Нумерологична прогноза за 2019 година

Според нумерологията числото на 2019 г. е 3. Получава се чрез редуциране: 2+0+1+9=12 1+2=3.

В много култури 3 е свещено число (Светата Троица, три са страните на най-стабилната фигура триъгълника; популярният израз „три пъти за щастие“ и т. н.).

З-ката се смята за най-щастливото число. Тя представлява доброто и съвършенството. Други нейни характеристики са сила, действеност, организираност и преодоляване на трудностите.

Числото 3 изразява и цялост (начало-среда-край; минало-настояще-бъдеще; ширина-дълбочина-дължина; раждане-живот-смърт).

В астрологията 3-ката съответства на Юпитер, който е планета на късмета, щедростта и успеха. Свързва се с изобилието и развитието.

Съответстващият цвят е тъмносиньо – цветът на чистите религиозни чувства. Синьото е цветът на вдъхновението и духовната природа.

Значението за гадаене на Таро карата, която се свързва 3-ката е брак или действие.

Камъните на 3-ката са диамант и опал.

От казаното до тук, можем да заключим, че 2019 година ще е добра година. Ще има стабилност, по-лесно ще преодоляваме трудностите, ще сме късметлии. 2019 година ще е добра за сключване на брак. 3-ката ще ни вдъхновява и подтиква към действие и реализация, развитие. През 2019 година ще се радваме на успехи, ще проявяваме и ще се радваме на проявена към нас щедрост.

Веселата Коледа и коледната депресия

Ето я, Коледа дойде! Всички са щастливи и си прекарват мега-хипер добре. Но дали наистина е така? Ако сте от хората, които по Коледа се чувстват тъжни, най-вероятно предполагате, че нещо не ви е наред, че сте изключение от нормалността, което естествено ви кара да се чувствате още по-зле и да си задавете въпроси от рода на „Защо само аз не съм щастлив на Коледа?“. Но спокойно! Съвсем не сте единствените.

Коледната депресия е често срещана. Най-късите дни, в които имаме най-малко светлина се съчетават с края на годината и празниците, които са свързани с много ангажименти, куп неща трябва да се довършат, предвидят и организират. А това изтощава и изнервя.

Блъсканицата по магазини и базари също не помага за повдигане на празничното настроение.

В комерсиалния ни свят, съвсем сме забравили истинския смисъл на празника – на Коледа честваме раждането на Исус. Вместо водещи да са обичта, надеждата, благодарността и смирението, християнският свят се съсредоточава върху подаръци, трапези, тоалети. В мото на религиозния празник се е превърнало „Купувай! Харчи! Купувай!“. Много хора се чувстват притиснати да похарчат повече пари, отколкото могат да си позволят. Финансовото притеснение не е сред създаващите радост емоции.

Основен източник на коледната депресия са коледните филми. От екрана не спират да ни повтарят, че „на Коледа стават чудеса“, на края на филма дори „лошите“ са радостни, всички са щастливи и сбъднали мечтите си. А на зрителя нещата не му се нареждат по този магически начин. В неговия дом Коледно чудо не се случва, проблемите не намаляват.

Същите внушения за идеален живот и безотказен късмет получаваме и от тв рекламите. Така нормалният човек, с нормален живот, много лесно може да се почувства аутсайдер, единствен на света лишен от идеален и щастлив празник.

Разглеждането на снимки в социалните мрежи също не помага много. На тях виждате познати и непознати свои „приятели“, които са много щастливи. И никой не се замисля, че това е само миг, в който са позирали за снимка. А какви са истинските чувства няма как да се разбере.

Ако сте от тези, които на Коледа са тъжни, знайте, че не сте сами. Най-важното, за да не затъвате в тягостни мисли и чувства е:
:-) Не очаквайте идеален празник – нещо ще се получи както искате, друго не. Така става в живота;
:-) Забравете за всички правила, които медиите и обществото налагат – прекарайте празника както искате;

:-) Не забравяйте, че коледните филми са просто приказка, а в приказките правилото е всички да са щастливи. Целта им не е да покажат действителността, а да заразят с надежда;
:-) Не се претоварвайте – ограничете социалните си ангажименти, като изберете само тези, които наистина ще са ви приятни. Оставете си и време за истинска почивка;
:-) Осъзнайте, че много хора робуват на „Веселата“ Коледа. Част от щастливите и радостни може да се чувстват по-депресирани и от вас, но се преструват на весели, защото така „трябва“ да се чувстват;
:-) Не се напъвайте да сте весели – доброто настроение или го има или не. Вместо да се преструвате на радостни се постарайте да не задълбочавате сами лошото си настроени. Направете нещо, което ще ви е наистина приятно. Така настроението ви ще се подобри от само себе си;
:-) Забравете всички „трябва“ и се наслаждавайте на празничните почивни дни по свои собствени правила.

Писмо от джуджетата на Дядо Коледа

Здравейте, скъпи деца! Коледа наближава и ние – джуджетата на Дядо Коледа – усилено работим. Бъдете спокойни – всички писма са получени и прочетени. Всички ваши желания за разбрани и вече работим по тях. Преди няколко дни имахме малка авария, но вече всичко е наред. За всеки ще има по нещо.

Все още има няколко дечица, които не са ни писали. Молим ги да побързат. Много е трудно да се изпълняват желания, дошли в последния момент, защото ни объркват графика.

Тук при нас всичко е наред. Чувстваме се добре и сме весели. Слушаме коледни песни и си пийваме мляко с какао. Стараем се да се храним здравословно и да си лягаме рано, за да сме здрави и да ни спорят работата и шегите. Но да не ви занимаваме с джуджешкото ни ежедневие.

Скъпи малки приятели, искаме да ви помолим за нещо (ама не казвайте на Дядо Коледа, че може да ни се разсърди, че искаме нещо от вас!). Не поръчвайте Дядо Коледа да ви носи живи подаръци. Той, какъвто е добричък, не иска да ви разочарова, ама е много трудно! Можете ли да си представите как се опакова кученце? Ами, че то е живо! Не спира да мърда, плаши се, ако го затвориш в кашон, а пък и трябва все да диша, да се нахрани, да пишка… И как да го сложиш в чувала с подаръците?! Ами ако някой друг подарък го удари? Ох, не ни се мисли! Извинявайте, че ви занимаваме с тези наши проблеми, но веднъж един хамстер прегриза опаковката си и Дядо Коледа загуби много време да го гони из шейната. За малко да изостане от графика и Коледната нощ да свърши, преди да е раздал всички подаръци. Та, ако не ви затруднява много, не искайте животни, птички, братчета…

Приятно ни беше да си побъбрим с вас! А сега е време да се връщаме на работа. Много ви обичаме и искаме да ви направим най-хубавите подаръци. И да са точно според желанията ви, но ако нещо малко не ни се получи, моля не се сърдете!

Пращаме ви много джуджешки целувки!

Дойде време за най-големия книгомански празник

Купихте ли вече коледни подаръци за всички? Ако не сте, ви предлагам да свършите тази работа на 46-ото издание на Софийския международен панаир на книгата. Дойде декември, а с него и най-очакваният за книгоманите празник – панаирът на книгата.

Откриването на Софийския международен панаир на книгата ще се състои на 11 декември 2018 г. в 11:00 часа в централното фоайе на НДК. Тази година, 46-ото издание на форума, ще протече под надслов „Четири страни един език“.

Няма как да не намерите нещо и за себе си и за близките си – на Софийския международен панаир на книгата ще има над 160 изложбени щандове на български и чуждестранни изложители. Надяваме се, че традицията на големи отстъпки от цените ще се запази и тази година.

Бъдете внимателни, защото панаирът ще е разположен на шест етажа и има вероятност да пропуснете нещо.

Форумът обещава на гостите си богата съпътстваща програма – премиери на книги, срещи с автори и издатели, Софийския международен литературен фестивал.

Панаирът ще бъде домакин и на наградата „Златен лъв“ за най-добър издателски проект.

Софийския международен панаир на книгата ще се проведе от 11 декември до 16 декември. Работното му време ще е от 10:00 часа до 20:00 часа, с изключение на последния ден, когато панаирът ще затвори врати в 19:00 часа. Дори и работещите ще имат възможност да го посетят след работа. Входът е свободен.

Програмата на Софийския международен панаир на книгата и карта на изложението може да намерите на сайта на Асоциация българска книга.

Няколко прости правила при подаряването на цветя

Природата ни е дарила с голямо разнообразие от красиви и ароматни цветя. Те са неразделна част от живота ни – украсяваме с тях домовете и градините си, радваме им се, когато се разхождаме. Най-честият подарък, който си разменяме е букет цветя. Но знаем ли простите правила, които трябва да спазваме, при подаряването на цветя?

Няколко прости правила при подаряването на цветя:

• Букетът, който подарявате не трябва да съдържа неприятни изненади – бодлите на розите се махат, а стръковете, които до скоро са били потопени във вода, се попиват.
• Преди да поднесете букета, трябва да махнете всяка опаковка, която не е част от него. Вземете букета в лявата ръка, за да остане дясната свободна за ръкуване. Кажете и няколко думи.
• Не е задължително да поднесете цветята на този, за когото са предназначени. Може да ги оставите на човека, който ви посреща, а празнуващия да поздравите.

• Ако букетът не е единствения подарък го сложете върху другия. За удобство може да го привържете с красива лента.
• В случай, че не подарявате цветята лично, а ги изпращате, трябва да сложите в тях визитка или картичка.
• Да подарите цветя на мъж е допустимо само ако е болен или много възрастен.
• В много страни, включително и в нашата, е прието стръкчетата в букета да са нечетен брой. Четният е запазен за траурни церемонии.
• Букети с повече от 12 стръка се подаряват само при големи тържества.
• На деца се подаряват малки многоцветни букети с къси дръжки.
• Ако изберете цветята, които поднасяте да са аранжирани в така модерните напоследък кошници, изберете малък размер. Нека получателят не изпада в неловката ситуация да се чуди къде да я дене.
• Подаряването на цвете в саксия също си има тънкости – не го поливайте преди това, опаковайте го внимателно, за да не се изцапа някой, оставете упътването за отглеждането му.

Ако сте получателката на букета, благодарете и веднага се погрижете за цветята – сложете ги във ваза на подходящо място.

Декемврийският маратон започва!

Почти е декември. Най-празничният месец още не е дошъл, но за много хора декемврийският маратон започна.

Декември, освен най-празничният, е и най-натоварен и в служебно отношение месец. За това много хора започват подготовката за празниците по-рано. Когато не се чака последният момент се хабят по-малко нерви, всичко се случва по-спокойно.

Тичането в навечерието на празниците е изморително и разваля веселото настроение. Но ако започнете подготовката от сега, миговете посветени на празнични приготовления ще са като глътка свеж въздух в рутината на ежедневието.

Ако още не сте го направили, сега е моментът да помислите къде и с кого ще прекарате празничните дни. Планирайте внимателно, за да може да наместите всички приятели и роднини в празничната програма. Ще ви трябва ли по-специален тоалет?

Да подготвяте празничната трапеза може да е прекалено рано, но да купите подаръци си е точният момент. Направете си списък с хората, които искате (или трябва!) да зарадвате. Помислете на кой какво да купите – нещо, от което се нуждае или глезотийка, която не би си позволил. Превърнете всяко ходене по магазините и в лов на подаръци. Ако видите нещо подходящо – купете го! Няма защо само да го набелязвате и предпразнично да си губите още веднъж времето с ходене до магазина, където може избраната стока вече да я няма.

Колкото повече задачи отметнете предварително, толкова повече време за безгрижие и веселие ще имате на самите празници.

Смисълът на живота

Смисълът на живота… Голямо умуване и голямо търсене на този смисъл пада. Някой търси смисъла на живота си, друг се жалва, че животът му няма смисъл. Но всички са убедени, че животът има някакъв смисъл. Не знаят какъв е и как да го открият. Убедени са, обаче не само, че го има, но и че е велик!

А хрумвало ли ви е, че може човешкият живот да няма смисъл? Раждаме се, размножаваме се (или пък не!) и умираме. Както го правят и всички останали животински видове. Още не съм чувала да се разсъждава върху смисъла на живота на някой заек. Съмнявам се, че и заекът се обременява с това. Той просто се ражда, живее и умира. Точно както го правим и ние хората. Само че, ние за разлика от заека (чаплата, костенурката, червея, рибата или който там си изберете), се имаме за голямата работа.

Всички други видове просто си живуркат, а ние сме дошли на тази земя с някакъв велик смисъл. Смешна работа! Сума ти народ си губи времето с мъчителната главоблъсканица „какъв смисъл има животът ми?“. А вместо това, би могъл да свърши нещо смислено.

Ако искате животът ви да има смисъл, трябва сами да му го изберете. Но все пак не е задължително. Може и просто, ей така, да си живеете! Без претенции за велики дела, без превземки и терзания. Защото животът не е философско съчинение, а действие и ще има смисъла, който сами сте му придали с делата си.

И докато умувате над великия смисъл на съществуването си, не забравяте да си поживеете, че краят е неизвестно кога, но със сигурност е неизбежен!

Кой сезон си? – тест

Различни хора, различни характери. Това е така, но все пак, колкото и да са различни хората имат и някои сходства. Разделят се на групи, според зодията, деня на раждане, любимия цвят. Отговорете на следващите няколко въпроса и ще разберете на кой сезон прилича характерът ви.

1. Коя е любимата ти част от денонощието?
а) рано сутрин; б) по обяд; в) следобед; г) вечер
2. Любимото ти питие е:
а) пресен плодов сок; б) фрапе; в) капучино; г) чай
3. Най-много обичаш да прекарваш почивката си:
а) край езеро; б) на море; в) в планината; г) у дома;
4. Предпочиташ:
а) череши; б) праскови; в) грозде; г) ябълки
5. Любимото ти занимание за свободното време е:
а) да почистиш дома си; б) да излезеш с приятели; в) да се разходиш сред природата; г) да си останеш вкъщи и да почетеш.

Най-много отговори а: ти си пролет, водещи при теб са желанието за обновление и разнообразие.
Най-много отговори б: ти си лято – умееш да се забавляваш и глезиш.
Най-много отговори в: ти си есен – стремиш се към заземяване и спокойствие.
Най-много отговори г: ти си зима – любител на дома и уюта.

Да продължиш нататък

Да продължиш. Това е важното. Каквото и да се случи, вдигни глава и върви напред. Хубавото и лошото в живота се нанизани като мънистата на броеница – бяло, черно, бяло, черно, бяло, черно.... Днес си горе, утре – долу. Неизбежно е. Важното е, че има утре, че с новия ден броеницата ще се завърти и черното топче ще се смени с бяло. Това е. Колкото и да искаме, колкото и несправедливо да ни се струва, няма как да си живеем все безгрижно.

Бедите са неизбежни. Проблемите, тревогите и мъките са неразделна част от живота ни. Не ни харесва, което е нормално. Искаме все да сме засмени и спокойни, но не става. Трябва да се научим да приемаме живота в цялото му многообразие. Без да драматизираме излишно, без да се поддаваме на мисли от типа на „защо на мен?“, „с какво го заслужих?“ и т.н. трябва да продължаваме напред. Случилото се случило, едно минава друго идва. Просто така е устроен светът. Нямаме друг избор, освен да продължим нататък, да подходим трезво към проблемите, за да намерим решение и да чакаме слънцето отново да изгрее и на нашата улица. Това е – черно топче, бяло топче, черно топче, бяло топче…

Важното е, когато сме в беда, да не се самосъжаляваме и паникьосваме. Да запазим присъствие на духа и да се борим за себе си. Каквото и да ни сполети, да продължим нататък. Сигурни, че скоро всичко пак ще е наред, да се борим за себе си – спокойно, методично и уверено.

Ами хубавите мигове? Какво да кажем за тях? Не е достатъчно просто да си седим и да ги чакаме. Добре е да се потрудим, за да ги създадем. Да се грижим за себе си, да си угаждаме, да се уважаваме и да се обичаме. Когато сме в хубав период от живота, да не мислим за всичко, което може ей сегичка да се обърка. На хубавото трябва да се наслаждаваме без да го помрачаваме с предположения и безпокойства, без да мислим, че може всеки момент да си отиде. Просто да се отдадем на хубавите емоции и да ги изживеем пълноценно.

Винаги да продължаваме нататък.

Добре дошла, есен!

Есента идва днес. Усещате ли я?
Температурите започнаха да падат, гроздето узря. Отпуските свършиха, а децата тръгнаха на училище. Много хора изпадат в депресия, но вие не бъдете от тях. Като всеки сезон и есента има своята хубава страна. Вместо да се цупите и да се потискате, по-добре:

Не жалете за лятото – да мрънкате за отминаването на лятото с нищо няма да помогне, само ще развалите и своето и настроението на околните. А и нали знаете – времето лети. Няма да усетите, кога пак ще дойде лято. По-добре се насладете на есента.

Порадвайте се на изобилието на есента – грозде, чушки, тикви… Есента ни предлага голямо изобилие, което трябва да забележим и да приемем с благодарност.

Насладете се на красотата на сезона – дори и най-големият мърморко не може да отрече, че есента е красива!

Организирайте си екскурзия – времето вече може да не е за море, но е идеално за разходка по някоя еко пътека или до историческа забележителност.

Направете си зимнина – правенето на зимнина ще ви настрои за предстоящата зима. Не е нужно да превръщате дома си в консервна фабрика. Достатъчно е да направите няколко бурканчета сладко. Ароматът му ще повдигне настроението ви и ще ви даде усещане за уют.

Обърнете си внимание – жега, силно слънце, морска или натъпкана с химикали вода на някой басейн… Летните удоволствия не се отразяват много добре на кожата и косата. Поглезете се с някоя козметична процедура, за да им помогнете да се възстановят.

Вземете пример от природата – пролетта и лятото са динамични сезони. Есента е време да забавим темпото и да обърнем повече внимание на вътрешния си свят.

Радвайте се на живота по всички възможни начини!

Минимализмът като начин на живот

Днес все повече хора избират минимализма за свой начин на живот. Девизът им е: „по-малко вещи, повече емоции“. Ограничавайки вещоманията и консуматорските си навици, минималистите имат повече време и средства, които да посветят на себе си – да пътуват, да се срещат с приятели, да трупат спомени, а не предмети.

Философията на минимализма може да бъде приложена към целия живот или към отделен негов елемент (гардероба, приятелите, гледането на телевизия и така нататък).

Ако решите да направите минимализма свой начин на живот, първо трябва да си отговорите на въпроса защо имате толкова много вещи. Кое ви кара да трупате ненужни предмети? Много често хората се опитват да запълнят някоя емоционална липса с радостта от покупката на нещо ново. Но тази радост трае кратко и много скоро трябва пак да се купи нещо ново и пак, и пак, и пак… Ако купуването е начин да се справите с друг проблем, е важно да установите кой е той и да се справите с него.

Минимализмът е и навик. И като всеки навик, се нуждае от време, за да бъде възприет и автоматизиран. Бъдете последователни и търпеливи към себе си.

Опитайте се да въвеждате новите минималистични навици поетапно. Така имате по-голям шанс за успех. Като първа стъпка изхвърлете или подарете всичко ненужно от дома и живота си. Останалото подредете съзнателно.

След като сте осъзнали потребностите си и сте се освободили от ненужните вещи, започнете да купувате само наистина необходимото. Не бъдете драстични. Наистина е много трудно да си легнеш консуматор и да се събудиш минималист. Започнете от една област, където смятате, че сте най-разхитителни. Въвеждайте постепенно новите си правила. Така е по-лесно да свикнете с тях и спазването им да не ви се струва като наказание.

Не се сравнявайте с другите, а само със собствените си нужди и желания.

Идеята на минимализма не е в лишенията, както някои хора го възприемат. Целта му е да направи живота опростен и смислен, да не губим време, средства и енергия с излишни неща, а да се съсредоточим в наистина ценното.

Намерете ново занимание, в което да вложите част от времето и средствата, които сте си освободили следвайки новата си житейска философия. Това е най-добрият начин да осмислите ползата от нея и да имате мотивация да продължите по избрания път.

Аз – терапевтът, Аз – пациентът

Дори и човек, който няма проблеми, за чието разрешаване е нужен професионален терапевт, има какво да направи за себе си. Самопознанието, честното осъзнаване на чувствата и мотивите за собствените реакции и постъпки винаги са от полза.

Една техника за самопознание е сами да сте си терапевт.
Измислете си един образ на ваш личен гуру, който да се засели в главата Ви и да е притича на помощ винаги, когато имате нужда да поговорите с някого или да надникнете в себе си. Не е необходимо да говорите с терапевта си, само когато имате нужда. Може да се срещате регулярно, за да му разкажете случките от ежедневието си. Дайте му възможност да задава колкото си иска въпроси от типа на: Защо постъпи така? Как се чувстваше? Защо се чувстваше така? Как би искал да постъпваш в такива ситуации? Защо не си доволен от реакцията си? Защо точно тези думи те засегнаха? Защо…? Отговаряйте честно на терапевта си и следете дали това, което казвате е истина или само Ви се иска да е истина, редно е да е истина и така нататък.

Тази техника може да Ви се стори малко странна (да не кажа откачена), но може да бъде много полезна. За да има наистина ефект е важно да спазвате няколко правила:
1. Внимателно измислете и уважавайте терапевта си. Не променяйте образа му.
2. Бъдете искрени, дори и да смятате, че чувствата и мислите Ви не са „правилни“.
3. Не се страхувайте да видите истинското си Аз.
4. Не се съдете! Приемете себе си и си простете недостатъците. Ако не сте доволни от нещо приемете го и спокойно работете за самоусъвършенстването си.

Лятото е тук!

Лято, веселба, отпуска, почивка, диня, фрапе, море… С такива приятни мисли и очаквания посрещаме лятото. И тези, които се чувстват най-добре под парещите слънчеви лъчи и тези, които не понасят жегите, таят приятни очаквания за лятото.

Все пак доколко надеждите ни за добро прекарване на лятото ще се оправдаят, зависи най-вече от нас самите. Предлагам ви няколко съвета, с които да направите лятото си наистина незабравимо.

Планирайте на време – всяко сигурно събитие (гостуване, пътуване, парти за рожден ден и т. н.) планирайте по-рано. Това ще ви помогне да намалите стреса и да разрешете някои проблеми още преди да са възникнали.

Уловете момента – не се отказвайте от нещо приятно, само защото не е планирано предварително. Проявявайте гъвкавост. Улавяйте момента и не пропускайте възможност да се доставите радост.

Радостта е в ума – само от вас зависи да не се ядосвате за глупости, да гледате леко на живота и да се настроите на вълната на забавлението.

Лято на работното място – лятното настроение не е само за дните, в които сте отпуск. Заредете и работното си място с лятно настроение – снимка на плаж на екрана на компютъра, магнитче и чашата, в която пиете кафе са само някои от дреболиите, които ако подберете правилно могат да ви носят лятно настроение на работното място.

Не забравяйте предпазливостта – доброто настроение и спокойствието не бива да ви правят немърливи. Не забравяйте репелентите, слънцезащитния продукт, пиенето на достатъчно течности и другите летни предпазни мерки. Глупаво ще бъде най-яркият спомен, който ще ви остане от това лято да е от слънчев удар.

Прекарвайте повече време на вън, движете се, забележете всяка форма на изобилие и я пуснете в душата си.

Срещата със себе си

Срещата със себе си е най-важната среща. Всички я чакаме, нуждаем се от нея и в същото време я избягваме. Понякога срещаме себе си и разсеяно се обръщаме на другата срана, докато се разминем.

За да избегнем срещата със себе си, се оправдаваме с натовареното си ежедневие, нямаме време или нямаме настроение. И така постепенно свикваме да се пренебрегваме и да губим истинското си Аз.

Знаете ли кое е по-лошо от това да не срещнеш себе си? Да се срещнеш и да си наговориш един куп лъжи. Защото себе си не можеш да излъжеш. Колкото и да е красива лъжата, истината е там и прозира, чопли, крещи.

Редовните срещи със себе си са важни. Те ни служат, за да се погледнем честно, де се попитаме: как се чувстваш?, какво те тревожи?, какво искаш?, наистина ли го искаш или някой ти каза, че трябва да го искаш?, харесваш ли живота си?, какво искаш да промениш? Отговорите на тези въпроси понякога не ни харесват, но при срещите със себе си, откровеността е най-важна. Липсата ѝ задълбочава проблемите.

За да не изпускаме живота си да се движи по течението, за да не се примиряваме с неудовлетвореността, за да не забравяме кои сме и на къде сме тръгнали, е добре редовно да включваме в графика си и среща със себе си и да гледаме на нея сериозно, както на другите си ангажименти. Поне веднъж месечно си отделете 1 час, през който да останете насаме със себе си. През този час мислете само за чувствата и мечтите си. Посветете го изцяло на собствената си личност и нейните потребности.

За всеки срещата със себе си има различен смисъл. Всеки има своите причини да я търси или избягва. Но рано или късно тази среща се състои. Трябва да бъдем честни със себе си, да приемем истината, да си простим, да потърсим хармонията между истинското си Аз и ролите, които по една или друга причина играем. Никой успех няма смисъл, ако човек не познава себе си, не се приема и не е в мир със себе си. За това е необходимо често да си организираме срещи със себе си за искрен разговор.

В синхрон с природата

Модернизация, напредък, прогрес… Все хубави неща. Стига, разбира се, да влагаме в тях разум и да не забравяме кои сме и какви сме. Претендираме, че сме разумни същества, а разрушаваме здравето си по най-глупав начин.

Колкото и да сме „напреднали“ си оставаме част от природата и за да сме добре трябва да сме в хармония с нея. Вместо това ние се стремим да живеем винаги в един и същи изкуствено създаден ритъм и се чудим защо не сме добре.

В синхрон с денонощието – ставайте с изгрева на слънцето и си лягайте на време.

В синхрон с Луната – синхронизирането с Луната е особено важно за жените, чиито тела живеят в нея ритъм. За живеещите в градовете е трудно да усещат лунните фази, защото уличното осветление прави всички нощи еднакво светли. За да се синхронизираме с Луната е достатъчно по време на пълнолуние да оставяме щорите на прозорците отворени или да не изгасяваме нощната лампа. За много жени това е достатъчно, за да възстановят хормоналния си баланс.

В синхрон със сезоните:
През пролетта природата се събужда, растенията се раждат за нов живот. Сезонът е подходящ за детоксикация на организма. Сезонът е подходящ за всички видове почистване и пречистване – на дома и на живота. Пролетта е и сезонът на новите начинания.
През лятото празнувайте живота, забавлявайте се. Продължете започнатото, развивайте себе си и идеите си. Лятото е време за веселие и активност.
През есента си направете равносметка. Съберете плодовете на труда си и им се насладете, но и си помислете къде грешите, какво искате да се промени, от какво сте доволни и така нататък. Също като природата, започнете да се насочвате навътре в себе си.
С идването на зимата забавете темпото. Отделяйте време за себе си и за духовните си търсения. Почивайте си, за да имате сили за пролетното прераждане.

5 неща, които да направите за себе си през юни

С настъпването на месец юни очакваме времето окончателно да се затопли, да махнем дебелите дрехи и да преминем на лятна вълна. Дните са дълги, пускаме повече веселие в живота си.

Юни, месецът, който довежда лятото, е особено подходящ да направите 5 неща за себе си:


1. Подобрете хранителните си навици – по-тежката храна през зимата, студа, а после и пролетната умора, дъждът, стресът… Все си намирате оправдание за неразумното си хранене. И седмица – две преди лятната почивка се сещате „Олеле, колко съм дебел/а!“. Следват драстични диети, глад, тормоз, стрес за организма, понижено самочувствие. Не е добре, нали? Ако не сте го свършили през ранна пролет, юни е добър момент да помислите за фигурата си и за хранителния си режим. Ако през студения сезон сте качили някой и друг излишен килограм, намерете разумния начин да се разделите с тях. Дори и да нямате проблем с теглото, помислете има ли нещо, което бихте могли да направите, за да стане начинът ви на хранене по-здравословен.

2. Обновете гардероба си – прегледайте дрехите си от миналия летен сезон и преценете кои ще може да носите и този и с кои трябва да се разделите. Лятото е подходящо време да си позволите да сте малко по-ексцентрични и да направите експеримент със стила си.

3. Раздвижете се – светлите часове са повече, не е студено. Юни е идеален за повече двигателна активност. Ако спортът не е за вас се разхождайте повече. Ще се отрази добре и на фигурата и на настроението ви.

4. Позволете си да сте в добро настроение – стига мрънкане и черногледство! Пуснете слънцето и песента на птичките в душата си. Постарайте се да гледате по-леко на живота, забавлявайте се.

5. Планирайте почивката си – не чакайте последния момент. Ако още не сте го направили, планирайте лятната си почивка. А ако можете заедно с нея да планирате и есенна – още по-добре.

Малки крачки към здравословния начин на живот

В последно време много се пише и говори за здравословния начин на живот – спортни дисциплини, хранителни режими, философии, сходни и противоречащи си правила. Затрупани сме с информация. Често не знаем кое е правилно, но оставаме с убеждението, че със сигурност нашият начин на живот е погрешен.

За съжаление, при забързания ни ритъм на живот, е много трудно да се придържаме към здравословните правила. Не намираме сили да направим кардинална промяна в навиците си и се отказваме. Това от своя страна ни оставя чувство на неудовлетворение от себе си. Подобно поведение е погрешно, защото не е необходимо да искаме от себе си колосални или невъзможни неща. Малките промени също носят голяма полза за здравето ни.

Ето и няколко малки промени, които са достъпни във всяка дневна програма:

Пийте достатъчно вода – колко точно е достатъчно е спорен въпрос. Направете експеримент и уточнете своята доза. Ако през деня, залисани в работа, забравяте да пиете вода, използвайте „подсещачка“ на мобилния си телефон.

Движете се повече – редовните занимания със спорт са най-добрият вариант, но ако няма време, сили и дисциплина за такива, добра малка крачка е да спрете да използвате асансьора. Качването и слизането по стълби е чудесен спорт. (За още идеи прочете „Полезни навици за повече движение в ежедневието“)

Що се отнася до храненето, малките крачки са много – намалете солта, избягвайте пържените храни, предпочитайте плодове и ядки пред вафли и така нататък.

Намалете вечерното време пред телевизора – четете книга, погрижете се за растенията си, поиграйте с децата… Има много занимания, които ще ви раздвижат и освободят от натрупаното през деня напрежение много по-добре от седенето на дивана пред телевизора.

Борете се с хаоса – подреденият дом създава усещане за подреден живот, а и намирането на вещите е лесно, почистването – също. Ако поддържате дома си подреден ще намалите стреса в живота си. (Ако не сте от най-подредените, ви препоръчваме да прочетете „7 навика за по-подреден дом“)

Започнете да медитирате – дори само 10 минути на ден прекарани в медитация ще ви се отразят добре. Има много лесни техники за медитация (може да се запознаете с тях в „Медитация“).

Голямата промяна е трудно осъществима, но е лесно да променяме навиците си един по един.

6-е най-важни въпроса преди да си вземете домашен любимец

Отглеждането на домашен любимец носи много радост, но е и сериозен ангажимент. За това не бива да вземата решението спонтанно. Помислете добре, поучете от какви точно грижи и условия на живот ще се нуждае избраният от вас любимец. Най-важните въпроси, на които трябва да си отговорите са:
Защо го искам? – преди да поемете грижата за някаква животинка/рибка/птичка, трябва да си изясните какви са мотивите ви да го направите. Така ми хрумна; всички имат; модерно е; виждат ми се сладки – ако някой от тези отговори съвпада с вашия, спрете до тук. Отглеждането на домашен любимец е сериозен ангажимент, а не мода или моментно увлечение.

Подходящо ли е жилището ми? – дали ще отглеждате куче или рибка или друго живо същество, то има нужда от определено пространство и условия на живот. Трябва преди да доведете новия член на семейството, да сте избрали и приготвили подходящо за него кътче. И не забравяйте, че поставянето на клетка/аквариум/терариум не е дизайнерско решение. За да се чувства добре обитателят му, местоположението трябва да отговаря на определени условия.

Ще мога ли да му отделям нужното време? – дори да не се нуждае от разходки, домашният ви любимец ще има необходимост от грижи – хранене, почистване, общуване.

Ами когато пътувам? – предварително трябва да имате яснота кой ще поеме грижите за любимеца ви, когато се налага да отсъствате.

Мога ли да си го позволя финансово? – храна, клетка, каишка, ваксини, доплащане в хотела… Ще можете ли да си позволите всички разходи?

Наистина ли знам всичко, което трябва? – добре ще е да поговорите с някого, който вече има такъв любимец. От него ще научите някои практически неща за отглеждането му, за които няма как да се сетите сами предварително.

Свободен ли е печатът? Ами ти?

Наближава 3-ти май – Световен ден на свободата на печата (през 1993 година Общото събрание на ООН обявява 3-ти май за Световен ден на свободата на печата, защото свободната, плуралистична, независима преса е основен елемент на всяко демократично общество).

Хората работещи в тази област ежедневно са засегнати от темата. Използват гарантираната им от законите свобода, защитават я, борят се за нея. Надявам се тези, които се отказват от свободата си (от страх или за пари) да са изключение.

Предлагам ви, на 3-ти май всички, независимо то професията и хобито си, да се позамислим за свободата си. Свободни ли сме? Чувстваме ли се спокойни да изразим мнението си? Подкрепяме ли хората, които изразяват своето? Това са все важни въпроси. Степента, в която се чувстваме свободни да мислим и определяме думите и действията си сами, се отразява върху целия ни живот и върху самочувствието ни.

Робът не може да е щастлив, дори доброволно да се е отказал от свободата си.

Цензурата налагана отвън е страшна. Но още по-страшна е цензурата, която човек си налага сам. Да се предадеш на страха, сам да затвориш мисълта и мнението си в клетка, това е наистина страшно, жалко, дори позорно.

Законите в демократичното общество, колкото и да са добри, не правят хората свободни. Да си свободен или роб, всеки решава сам за себе си. Колко ценни и важни са ви свободата и достойнството, само вие си знаете.

Та, ако не ежедневно, то поне на 3-ти май си направете една ревизия на свободата. Дано резултатът от нея да ви хареса.

Честит празник! – 23 април Международен ден на книгата и авторското право

Международният ден на книгата и авторското право е подходящ момент да се привлече вниманието върху проблемите на книгоиздателите и авторското право. Всички знаем, че проблеми има – много и сериозни. Но, все пак, нека не забравяме и хубавото. Да не си разваляме деня! Всички творящи, създаващи, техните помощници, хората посветили се на защита на авторите и техните права, всички ние имаме право да празнуваме. И няма по-подходящ ден за това от 23 април – нашият ден!

Международният ден на книгата и авторското право е не само ден, в който да популяризираме книгите, книгоиздателите и правата на авторите. 23 април е и ден, на който да се поздравим за свършеното. Да благодарим на музите.

Да си автор, никак не е лека работа. Нека всички пишещи, творящи, създаващи и тези, без които създаденото от авторите не може да достигне до публиката си да празнуваме! Проблеми, както вече казахме, има. Но има и поводи за радост. Почувствайте празника! Погордейте се със свършеното.

Честит празник! Пожелавам на всички нас здраве, вдъхновение и сили!
Остатъка от статията тук

Изработване на добро настроение

Какво има? Май не ви хареса как започвам. Веднага свързахте изработването с усилия, а усилията с умора и някак не можете да свършете това с доброто настроение.

Ама много песимистични асоциации имате! Настроили сте се на отрицателна вълна, а очаквате положителни емоции.

Сега ще си говорим за работа над себе си, а тя винаги си заслужава усилието. И носи само сладка умора.

Така, започваме: представете си, че вървите по улицата. Разминавате се с един нещастен човек, а след това – с един щастлив. Как, само разминавайки се с тях, разбрахте как се чувстват? Не е трудно нали? Първият (с потъналите гемии) гледа лошо, намръщил се е, брадичката му е почти допряна до гърдите, раменете му са увиснали, попрегърбил се е. И без да го познаваш, ти става ясно, че се чувства… Абе, жив да го ожалиш! А вторият (който май е спечелил от лотарията)? Как изглеждаше той? Очите му светят, усмихнал се е, изправил се е, опънал е раменете, стъпва бодро.

Сигурна съм, че не ви казах нещо, което не знаете – емоциите се отразяват на позата на тялото. А знаете ли защо е така? За тези, които не знаят: в мозъка има център за синхронизиране на мускулите, настроението и мислите. Вместо да оставите този център на мира, да си върши работата както той си знае - да си регистрира и синхронизира, може да го посръчкате малко, с воля да го накарате да работи за доброто ви настроение.

Методът е прост. Да контролира мислите и чувствата си е трудно за повечето хора. Ако сте от малцината, които имат това умение, може да спрете да четете. На останалите припомням, че мускулите може да контролирате. Така че, наредете на мускулния корсет (малките и големи мускули, които държат гръбнака) да постави тялото в „щастлива“ позиция – изправете се добре, хубаво изпънете раменете, с върха на главата се опитайте да достигнете небето. След това разтеглете устата по посока към ушите. Добре изправени и усмихнати – това е целта. Направете усилие на волята и поддържайте това положение на тялото. Центърът за синхронизиране не понася противоречия. Неговата задача е да винаги да има синхрон. И понеже волята няма да му позволи да дава нареждания на мускулите, той ще промени мислите и чувствата.

Просто и ефективно! Опитайте. Неизбежно при първите опити ще се чувствате глупаво. Но не се отказвайте. Насилете се да изглеждате като щастлив човек и да се движите като щастлив човек. След около 5 минути синхронизирането трябва да започне.

За да се превърне нещо в навик трябва да го правим от 20 до 40 дни. След това изработването на добро настроение ще става автоматично. Просто ще изглеждате и ще се чувствате добре.

Струва си да се опита, нали?

Да възпитаме и поощрим малкия читател

Любовта и интересът към книгите са не само естествено влечение, но и се възпитават. Тук ролята на родителите е много важна. За да се запали детето по литературното царство, то трябва първо да го открие, а кои могат да бъдат по-добри водачи от мама и татко?

Разбира се, не всеки човек става книгоман. Не е и нужно. Хората са различни, хобитата и интересите им също. Но всяко дете трябва да има достъп до книги и да бъде насърчено да се потопи в света им, за може да реши какво място в ежедневието си да им отреди.

Предлагаме ви няколко съвета как да въведете детето си в необятния сват на писаното слово и да събудите интереса му към книгите.

1. Никога не е рано за първата книжка – на книжния пазар може да се намерят книжки и за бебета.

2. Дайте личен пример – каквото и да казвате на дете си, то се влия най-вече от примера, който му давате с поведението си. Лекция за ползата от четенето няма да има ефект. Детето трябва да вижда родителите си с книга в ръка.
3. Отделяйте време, което да прекарвате с дете си и книжките му – с най-малките разглеждайте картинки, на малко по-големите четете.
4. Давайте право на избор – нека малчуганът активно да участва в избора на книгите, които му купувате и четете.
5. Заведете дето в библиотеката – нека разгледа тази книжна съкровищница е се запознае с други малки читатели.
6. „Отиди да четеш!“ никога не може да бъде наказание! – дори детето да не обича да чете е напълно неприемливо да превръщате четенето в наказание. Така създавате у малкия човек естествена неприязън към книгите, която ще го съпътства през целия му живот.
7. Превърнете книгите в обичайна семейна тема – обсъждайте кой член на семейството какво чете и дали му е харесало. Споделете с детето кои са били вашите любими книги в детството.
8. Не критикувайте детето за литературния му вкус – то има право да харесва или не някое произведение. Трябва да се чувства свободно да чете различни книги и да има собствено мнение за тях.

Лампите от хималайска сол – красивият домашен лечител

Ползите, които хималайската сол допринася за здравето са много и отдавна са известни на човечеството. В кулинарията и в алтернативната медицина тя се използва от векове. По-ново е приложението ѝ под формата на солни лампи или свещници.

Начинът, по който действат лампите/свещниците от хималайска сол е много прост. Солта е хигроскопична – привлича и поема влага, която при затопляне се изпарява през кристала. Именно при това изпаряване се излъчват отрицателни йони.

Солната лампа създава около себе си „облак“, големината му зависи от големината на лампата, а също и от това дали е включена или не – когато се нагрява действието ѝ е по-силно.

Лампите от хималайска сол се изработват от солни кристали. На пазара се намират с различна форма и размер – някои са с естествената форма на кристала, от който са изработени, а други са изваяни в различни форми. Когато си избирате лампа от хималайска сол, обърнете внимание на цвета, който варира от почти бял до червен – колкото по наситено червена е лампата, толкова по-висока е концентрацията на минерали в нея.

Ползи от лампите от хималайска сол: премахва патогените от въздуха (бактерии, вируси, гъбички); повишават имунитета; неутрализират „електрическия смог“ (електромагнитните полета и вълни, които излъчват мобилните телефони, телевизорите, прахосмукачките другите електро уреди); пречиства синусите; облекчава астма, алергии, бронхити и други дихателни проблеми; намалява главоболието и мигрената; наситеният с отрицателни йони въздух подобрява психическия комфорт и намалява чувството на умора и отпадналост; регенерира клетките на кожата; засилва концентрацията; редуцира хъркането; в хромотерапията се ползва за лечение на неврози и безсъние.

Няма правило по колко време трябва да се оставя лампата включена. Експериментирайте, за да установите как се чувствате най-добре.

Имайте предвид, че лампите от хималайска сол са крехки и се чупят лесно. Голямата влага също е техен враг.

Фън шуй съвети за банята

Банята е много важно помещение във всеки дом. Науката за хармонията – фън шуй – също ѝ отделя специално внимание, защото е силно свързана с благополучието на семейството. Зле разположена и подредена баня може да доведе до сериозни финансови загуби притежателя си.

Тук няма да се спираме на правилата за избор на място на банята. Повечето от нас придобиват вече построени жилища и няма как да променят местоположението на банята. За това ще кажем какви са правилата, за да не се превръща това помещение в „енергиен вампир“.

В банята е основният разход на вода – елементът на парите. През каналите изтича и голямо количество от енергията ци. За да предотвратите загуби, винаги дръжте капака на тоалетната чиния затворен. По същия начин постъпвайте и с каналите.

Не допускайте капещи и повредени кранове.

Според фън шуй е по-добър вариант банята и тоалетната да са отделно. Ако Вашите са заедно, потърсете начин за символичното им
разделяне (например чрез преградна стена, параван, цветово).

Що се отнася до цвета на банята, единственият забранен е червеното – то е цвят на огъня, а банята, както вече казахме, е територия на водата. Тук червеното ще предизвика конфликт и дисхармония. По-добре се спрете на синьо, което е цвета на водата. Друг вариант е да изберете цвят според сектора на ба гуа, в който се намира банята. Всеки нежен цвят, който Ви харесва също е подходящ.

Банята трябва да е красива и проста. В богато украсените бани ци се задържа и по-лесно изтича през канала.

Нека огледалото в банята Ви да е цяло, иначе ще създаде мрежа, която ограничава притока на пари към дома Ви.

Водопроводните тръби трябва да са скрити.

Ако вратата на банята е разположена срещу предната врата на дома, върху нея трябва да има огледало, което да попречи на влизащата ци веднага да изтече през канала.

За да не създава лоша енергия, банята трябва винаги да е чиста, добре осветена и проветрена.

Ходили ли сте в Калофер?

Калофер е град сгушен в подножието на южните склонове на Стара планина, на територията на община Карлово, област Пловдив.

Въпреки неголемите си размери, Калофер предлага на гостите си доста интересни неща. В него се намира един от 100-те национални туристически обекта – Национален музей „Христо Ботев“. Други забележителности са: Даскал Ботьовото училище; Камъкът (бележи мястото, на което на 24 май 1867 г., Христо Ботев произнася реч против властта на Турция); Бюст-паметник на даскал Ботьо Петков; Възрожденската църква „Света Богородица“; Девическият манастир „Въведение Богородично“; Църквата „Свети Атанас“; Каменните мостове над река Тунджа; Паметник на Екзарх Йосиф; Паметник на Калифер войвода – основателя на Калофер; Парк „Ботева поляна“; Мемориален комплекс с паметник на Христо Ботев. На 8 км. От Калофер се намира екопътека „Бяла река“.

Чист планински въздух, красива природа, много интересни за разглеждане неща. Какво повече може да иска един турист?

Да, за съжаление, с възхищението и похвалите спираме до тук. Защото един турист иска и добро обслужване. Хората са много мили, но дали това е достатъчно?

В центъра на града има една механа и едно кафене-ресторант-механа. В едното чакахме 40 минути, за да ни сервират поръчаната най-проста салата. В другото се наложи да си поискаме ножове, защото ни дадоха само вилици. Иначе храната беше вкусна и на прилични цени. Може би има и други заведения за хранене, но са тайни и добре скрити, защото не ги видяхме. А обикаляхме доста и то, не само в центъра на града. Някоя и друга табела няма да навреди!

Това за упътващите знаци, важи не само за ресторантите, а и за забележителностите. Една табела със стрелка към Националния музей „Христо Ботев“ и едно малко табло с карта на града, на която са отбелязани забележителностите. Това е единственото, което упътва туриста. Ако сте се информирали предварително за интересните неща в Калофер ще успеете да ги откриете с помощта на калоферци, които са любезно упътват. Различните приложения за смартфони също могат да са от помощ.

Собственичката на хотелчето, в която отседнахме беше много мила. Стаята отговаряше на картинката, която видяхме в интернет. Беше чисто. Но нямаше и следа от професионализъм.

Сувенирите също се оказаха не съвсем на всяка крачка.

Не ме разбирайте грешно. Калофер ми хареса. Градът е прекрасен. Починах си и видях интересни неща. Просто има още какво да се направи, за да стане всичко на високото ниво, на което са забележителностите на града. Държавата/Министерство на туризма трябва да помисли за подобни населени места и да помогне за развитието им, да насочи усилията си към местното население, като помогне на хората да придобият нужните знания и умения, като сложи табелки. За да стане България прочута дестинация за културен, а не за алкохолен туризъм.

Ако не сте ходили в Калофер, Ви препоръчвам да отидете. А ако вече сте го посетили, ще се радвам да споделите впечатленията си в коментарите!

Обръщение към ползващите софийското метро

Уважаеми хора, ползващи софийското метро, обръщам се към вас с молба да си припомните правилата на доброто възпитание, етиката и безопасността. Срамувам се, че ви казвам тези думи. А хората провокирали ме да ги кажа, трябва да се срамуват още повече.

Сутрин на път за работа или училище, почти всички сме сънени, „кисели“ и голяма част са недоволни от мястото, на което отиват. Но ако крещим и нагрубяваме всеки, който ни погледне или докосне, няма да променим към по-добро живота си. Но ако сме мили и усмихнати е възможно да подобрим нечие настроение.

Интересното четиво много спомага за това, пътуването да е по-приятно нали? Да господине, за Вас се отнася, който си мислите, че в сутрешната блъсканица е много удобно да отворите вестникът си ида го подпрете върху нечия глава. Запитайте се някой ден, дали и за околните е приятно – за собственика на главата и за тези, които блъскате, за да осигурите пространство за четивото си.

Това, че някой е по-нисък и слабичък не е причина да го премазвате. Нали уж сме цивилизовани? Правилата на естествения подбор са за джунглата. В обществения транспорт трябва да се спазват правилата на цивилизованото общество.

Предлагам на госпожата с кафето, сама да се досети какво бих ѝ казала. Само ще ѝ пожелая човекът, върху когото неизбежно рано или късно ще го изсипе, да е миролюбив, защото, ако случи на някой като господинът с раницата, който се върти, блъска и ругае всички…

Слушането на музика е приятно занимание, но не е нужно да го споделяте с всички във вагона. Първо защото не са длъжни да споделят музикалния Ви вкус. Второ – ще оглушеете.

Може би не сте забелязали, но хората не са като юрганите. Няма как да им изкараш въздуха и да намалиш обема им със 70%. Но пък имат ребра, които се чупят. Спомнете си този факт следващия път, когато се блъскате, за да влезете, когато е очевидно, че няма място. Изчакайте следващия влак.

Отстъпвайте мястото си на децата и бременните!

Мога да продължа, но мисля, че схванахте идеята.

Скъпи хора, които ползват софийското метро, моля ви, бъдете мили, любезни и добри, за да стане и животът ни малко по-добър.

На заем от йогите – ритмично дишане

Дишането е вроден инстинкт. Без да се замислим вдишваме по около 20 хиляди пъти дневно. Чрез дишането всички клетки в тялото се снабдяват с кислород, като същевременно се освобождават от токсините.

В първите месеци от живота си всички дишат правилно – с целите си бели дробове. Но в последствие нещо се променя и повечето хора започват да дишат по-плитко и повърхностно, само с част от дробовете. Това води до различни здравословни проблеми – натрупване на отровни вещества и повишена киселинност в организма, болки в шийните прешлени, диафрагмата не се движи, повишава се кръвното налягане, тялото не е достатъчно снабдено с кислород.

Според йогите всичко във Вселената се подчинява на определен ритъм – въртенето на планетите около Слънцето, сезоните, денят и нощта, приливите и отливите, биенето на сърцето. Всяка клетка в тялото също вибрира с определен ритъм. Изпълнявайки йогисткото ритмично дишане ще помогнете на всички клетки в тялото си да постигнат синхрон, ще се заредите с по-голямо количество жизнена енергия (прана), ще подобрите всяко едно от 20-те хиляди вдишвания дневно, което неминуемо ще доведе до подобряване на здравето ви и ще се чувствате по-жизнени.

Лесно е, опитайте!

При йогисткото ритмично дишане се използва ритъмът на сърцето. Няма нищо сложно – вдишвате, задържате, издишвате, задържате.

Йогисткото ритмично дишане:
1. Седнете удобно. Гръдният кош, вратът и главата да са в права линия. Изтеглете леко раменете назад, а ръцете поставете в скута.
2. Вдишайте пълно (напълнете целите дробове отдолу нагоре, така че първо да усетите как коремът ви се повдига, а после и гръдният кош), отброявайки 6 единици сърдечен пулс.
3. Задръжте, отброявайки 3 единици сърдечен пулс.
4. Издишайте през носа отброявайки 6 единици сърдечен пулс.
5. Отбройте 3 единици сърдечен пулс и повторете цикъла.
6. Завършете с очистващо дишане – поемете възможно най-дълбоко въздух. Задръжте за няколко секунди. Издишайте през свити устни малко въздух, задръжте, след което издишайте още малко и така докато издишате до край всичкия поет въздух.

Просто е нали? 6 единици сърдечен пулс е посочено само за пример. Вдишвайте за колкото единици сърдечен пулс ви е удобно. Правилото е вдишването и издишването да са еднакво продължителни, а задържането между тях да е с половината им дължина.

Удължавайте постепенно. Не се насилвайте, започнете с продължителност, която ви е най-удобна и приятна. Периодично я увеличавайте с малко, но без да се натоварвате прекалено. Важно е постоянството.

Приятно дишане!

Пресаждане на стайните растения

Наближава пролетта, природата започва да се събужда. Макар, че не са толкова засегнати от смяната на сезоните и зимните несгоди, стайните растения също в голяма степен се подчиняват на същия ритъм на живот, както и външните. Ако искаме домашните растения да са свежи и здрави, не трябва да забравяме да следим качеството на почвата и съразмерността на саксията.

Като най-общо правило за времето, в което се пресаждат стайните растения се смята от края на февруари до април. Ако растението ви цъфти е по-добре да изчакате края на цъфтежа и тогава да го пресадите.

Най-честите причини за пресаждането на стайните растения са: растението е пораснало и настоящата саксия му е умаляла; почвата е изтощена; растението е нападнато от вредители. В последния случай, задължително трябва да смените цялата почва и внимателно да измиете корените на засегнатото растение.

Пресаждането може да се раздели на три вида:
1. пълно – когато сменяме цялата почва;
2. непълно – когато преместваме растението заедно с почвата в нова, по-голяма саксия и добавяме почва;
3. подмяна на най-горния почвен слой – това е най-практичния вариант за големи растения, които не се нуждаят от по-голяма саксия, а от нова неизтощена почва.

Най-често срещаните саксии са изработени от пластмаса или глина. И двата вида имат предимства. Глинените саксии са по-тежки, следователно е трудно да се преобърнат, също така те позволяват на почвата да диша. От своя страна пластмасовите саксии са по-леки и могат да се намерят в по-разнообразни форми и размери.

Придържайте се към правилото, че саксията трябва да расте заедно с растението, което е посадено в нея. Избирайте саксия, която е с диаметър с 3-5 см. по-голям от предишната. Също така саксията не трябва да е много по-голяма от кореновата бала.

Дали ще използвате нова саксия или освободена от друго растение, е важно да я измиете и дезинфекцирате добре. Само внимавайте да не останат следи от препарата, с който сте я почистили, защото ще навреди на растението, което засадите.

Що се отнася до почвата, избирайте обеззаразена. В цветарските магазини се продават различни смески, които са съобразени с нуждите на различни растения.

Ако се съмнявате в чистотата на почвата може да я сложите в загрята на 80-100 градуса фурна за около 30 минути.

Задължително преди да засадите растението, дайте възможност на почвата малко да подиша и да се проветри.

Не забравяйте да осигурите добро дрениране – много често новите пластмасови саксии са със затворени дренажни отвори. Преди да засадите растението ги отворете. На дъното на саксията поставете пясък, начупени тухли, дребен чакъл, малки речни камъчета или субстрат за орхидеи. Ако няма добро оттичане на излишната вода корените ще загният.

Бъдете внимателни когато вадите растението от старата саксия, за да не повредите корените. Ако има загнили такива, ги отрежете до здраво място.

В новата саксия сложете дренажния пласт, отгоре малко пръст. Растението поставете в средата и изсипвайте поетапно пръст около него – изсипете 3-4 см. и леко я притиснете, като внимавате да не нараните някое коренче. Повтаряйте така, докато саксията се напълни достатъчно. Не я препълвайте, за да може спокойно да поливате.

Възможно е след пресаждането растението да не изглежда добре. Ако се умърлуши, не бързайте да се тревожите. При пресаждането е изживяло стрес и трябва да мине малко време (до 2-3 седмици), за да се възстанови.

7 стъпки за постигане на целта

Всеки се стреми да постигне нещо в живота си. Често постигането на това или онова е решаващо за самочувствието и удовлетвореността ни от живота.

Понякога целите се постигат бързо и лесно, а друг път са необходими много време и усилия. Но кое е най-важното и кои са стъпките, за да постигнем целта си?

1. Ясно определете целта си
Изглежда най-просто и естествено да имаме ясно определена цел. Въпреки това има хора, които твърдят, че нищо не постигат, но не могат да отговорят на въпроса какво искат да постигнат. А други казват, че целта им е да имат по-хубав живот, по-добра работа и така нататък. Но това не са ясно определени цели.
„Да си намеря по-добра работа“ не е ясна и конкретна цел. Ясно определена цел е „искам да работя като рекламист“. Има разлика нали?
Няма как да постигнете нещо, ако не знаете какво е.

2. Вярвайте в избора си
Животът се и Ваш и Вие най-добре знаете какво искате да постигнете и какво ще Ви направи щастливи. Не позволявайте на никого да Ви убеждава, че желанието Ви е глупаво, неподходящо за Вас или нереалистично и непостижимо.

3. Помислете какво е нужно, за да постигнете целта си
След като ясно сте определили целта, която искате да постигнете, е време да помислите и какво е необходимо за постигането ѝ. Направете си списък, в който включете всичко, за което се сещате: допълнителна квалификация, опит, познанства с подходящи хора, финанси и така нататък. Колкото по-подробен е списъкът, толкова по-добре.

4. Разделете голямата цел на последователност от малки цели
Използвайте списъка от предишната стъпка. Подредете необходимите ресурси и действия за постигане на целта в реда, в който ще е най-добре да работите по тях. Това са малките Ви цели.

5. Проявете постоянство
Каквато и да е целта Ви, по пътя към постигането ѝ ще срещате трудности. Не им позволявайте да Ви откажат.

6. Преосмисляйте целта си
Всичко се променя – и животът Ви и Вие. Възможно е в някакъв момент да промените интересите и желанията си. Тогава може да се промени и целта Ви или да намерите нов подход в преследването ѝ. Периодичната ревизия е полезна.

7. Наслаждавайте се на процеса
Приемете действията за постигне на целта си, като пътуване. Нетърпението да стигнете крайната цел не бива да Ви пречи да се наслаждавате на красивите местности, през които преминавате.