Да продължиш нататък

Да продължиш. Това е важното. Каквото и да се случи, вдигни глава и върви напред. Хубавото и лошото в живота се нанизани като мънистата на броеница – бяло, черно, бяло, черно, бяло, черно.... Днес си горе, утре – долу. Неизбежно е. Важното е, че има утре, че с новия ден броеницата ще се завърти и черното топче ще се смени с бяло. Това е. Колкото и да искаме, колкото и несправедливо да ни се струва, няма как да си живеем все безгрижно.

Бедите са неизбежни. Проблемите, тревогите и мъките са неразделна част от живота ни. Не ни харесва, което е нормално. Искаме все да сме засмени и спокойни, но не става. Трябва да се научим да приемаме живота в цялото му многообразие. Без да драматизираме излишно, без да се поддаваме на мисли от типа на „защо на мен?“, „с какво го заслужих?“ и т.н. трябва да продължаваме напред. Случилото се случило, едно минава друго идва. Просто така е устроен светът. Нямаме друг избор, освен да продължим нататък, да подходим трезво към проблемите, за да намерим решение и да чакаме слънцето отново да изгрее и на нашата улица. Това е – черно топче, бяло топче, черно топче, бяло топче…

Важното е, когато сме в беда, да не се самосъжаляваме и паникьосваме. Да запазим присъствие на духа и да се борим за себе си. Каквото и да ни сполети, да продължим нататък. Сигурни, че скоро всичко пак ще е наред, да се борим за себе си – спокойно, методично и уверено.

Ами хубавите мигове? Какво да кажем за тях? Не е достатъчно просто да си седим и да ги чакаме. Добре е да се потрудим, за да ги създадем. Да се грижим за себе си, да си угаждаме, да се уважаваме и да се обичаме. Когато сме в хубав период от живота, да не мислим за всичко, което може ей сегичка да се обърка. На хубавото трябва да се наслаждаваме без да го помрачаваме с предположения и безпокойства, без да мислим, че може всеки момент да си отиде. Просто да се отдадем на хубавите емоции и да ги изживеем пълноценно.

Винаги да продължаваме нататък.