Аз – терапевтът, Аз – пациентът

Дори и човек, който няма проблеми, за чието разрешаване е нужен професионален терапевт, има какво да направи за себе си. Самопознанието, честното осъзнаване на чувствата и мотивите за собствените реакции и постъпки винаги са от полза.

Една техника за самопознание е сами да сте си терапевт.
Измислете си един образ на ваш личен гуру, който да се засели в главата Ви и да е притича на помощ винаги, когато имате нужда да поговорите с някого или да надникнете в себе си. Не е необходимо да говорите с терапевта си, само когато имате нужда. Може да се срещате регулярно, за да му разкажете случките от ежедневието си. Дайте му възможност да задава колкото си иска въпроси от типа на: Защо постъпи така? Как се чувстваше? Защо се чувстваше така? Как би искал да постъпваш в такива ситуации? Защо не си доволен от реакцията си? Защо точно тези думи те засегнаха? Защо…? Отговаряйте честно на терапевта си и следете дали това, което казвате е истина или само Ви се иска да е истина, редно е да е истина и така нататък.

Тази техника може да Ви се стори малко странна (да не кажа откачена), но може да бъде много полезна. За да има наистина ефект е важно да спазвате няколко правила:
1. Внимателно измислете и уважавайте терапевта си. Не променяйте образа му.
2. Бъдете искрени, дори и да смятате, че чувствата и мислите Ви не са „правилни“.
3. Не се страхувайте да видите истинското си Аз.
4. Не се съдете! Приемете себе си и си простете недостатъците. Ако не сте доволни от нещо приемете го и спокойно работете за самоусъвършенстването си.