Сутрин на път за работа или училище, почти всички сме сънени, „кисели“ и голяма част са недоволни от мястото, на което отиват. Но ако крещим и нагрубяваме всеки, който ни погледне или докосне, няма да променим към по-добро живота си. Но ако сме мили и усмихнати е възможно да подобрим нечие настроение.
Интересното четиво много спомага за това, пътуването да е по-приятно нали? Да господине, за Вас се отнася, който си мислите, че в сутрешната блъсканица е много удобно да отворите вестникът си ида го подпрете върху нечия глава. Запитайте се някой ден, дали и за околните е приятно – за собственика на главата и за тези, които блъскате, за да осигурите пространство за четивото си.
Това, че някой е по-нисък и слабичък не е причина да го премазвате. Нали уж сме цивилизовани? Правилата на естествения подбор са за джунглата. В обществения транспорт трябва да се спазват правилата на цивилизованото общество.
Предлагам на госпожата с кафето, сама да се досети какво бих ѝ казала. Само ще ѝ пожелая човекът, върху когото неизбежно рано или късно ще го изсипе, да е миролюбив, защото, ако случи на някой като господинът с раницата, който се върти, блъска и ругае всички…
Може би не сте забелязали, но хората не са като юрганите. Няма как да им изкараш въздуха и да намалиш обема им със 70%. Но пък имат ребра, които се чупят. Спомнете си този факт следващия път, когато се блъскате, за да влезете, когато е очевидно, че няма място. Изчакайте следващия влак.
Отстъпвайте мястото си на децата и бременните!
Мога да продължа, но мисля, че схванахте идеята.
Скъпи хора, които ползват софийското метро, моля ви, бъдете мили, любезни и добри, за да стане и животът ни малко по-добър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар