1. За теб Коледа е:
А. Време за готвене и похапване на вкусотийки;
Б. Повод да си облека най-хубавите дрешки;
В. Възможност да зарадвам всички, които обичам;
Г. Голяма мъка.
2. Колко време предварително се приготвяш за Коледа?
А. В началото на декември измислям менюто и започвам пазаруването;
Б. От около месец по-рано започвам да обмислям тоалета си;
В. Още през октомври – ноември се замислям кой с какъв подарък да зарадвам;
Г. И да се подготвям и да не се подготвям, Коледа е неизбежна.
3. Кое е любимото ти коледно занимание:
А. Правенето на курабийки и други сладки;
Б. Да си почивам и да ме глезят;
В. Да организирам забавления със семейството и приятелите;
Г. Каквото и да правя, все ще се уморя.
4. Обичаш Коледа защото:
А. Това е един от най-големите пирове в годината;
Б. Всичко е красиво (и най-вече аз!);
В. Хората стават по-добри;
Г. За нищо!
5. Според теб коледната украса е:
А. Част от празника, най-много обичам да украсявам сладките;
Б. Възможност да покажа изискания си вкус;
В. Нещо, с което да създам празнично настроение на обичните си хора;
Г. Прахосъбирачка.
Най-много отговори А: На Коледа се превръщаш във Веселия готвач. Вкусната домашна храна е най-важната част от празника ти. С удоволствие готвиш за всички и с не по-малко удоволствие участваш в изяждането на кулинарните си шедьоври.
Най-много отговори Б: За теб Коледа е повод да се чувстваш Принц/еса. Искаш да изпъкнеш с красотата и добрия си вкус, всички да ти обръщат внимание, да те глезят и ласкаят.
Най-много отговори В: Ти си истинска Кръстница-вълшебница. На Коледа искаш за всички да се погрижиш и всеки да зарадваш. Радваш се на това да правиш другите щастливи.
Най-много отговори Г: Джуджето Сърдитко – това си ти! Около Коледа всичко те дразни, на всички се сърдиш. Категорично отказваш да се развеселиш. Защо така?
Обичам Коледа!
Коя римска богиня живее във вас? - тест
Нумерологична прогноза за 2017 година
Hubavela.blogspot.com е блог, в който ще намерите интересни и полезни статии за здравето, красотата, свободното време и за собствената философия.
sekcii
Страници
понеделник, 26 декември 2016 г.
петък, 23 декември 2016 г.
Обичам Коледа!
Обичам Коледа. Вие обичате ли Коледа?
Аз обичам Коледа. Много е хубаво да украсяваш елхата. Снежинките да валят и да стане сняг. Да правим снежен човек.
Автор на текста: Мариела Ханджиева, 7 години
Остатъка от статията тук
Как Дядо Мраз стана Дядо Коледа
Наистина ли Дядо Коледа не съществува?
КОЛЕДА
неделя, 18 декември 2016 г.
На 20 декември не забравяйте червения конец!
Връзването на червен конец е стара традиция, която от известно време придоби особена популярност. Смята се, че червеният конец закриля човека, която го носи от всички негативни енергии, лоши очи и всичко друго, което може да му навреди. В същото време вързаното на китката конче привлича късмета.
Народното вярване е, че червен конец задължително се връзва на Игнажден (20 декември). От тази дата до Йорданов ден (6 януари) са така наречените „мръсни дни“ и човек задължително трябва да е защитен.
Вързаният на Игнажден червен конец се носи докато не падне сам.
Според някои вярвания червеният конец трябва да бъде вързан от най-старата жена в къщата. Според други, е важно само връзвачът да е човек, който Ви обича. Неговата обич и добри пожелания към Вас дават допълнителна сила на конеца.
По въпроса на коя ръка с връзва конецът също няма единодушие. Тук тезите са три:
1) жените трябва да го носят на лявата ръка, а мъжете – на дясната;
2) червеният конец да се носи на лявата ръка, независимо от пола, защото енергията навлиза в човешкото тяло от лявата му страна и конецът вързан на лявата китка е бариера за лошото;
3) червеният конец се носи на дясната ръка, защото лявата страна е защитена от сърцето, а дясната е беззащитна.
Може би е най-добре да експериментирате. Поносете конецът на едната ръка, а след това на другата. Преценете кога се чувствате по-добре и дилемата е решена.
Не се ядосвайте, когато конецът Ви се скъса. Това означава, че е поел много отрицателна енергия и е време да го смените с нов.
Има поверие, че скъсан джоб зашит с червен конец никога не остава празен.
Народното вярване е, че червен конец задължително се връзва на Игнажден (20 декември). От тази дата до Йорданов ден (6 януари) са така наречените „мръсни дни“ и човек задължително трябва да е защитен.
Вързаният на Игнажден червен конец се носи докато не падне сам.
Според някои вярвания червеният конец трябва да бъде вързан от най-старата жена в къщата. Според други, е важно само връзвачът да е човек, който Ви обича. Неговата обич и добри пожелания към Вас дават допълнителна сила на конеца.
По въпроса на коя ръка с връзва конецът също няма единодушие. Тук тезите са три:
1) жените трябва да го носят на лявата ръка, а мъжете – на дясната;
2) червеният конец да се носи на лявата ръка, независимо от пола, защото енергията навлиза в човешкото тяло от лявата му страна и конецът вързан на лявата китка е бариера за лошото;
3) червеният конец се носи на дясната ръка, защото лявата страна е защитена от сърцето, а дясната е беззащитна.
Може би е най-добре да експериментирате. Поносете конецът на едната ръка, а след това на другата. Преценете кога се чувствате по-добре и дилемата е решена.
Не се ядосвайте, когато конецът Ви се скъса. Това означава, че е поел много отрицателна енергия и е време да го смените с нов.
Има поверие, че скъсан джоб зашит с червен конец никога не остава празен.
неделя, 11 декември 2016 г.
Нумерологична прогноза за 2017 година
Числото на 2017 година е 1. Изчислява се, като се редуцира 2017 до едноцифрено число (2+0+1+7=10, 1+0=1).
Единицата символизира Бога – творец и всевластник.
Едно е начало и цялост. Първото число, което влиза в състава на всички числа, но самото то е неделимо.
Положителните качества, с които се свързва единицата са лидерство, индивидуалност, новаторство, решителност, а отрицателните – агресия и жестокост.
Камъкът съответстващ на единицата е рубинът, който индийците наричат „цар на скъпоценните камъни“. Има вярване, че рубинът помага на притежателя си да осъществи всяко свое желание, като в същото време го защитава от всяко зло.
В астрологията 1 е числото на Слънцето, а то се свързва с творчеството, щедростта и жизнеутвърждаването, но и със самохвалството и властолюбието.
Цветът на числото на 2017 година е червеното – символ на живота, силата, енергичността, физическата природа.
От изброеното до тук, можем да направим извод, че 2017 година ще е година на новостите във всички сфери на личния и обществения живот. Единицата ще закриля и подпомага изобретенията, откритията и новаторството във всяка негова форма, а също и новите начинания.
След деветката (числото на 2016 година), която бележи края на един цикъл, единицата е ново начало.
2017 година е подходяща за реализиране на нови идеи и начинания или отдавна планирани и отлагани проекти. Смело и решително трябва да се впуснем в постигането на целите си. Но все пак, преследвайки желаното, трябва да сме внимателни, за да не попадаме в другата крайност – агресия и егоизъм.
През 2017 година бъдете смели, дайте воля на креативността си и работете по реализирането на мечтите си. Единицата ще Ви помага.
Единицата символизира Бога – творец и всевластник.
Едно е начало и цялост. Първото число, което влиза в състава на всички числа, но самото то е неделимо.
Положителните качества, с които се свързва единицата са лидерство, индивидуалност, новаторство, решителност, а отрицателните – агресия и жестокост.
Камъкът съответстващ на единицата е рубинът, който индийците наричат „цар на скъпоценните камъни“. Има вярване, че рубинът помага на притежателя си да осъществи всяко свое желание, като в същото време го защитава от всяко зло.
В астрологията 1 е числото на Слънцето, а то се свързва с творчеството, щедростта и жизнеутвърждаването, но и със самохвалството и властолюбието.
Цветът на числото на 2017 година е червеното – символ на живота, силата, енергичността, физическата природа.
От изброеното до тук, можем да направим извод, че 2017 година ще е година на новостите във всички сфери на личния и обществения живот. Единицата ще закриля и подпомага изобретенията, откритията и новаторството във всяка негова форма, а също и новите начинания.
След деветката (числото на 2016 година), която бележи края на един цикъл, единицата е ново начало.
2017 година е подходяща за реализиране на нови идеи и начинания или отдавна планирани и отлагани проекти. Смело и решително трябва да се впуснем в постигането на целите си. Но все пак, преследвайки желаното, трябва да сме внимателни, за да не попадаме в другата крайност – агресия и егоизъм.
През 2017 година бъдете смели, дайте воля на креативността си и работете по реализирането на мечтите си. Единицата ще Ви помага.
неделя, 4 декември 2016 г.
Пак е декември!
Зима, празници, радост, умора, напрежение, суматоха, забавления, подаръци… Декември предизвиква много асоциации и смесени чувства.
Приключването на годината е свързано с повишено натоварване в работата, което никак не е в синхрон с празничното настроение. Но все пак трябва да се постараем да се насладим максимално на всяко приятно нещо, което декември ни предлага да изживеем. С малко усилия може да празнуваме целия месец и да сме едно от джуджетата на Дядо Коледа, а не досадният Сърдитко, който разваля настроението на всички около себе си.
Да живее коледната украса! Тя има място на всякъде и у дома, и в офиса и на улицата. Включете се и Вие с нещо. Именно коледната украса не ни позволява да забравим, че сме в празничен маратон и поддържа настроението ни, дори в невесели моменти.
Напишете писмо на Дядо Коледа. На колкото и години да сте, напишете писмо на добрия старец. Ще Ви отнеме само няколко минути, но ще подобри настроението Ви и за мъничко ще Ви върне празничния трепет от детството. И не забравяйте, че пред Дядо Коледа няма ограничения. Не разсъждавайте по желанията си, а просто му ги споделете.
Сами си бъдете Дядо Коледа. Купете подарък и на себе си, доставете си някаква радост. През декември е позволено да се харчи по-неразумно и егоистично.
Щедро раздавайте усмивки, похвали и комплименти!
Не празнувайте „правилно“. Забравете за стереотипите и правилата. Организирайте празниците си така, както ще Ви е най-приятно.
Отделете време за себе си. Колкото и да е натоварена декемврийската Ви програма, отделяйте и по малко време за себе си. Няма значение дали ще отидете на маникюр, ще се отпуснете у дома с книга или ще се разходите. Важното е да си позволите да останете насаме със себе си и да се отпуснете.
Отказвайте! Не се чувствайте виновни да откажете покана или да свършите нещо за някого.
Оставете се на коледната вълна. Навсякъде има коледна украса, по радиата пускат коледни песни, Коледа и празниците са основна тема на разговорите. Просто не го мислете живота с проблемите, а позволете на коледната вълна да Ви залее и се пуснете по празничното течение.
Приключването на годината е свързано с повишено натоварване в работата, което никак не е в синхрон с празничното настроение. Но все пак трябва да се постараем да се насладим максимално на всяко приятно нещо, което декември ни предлага да изживеем. С малко усилия може да празнуваме целия месец и да сме едно от джуджетата на Дядо Коледа, а не досадният Сърдитко, който разваля настроението на всички около себе си.
Да живее коледната украса! Тя има място на всякъде и у дома, и в офиса и на улицата. Включете се и Вие с нещо. Именно коледната украса не ни позволява да забравим, че сме в празничен маратон и поддържа настроението ни, дори в невесели моменти.
Напишете писмо на Дядо Коледа. На колкото и години да сте, напишете писмо на добрия старец. Ще Ви отнеме само няколко минути, но ще подобри настроението Ви и за мъничко ще Ви върне празничния трепет от детството. И не забравяйте, че пред Дядо Коледа няма ограничения. Не разсъждавайте по желанията си, а просто му ги споделете.
Сами си бъдете Дядо Коледа. Купете подарък и на себе си, доставете си някаква радост. През декември е позволено да се харчи по-неразумно и егоистично.
Щедро раздавайте усмивки, похвали и комплименти!
Не празнувайте „правилно“. Забравете за стереотипите и правилата. Организирайте празниците си така, както ще Ви е най-приятно.
Отделете време за себе си. Колкото и да е натоварена декемврийската Ви програма, отделяйте и по малко време за себе си. Няма значение дали ще отидете на маникюр, ще се отпуснете у дома с книга или ще се разходите. Важното е да си позволите да останете насаме със себе си и да се отпуснете.
Отказвайте! Не се чувствайте виновни да откажете покана или да свършите нещо за някого.
Оставете се на коледната вълна. Навсякъде има коледна украса, по радиата пускат коледни песни, Коледа и празниците са основна тема на разговорите. Просто не го мислете живота с проблемите, а позволете на коледната вълна да Ви залее и се пуснете по празничното течение.
неделя, 27 ноември 2016 г.
Наистина ли Дядо Коледа не съществува?
„Наистина ли Дядо Коледа не съществува?“ пита Ви един малък човек, вперил във Вас пълни със сълзи очи. Очаква отговора Ви с напрежение и надежда. Изпадали ли сте в тази ситуация? Ако още не Ви се е случвало, сте сред малцината късметлии.
Разбира се, всички знаем, че Дядо Коледа си е съвсем истински и си съществува. Така е било и така ще бъде!Но защо на определена възраст на децата им хрумва абсурдната идея, че добрият старец е измислица? Ако и Вие сте от тези, които не зная отговора на този въпрос, ей сега ще Ви обясня – това е част от вълшебството. Всички знаем, че Дядо Коледа носи подаръци само на малките деца. Та представете си едно послушно дете, което се буди сутринта на Коледа, тича да провери какво има под елхата и открива…. Нищо! Поздравления, мило детенце, вече си пораснало! Дядо Коледа спира да ти носи подаръци. Доста жестоко нали?
Дядо Коледа обича децата (даже и непослушните, държа да отбележа!). Иска да носи подаръци на всички, независимо на колко години са, но не е възможно. Джуджетата не могат да смогнат, да направят такова количество подаръци. И за да спести разочарованието на порасналите деца, Дядо Коледа прави така, че те да повярват, че той не съществува. Така не се разочароват, когато спре да им носи подаръци.
След години, когато пораснат и помъдреят, разбират истината – Дядо Коледа съществува и носи подаръци на малките деца!
Как Дядо Мраз стана Дядо Коледа
Мразите зимата?! Грешите!
Разбира се, всички знаем, че Дядо Коледа си е съвсем истински и си съществува. Така е било и така ще бъде!Но защо на определена възраст на децата им хрумва абсурдната идея, че добрият старец е измислица? Ако и Вие сте от тези, които не зная отговора на този въпрос, ей сега ще Ви обясня – това е част от вълшебството. Всички знаем, че Дядо Коледа носи подаръци само на малките деца. Та представете си едно послушно дете, което се буди сутринта на Коледа, тича да провери какво има под елхата и открива…. Нищо! Поздравления, мило детенце, вече си пораснало! Дядо Коледа спира да ти носи подаръци. Доста жестоко нали?
Дядо Коледа обича децата (даже и непослушните, държа да отбележа!). Иска да носи подаръци на всички, независимо на колко години са, но не е възможно. Джуджетата не могат да смогнат, да направят такова количество подаръци. И за да спести разочарованието на порасналите деца, Дядо Коледа прави така, че те да повярват, че той не съществува. Така не се разочароват, когато спре да им носи подаръци.
След години, когато пораснат и помъдреят, разбират истината – Дядо Коледа съществува и носи подаръци на малките деца!
Как Дядо Мраз стана Дядо Коледа
Мразите зимата?! Грешите!
неделя, 20 ноември 2016 г.
Манията „чист дом“
Познавате ли жени, които чистят, ли чистят? И все има нещо, което не е достатъчно чисто и винаги може да стане още по-подредено!
Манията за чистене е вид психическо разстройство, от което страдат предимно жени. Тя не е по-безобидна, от която и да е друга мания и влошава качеството на живот на страдащите от нея и на техните близки. Но много често остава незабелязана или дори е поощрявана. На маниачката чистофайница се правят комплименти за чистата къща, поставят ѝ етикет „добра домакиня“, с което проблемът се неглижира от околните и се насърчава задълбочаването му.
Разбира се, желанието за чист и подреден дом е нещо хубаво. Само трябва да е в разумни граници, а не цел и център на живота. Когато чистенето и редът станат най-важното в живота на домакинята, основна част от времето и мислите ѝ, това вече е проблем. Маниакалното чистене може да прерасне в невроза, депресивни състояния също са много вероятни. Затова на проблема трябва навреме да се обърне внимание и да се помогне за преодоляването му.
Ако и Вие сте жертва на манията за чистете Ви съветваме :
1. Признайте пред себе си, че имате проблем – не приемете ли реалността нищо няма да промените. Оправдания има много, но бъдете честна със себе си. За да намерите решението, първо трябва да осъзнаете проблема.
2. Не се срамувайте и не се укорявайте – на всеки се случва да пропадне в някоя емоционална дупка. Важното е, че имате желание да излезете от нея.
3. Разберете защо – за да преодолеете манията за чистене най-първо трябва да разберете какво я поражда. Потърсете отговор на въпросите: Кога започнах да прекалявам с чистенето? Съвпада ли този момент с някаква друга случка или промяна в живота ми? Как се чувствам докато чистя? Как се чувствам, ако не чистя? Задавайте въпроси и към отговорите. Продължавайте да се питате и да разнищвате , докато не стигнете до дъното на проблема.
4. Потърсете професионална помощ – не винаги можем сами да открием отговора на въпросите от горните редове. Понякога са заровени доста на дълбоко в подсъзнанието ни или просто се страхуваме да признаем някои неща дори на себе си. В такъв случай, най-разумното е да не отлагаме, а веднага да потърсим помощта на професионалист (психолог).
Много често чистенето е свързано със стремежа да контролираме всичко; с желанието да сме полезни и значими; да докажем, че все за нещо ни бива; със стараха от микроби или пък със стремежа да избегнем някакви тревожни мисли. Какъвто и да е вашият случай, намерете това, което ви „трови“ и го отстранете.
И най-важното: не забравяйте да обичате себе си и да си угаждате!
Манията за чистене е вид психическо разстройство, от което страдат предимно жени. Тя не е по-безобидна, от която и да е друга мания и влошава качеството на живот на страдащите от нея и на техните близки. Но много често остава незабелязана или дори е поощрявана. На маниачката чистофайница се правят комплименти за чистата къща, поставят ѝ етикет „добра домакиня“, с което проблемът се неглижира от околните и се насърчава задълбочаването му.
Разбира се, желанието за чист и подреден дом е нещо хубаво. Само трябва да е в разумни граници, а не цел и център на живота. Когато чистенето и редът станат най-важното в живота на домакинята, основна част от времето и мислите ѝ, това вече е проблем. Маниакалното чистене може да прерасне в невроза, депресивни състояния също са много вероятни. Затова на проблема трябва навреме да се обърне внимание и да се помогне за преодоляването му.
Ако и Вие сте жертва на манията за чистете Ви съветваме :
1. Признайте пред себе си, че имате проблем – не приемете ли реалността нищо няма да промените. Оправдания има много, но бъдете честна със себе си. За да намерите решението, първо трябва да осъзнаете проблема.
2. Не се срамувайте и не се укорявайте – на всеки се случва да пропадне в някоя емоционална дупка. Важното е, че имате желание да излезете от нея.
3. Разберете защо – за да преодолеете манията за чистене най-първо трябва да разберете какво я поражда. Потърсете отговор на въпросите: Кога започнах да прекалявам с чистенето? Съвпада ли този момент с някаква друга случка или промяна в живота ми? Как се чувствам докато чистя? Как се чувствам, ако не чистя? Задавайте въпроси и към отговорите. Продължавайте да се питате и да разнищвате , докато не стигнете до дъното на проблема.
4. Потърсете професионална помощ – не винаги можем сами да открием отговора на въпросите от горните редове. Понякога са заровени доста на дълбоко в подсъзнанието ни или просто се страхуваме да признаем някои неща дори на себе си. В такъв случай, най-разумното е да не отлагаме, а веднага да потърсим помощта на професионалист (психолог).
Много често чистенето е свързано със стремежа да контролираме всичко; с желанието да сме полезни и значими; да докажем, че все за нещо ни бива; със стараха от микроби или пък със стремежа да избегнем някакви тревожни мисли. Какъвто и да е вашият случай, намерете това, което ви „трови“ и го отстранете.
И най-важното: не забравяйте да обичате себе си и да си угаждате!
неделя, 13 ноември 2016 г.
Помощ за косата
Горката ни коса! Животът ѝ никак не е лек! Лятото ѝ се налага да изтърпи агресията на силните слънчеви лъчи, солената морска и/или силно хлорираната вода в басейните. Есента всички се оплакват от засилен косопад. И едва косата ни е започнала да се възстановява и есента свършва. Идва зима с нови предизвикателства за нея – отоплени помещения със сух въздух и студ.
Есенният косопад е донякъде нормално явление. Но това не означава, че трябва да чакаме да премине от само себе си. Редно е да подпомогнем възстановяването на косата. Съвременната козметика ни предлага множество варианти: специални шампоани, балсами, маски, ампули, кристали и какво ли още не. Но освен тях може да прибегнем и до някои домашни маски и отвари. Например:
1. Ако косата Ви цъфти смесете 1 ч. л. мед, 2 ч. л. зехтин и 1 жълтък. Разбийте добре. Масажирайте косата с тази смес. След това я увийте в найлонова шапка и останете така 30 минути. Измийте косата добре с шампоан.
2. За стимулиране растежа на косата и за укрепване на косъма направете запарка от листа на бреза: залейте 1 с. л. листа от бреза с 300 мл. вряла вода. Оставете ги да киснат 2 часа. Прецедете и правете фрикции на кожата на главата след всяко миене на косата.
3. Розмаринът също може да укрепи косата и да стимулира растежа ѝ – 2 ч. л. счукани листа от розмарин се варят 5 минути в 300 мл. вода. След като изстине, отварата се прецежда. Правят се фрикции на кожата на главата, след това главата се изплаква с обикновена вода. Прилага се 3 пъти седмично в продължение на 2 месеца.
4. За да подсилите косъма и да спрете цъфтежа сметете 1 жълтък (ако косата е дълга 2), лъжица коняк или силна ракия и лъжица зехтин. Маската престоява 15 минути.
5. Специална рецепта за русокосите: накиснете 40 гр. цвят от лайка в 1 л. студена вода. Загрейте и оставете да ври в продължение на 15 минути. Прецедете получената отвара и изплаквайте косата си с нея след всяко измиване.
6. Специална рецепта за брюнетките: вари 50 гр. листа от орех в 1 л. вода в продължение са 15 минути. Прецедете получената отвара и изплаквайте косата си с нея след всяко измиване.
Не забравяйте, че за да имат истински и дълготраен ефект разкрасителните процедури не трябва да са епизодични. Отделяйте достатъчно време, за да направите всичко както трябва. За допълнителен ефект се насладете се на времето, което посвещавате на грижи за себе си.
Есенният косопад е донякъде нормално явление. Но това не означава, че трябва да чакаме да премине от само себе си. Редно е да подпомогнем възстановяването на косата. Съвременната козметика ни предлага множество варианти: специални шампоани, балсами, маски, ампули, кристали и какво ли още не. Но освен тях може да прибегнем и до някои домашни маски и отвари. Например:
1. Ако косата Ви цъфти смесете 1 ч. л. мед, 2 ч. л. зехтин и 1 жълтък. Разбийте добре. Масажирайте косата с тази смес. След това я увийте в найлонова шапка и останете така 30 минути. Измийте косата добре с шампоан.
2. За стимулиране растежа на косата и за укрепване на косъма направете запарка от листа на бреза: залейте 1 с. л. листа от бреза с 300 мл. вряла вода. Оставете ги да киснат 2 часа. Прецедете и правете фрикции на кожата на главата след всяко миене на косата.
3. Розмаринът също може да укрепи косата и да стимулира растежа ѝ – 2 ч. л. счукани листа от розмарин се варят 5 минути в 300 мл. вода. След като изстине, отварата се прецежда. Правят се фрикции на кожата на главата, след това главата се изплаква с обикновена вода. Прилага се 3 пъти седмично в продължение на 2 месеца.
4. За да подсилите косъма и да спрете цъфтежа сметете 1 жълтък (ако косата е дълга 2), лъжица коняк или силна ракия и лъжица зехтин. Маската престоява 15 минути.
5. Специална рецепта за русокосите: накиснете 40 гр. цвят от лайка в 1 л. студена вода. Загрейте и оставете да ври в продължение на 15 минути. Прецедете получената отвара и изплаквайте косата си с нея след всяко измиване.
6. Специална рецепта за брюнетките: вари 50 гр. листа от орех в 1 л. вода в продължение са 15 минути. Прецедете получената отвара и изплаквайте косата си с нея след всяко измиване.
Не забравяйте, че за да имат истински и дълготраен ефект разкрасителните процедури не трябва да са епизодични. Отделяйте достатъчно време, за да направите всичко както трябва. За допълнителен ефект се насладете се на времето, което посвещавате на грижи за себе си.
неделя, 6 ноември 2016 г.
Висока култура – висок стандарт
Често се обсъжда ниската култура на обслужване в България. Обикновено това е тема в разговори за туризма. Само че, за съжаление, лошото обслужване не е само там, а във всички сфери. И не е редно да подминаваме проблема с въздишка и коментар, че такъв ни е манталитетът, че липсва професионализъм.
Въпросът не е само в манталитет и професионализъм, а и в най-елементарно уважение. Уважение не само към клиента, но и към себе си.
Много пъти ми се е случвало да ме обслужват зле. До сега винаги се примирявам за момента, губят ме като клиент и продължаваме нататък. Просто не се бях замисляла по-дълбоко по въпроса.
Какво промени това ли? Ами получих повод и се замислих. Онзи ден ми попрекипя от една съвсем банална ситуация. У дома се прави ремонт. Домашните майстори са чудесни. Браво на тях! (Няма кой да ни похвали, та си се похвалваме сами.) Все пак се стигна до момента, в който трябваше да участват и „външни майстори“. Дойдоха да монтират (редят или както там се казва) ламинат. И не останах доволна от обслужването:
- В стаята има малка секция. При поръчката ни обясниха, че няма проблем – срещу заплащане (размерът, на което не е известен предварително, уговаря се на място) ще я преместят. Беше специално отбелязано, че има мебел за местене. А те моля Ви се, ми искат одеяло, с което да я влачат! Ама вие тая услуга я предлагате и предварително знаете, че има нещо за местене, защо не си носите одеяло, крик, юрган и каквото още ви трябва?
- След малко: „Дайте прахосмукачка!“ – ами ако нямам? Ти сега ли разбра, че е необходима прахосмукачка?
- „Вече може да излезте вънка ди си изчистите!“ – провикват се по едно време. Въпросното „вънка“ е пред вратата на апартамента, където рязаха. Аз ли да чистя? Аз ли изцапах? Прислуга ли съм им, та си позволяват така да ми говорят?
- Нахвърляха из цялата стая найлони и ги зарязаха там.
- През цялото време слушах псувни – допълнителен бонус. Получих ги съвсем безплатно!
„Е, това си е нормално!“ – обясняват ми всички, с които коментирах и се чудят, какво пак искам и какъв ми е проблемът. Ами не е нормално така да е нормално. Какво искам ли? Искам когато плащам за монтаж да дойдат, носейки си всичко, което им трябва, да си свършат качествено работата и да изчистят след себе си (поне едрия боклук). Когато приключат да ме повикат, да ми покажат свършеното, да ми пожелаят приятен ден и да си тръгнат. Това е нормално и цивилизовано.
Занимавам Ви с това, защото то не е една малка моя лична муха, която правя на слон. Масово хората си вършат немърливо работата и не може да се оправдаваме само с манталитета и малките заплати. Пак Ви казвам, че въпросът е главно в уважението към клиента, но най-вече към себе си и към това, което правиш.
Такива, наглед дребни случки се отразяват на обществото ни като цяло. Свикваме, че е нормално да се отнасят с нас без уважение. Получава се ефектът на пеперудата, защото колкото и дебелокож да е човек, поведението на околните му се отразява и несъзнателно предава нататък.
Високата култура на обслужване и отношение към другия във всички сфери са важни, защото карат клиента/другия да се чувства добре, правят го макар и малко, по-удовлетворен от живота, а отдавна е известно, че количествените натрупвания водят до качествени изменения.
Бъдете на високо ниво, когато по един или друг начин сте в позицията „обслужващ“. Когато сте „обслужван“ изисквайте, но и оценявайте и не забравяйте да благодарите, когато получите добро обслужване.
Може би ще дойте ден, в който „нормално“ за нас ще означава „много добро“.
Казана дума – сторена беля или за ползите от цедката на устата
Рециклиране - малко усилия с голяма полза
Домашните дрехи
Въпросът не е само в манталитет и професионализъм, а и в най-елементарно уважение. Уважение не само към клиента, но и към себе си.
Много пъти ми се е случвало да ме обслужват зле. До сега винаги се примирявам за момента, губят ме като клиент и продължаваме нататък. Просто не се бях замисляла по-дълбоко по въпроса.
Какво промени това ли? Ами получих повод и се замислих. Онзи ден ми попрекипя от една съвсем банална ситуация. У дома се прави ремонт. Домашните майстори са чудесни. Браво на тях! (Няма кой да ни похвали, та си се похвалваме сами.) Все пак се стигна до момента, в който трябваше да участват и „външни майстори“. Дойдоха да монтират (редят или както там се казва) ламинат. И не останах доволна от обслужването:
- В стаята има малка секция. При поръчката ни обясниха, че няма проблем – срещу заплащане (размерът, на което не е известен предварително, уговаря се на място) ще я преместят. Беше специално отбелязано, че има мебел за местене. А те моля Ви се, ми искат одеяло, с което да я влачат! Ама вие тая услуга я предлагате и предварително знаете, че има нещо за местене, защо не си носите одеяло, крик, юрган и каквото още ви трябва?
- След малко: „Дайте прахосмукачка!“ – ами ако нямам? Ти сега ли разбра, че е необходима прахосмукачка?
- „Вече може да излезте вънка ди си изчистите!“ – провикват се по едно време. Въпросното „вънка“ е пред вратата на апартамента, където рязаха. Аз ли да чистя? Аз ли изцапах? Прислуга ли съм им, та си позволяват така да ми говорят?
- Нахвърляха из цялата стая найлони и ги зарязаха там.
- През цялото време слушах псувни – допълнителен бонус. Получих ги съвсем безплатно!
„Е, това си е нормално!“ – обясняват ми всички, с които коментирах и се чудят, какво пак искам и какъв ми е проблемът. Ами не е нормално така да е нормално. Какво искам ли? Искам когато плащам за монтаж да дойдат, носейки си всичко, което им трябва, да си свършат качествено работата и да изчистят след себе си (поне едрия боклук). Когато приключат да ме повикат, да ми покажат свършеното, да ми пожелаят приятен ден и да си тръгнат. Това е нормално и цивилизовано.
Занимавам Ви с това, защото то не е една малка моя лична муха, която правя на слон. Масово хората си вършат немърливо работата и не може да се оправдаваме само с манталитета и малките заплати. Пак Ви казвам, че въпросът е главно в уважението към клиента, но най-вече към себе си и към това, което правиш.
Такива, наглед дребни случки се отразяват на обществото ни като цяло. Свикваме, че е нормално да се отнасят с нас без уважение. Получава се ефектът на пеперудата, защото колкото и дебелокож да е човек, поведението на околните му се отразява и несъзнателно предава нататък.
Високата култура на обслужване и отношение към другия във всички сфери са важни, защото карат клиента/другия да се чувства добре, правят го макар и малко, по-удовлетворен от живота, а отдавна е известно, че количествените натрупвания водят до качествени изменения.
Бъдете на високо ниво, когато по един или друг начин сте в позицията „обслужващ“. Когато сте „обслужван“ изисквайте, но и оценявайте и не забравяйте да благодарите, когато получите добро обслужване.
Може би ще дойте ден, в който „нормално“ за нас ще означава „много добро“.
Казана дума – сторена беля или за ползите от цедката на устата
Рециклиране - малко усилия с голяма полза
Домашните дрехи
неделя, 30 октомври 2016 г.
Общуване с енергиен вампир
От известно време темата за енергийните вампири е доста коментирана. За това аз няма да Ви говоря общи приказки за тези енергопийци. По-скоро ще Ви дам няколко съвета за общуване с тях. За щастие повечето енергийни вампири, които срещаме в живота си не са силни и осъзнали се вампири, владеещи и окултни техники, а обикновени хора, които в повечето случаи изобщо не си дават сметка какво правят. С такива се срещаме често и понякога е невъзможно да стоим далеч от тях. Но това не означава, че трябва да търпим безропотно да ни изсмукват.
Много често енергийните вампири са отлични манипулатори. Те знаят как да предизвикват съчувствие и съжаление (гледат сами болен близък, жертва са на домашно насилие, самотни родители са или имат други големи житейски несгоди, които понасят уж безропотно, но някак са успели да опищят орталъка), как да се преструват на истински приятели и да Ви карат да се чувствате виновни, пускат ви отровата си съвсем невинно и неумишлено. Умело Ви докарват до емоционалното състояние, в което им е необходимо да сте, за да се нагостят с енергията Ви.
Важно е периодично да анализирате отношенията си с хората и да се доверявате на инстинкта си. Ако се чувствате зле в компанията на някого, реагирайте! Дори и отстрани погледнато това да е един много мил и добронамерен човек, действайте според усещанията си.
Някои от сигналите, че си имате работа с енергиен вампир (за по-удобно ще наречем нашия примерен герой Вампи) са:
1. Уж Ви помага най-безкористно, а всъщност забелязвате, че наставничеството го кара да се чувство нещо повече от вас. Много мило Ви внуша, че е много по-способен от Вас, кара Ви да се чувствате глупави и безпомощни, цели да доминира над Вас.
2. Съвсем без да влага лоши чувства и да си дава сметка, че Ви обижда, Ви прави разни обидни забележки. Например: чувствате се чудесно, а Вампи Ви гледа известно време и съчувствено пита „Болен ли си? Изглеждаш ужасно!“; или: „Как можа да сложиш това червило? Изглеждаш смешно!“. И други подобни, целящи да навредят на самочувствието Ви и на доброто разположение да духа, в което се намирате точно в този ден.
3. С течение на времето осъзнавате, че Вампи е много злопаметна и отмъстителна личност.
4. Вампи се е настанил в главата Ви – много често мислите и говорите за него, спомняте си „неволните“ му обиди, предъвквате ги и се чувствате зле.
5. Когато Вампи е далеч (чисто географски) или когато просто мине повече време без да имате контакт се чувствате по-жизнени и весели, рядко се сещате за него.
6. Не знаете точно на какво се дължи, но комуникацията с определена личност Ви кара да се чувствате зле – подтиснати, уморени, обезкуражени.
Е, чудесно! Разбрахме с каква твар си имаме работа. Ако е приятел/ка можем да прекъснем контактите си с него/я. Но ако ни е колега? Тогава вариант е да си сменим работата, но това не винаги е възможно. Бягството понякога е най-доброто решение, но боят също не е за подценяване. Какво да правим ако изберем втория вариант? Да шамаросаме Вампи, може да е съблазнителна, но не е добра идея. Има различни окултни техники за справяне в такава ситуация, но в нашия случай не ги владеем, а това се сериозни неща и не е препоръчително да си играем с тях. Остава ни да разчитаме на себе си. Осъзнали ситуацията, в която сме попаднали да се спасим. Не забравяйте, че за да победите врага трябва не той да е слаб, а Вие да сте по-силни.
Предлагам Ви следния боен план за прекъсване на енергийната връзката, която Вампи е създал/а с Вас, за да черпи от енергията Ви:
1. Не се колебайте и не се чувствайте виновни. Не целите да навредите, а да защитите себе си, което е Ваше свещено право и задължение!
2. Всеки път, когато се сетите за Вампи си представяйте между вас едно огледало, което отразява всичко, което изпраща към Вас обратно. Друг вариант е да си представите облак от светлина, който Ви обгръща и се чувствате чудесно. Или една връвчица, която свързва Вас и Вампи и томахавка, която пада върху нея и я прерязва. Не мислете, колко неприятно му става на Вампи от това, че сте се защитили. Така се включвате в цикъла на злото. Съсредоточете се само върху своето свободно и радостно чувство.
3. Ако е невъзможно да не общувате с Вампи, се старайте да е минимално – отговаряйте кратко и любезно на въпросите му; не говорете за себе си и не се споделяйте лични неща. Ако до скоро с Вампи сте били в по-близки отношения и той Ви попита на какво се дължи промяната, отречете да има такава. Не се впускайте в лъжи и обяснения, не допускайте да Ви накара да се колебаете или да Ви внуши чувство на вина! „Няма такова нещо!“ или „Просто днес не ми се говори!“ са чудесни отговори. Ако започнете да се чувствате виновни, че наранявате „нежните“ чувства на Вампи, се сетете, че той се храни с Вас!
4. Не позволявайте уж случайните обидни реплики, които Вампи Ви отправя да Ви разстроят. Ако все пак това се случи, за нищо на света не го показвайте! Веднага насочете мисълта си към нещо приятно.
5. Не споменавайте Вампи в разговорите си с други хора, не мислете за него. По всички възможни начини го изключете от живота и мислите си. Ако все пак не можете да го изхвърлите от главата си, мислете за него, като за незначително, жалко същество – не с лоши чувства, а с великодушие!
6. Редовно зареждайте чакрите си.
Следвайки този план на поведение ще прекъснете енергийната си връзка с вампира, от което той ще остане гладен и ще загуби интерес към Вас.
Успех!
Много често енергийните вампири са отлични манипулатори. Те знаят как да предизвикват съчувствие и съжаление (гледат сами болен близък, жертва са на домашно насилие, самотни родители са или имат други големи житейски несгоди, които понасят уж безропотно, но някак са успели да опищят орталъка), как да се преструват на истински приятели и да Ви карат да се чувствате виновни, пускат ви отровата си съвсем невинно и неумишлено. Умело Ви докарват до емоционалното състояние, в което им е необходимо да сте, за да се нагостят с енергията Ви.
Важно е периодично да анализирате отношенията си с хората и да се доверявате на инстинкта си. Ако се чувствате зле в компанията на някого, реагирайте! Дори и отстрани погледнато това да е един много мил и добронамерен човек, действайте според усещанията си.
Някои от сигналите, че си имате работа с енергиен вампир (за по-удобно ще наречем нашия примерен герой Вампи) са:
1. Уж Ви помага най-безкористно, а всъщност забелязвате, че наставничеството го кара да се чувство нещо повече от вас. Много мило Ви внуша, че е много по-способен от Вас, кара Ви да се чувствате глупави и безпомощни, цели да доминира над Вас.
2. Съвсем без да влага лоши чувства и да си дава сметка, че Ви обижда, Ви прави разни обидни забележки. Например: чувствате се чудесно, а Вампи Ви гледа известно време и съчувствено пита „Болен ли си? Изглеждаш ужасно!“; или: „Как можа да сложиш това червило? Изглеждаш смешно!“. И други подобни, целящи да навредят на самочувствието Ви и на доброто разположение да духа, в което се намирате точно в този ден.
3. С течение на времето осъзнавате, че Вампи е много злопаметна и отмъстителна личност.
4. Вампи се е настанил в главата Ви – много често мислите и говорите за него, спомняте си „неволните“ му обиди, предъвквате ги и се чувствате зле.
5. Когато Вампи е далеч (чисто географски) или когато просто мине повече време без да имате контакт се чувствате по-жизнени и весели, рядко се сещате за него.
6. Не знаете точно на какво се дължи, но комуникацията с определена личност Ви кара да се чувствате зле – подтиснати, уморени, обезкуражени.
Е, чудесно! Разбрахме с каква твар си имаме работа. Ако е приятел/ка можем да прекъснем контактите си с него/я. Но ако ни е колега? Тогава вариант е да си сменим работата, но това не винаги е възможно. Бягството понякога е най-доброто решение, но боят също не е за подценяване. Какво да правим ако изберем втория вариант? Да шамаросаме Вампи, може да е съблазнителна, но не е добра идея. Има различни окултни техники за справяне в такава ситуация, но в нашия случай не ги владеем, а това се сериозни неща и не е препоръчително да си играем с тях. Остава ни да разчитаме на себе си. Осъзнали ситуацията, в която сме попаднали да се спасим. Не забравяйте, че за да победите врага трябва не той да е слаб, а Вие да сте по-силни.
Предлагам Ви следния боен план за прекъсване на енергийната връзката, която Вампи е създал/а с Вас, за да черпи от енергията Ви:
1. Не се колебайте и не се чувствайте виновни. Не целите да навредите, а да защитите себе си, което е Ваше свещено право и задължение!
2. Всеки път, когато се сетите за Вампи си представяйте между вас едно огледало, което отразява всичко, което изпраща към Вас обратно. Друг вариант е да си представите облак от светлина, който Ви обгръща и се чувствате чудесно. Или една връвчица, която свързва Вас и Вампи и томахавка, която пада върху нея и я прерязва. Не мислете, колко неприятно му става на Вампи от това, че сте се защитили. Така се включвате в цикъла на злото. Съсредоточете се само върху своето свободно и радостно чувство.
3. Ако е невъзможно да не общувате с Вампи, се старайте да е минимално – отговаряйте кратко и любезно на въпросите му; не говорете за себе си и не се споделяйте лични неща. Ако до скоро с Вампи сте били в по-близки отношения и той Ви попита на какво се дължи промяната, отречете да има такава. Не се впускайте в лъжи и обяснения, не допускайте да Ви накара да се колебаете или да Ви внуши чувство на вина! „Няма такова нещо!“ или „Просто днес не ми се говори!“ са чудесни отговори. Ако започнете да се чувствате виновни, че наранявате „нежните“ чувства на Вампи, се сетете, че той се храни с Вас!
4. Не позволявайте уж случайните обидни реплики, които Вампи Ви отправя да Ви разстроят. Ако все пак това се случи, за нищо на света не го показвайте! Веднага насочете мисълта си към нещо приятно.
5. Не споменавайте Вампи в разговорите си с други хора, не мислете за него. По всички възможни начини го изключете от живота и мислите си. Ако все пак не можете да го изхвърлите от главата си, мислете за него, като за незначително, жалко същество – не с лоши чувства, а с великодушие!
6. Редовно зареждайте чакрите си.
Следвайки този план на поведение ще прекъснете енергийната си връзка с вампира, от което той ще остане гладен и ще загуби интерес към Вас.
Успех!
неделя, 23 октомври 2016 г.
Народни прогнози за времето
Хората винаги искат да знаят какво ги очаква. Следят звездите и природата, в опит да намерят поличби и да разгадаят различните закономерности.
Народът ни е наблюдавал времето и си е направил следните изводи:
14 октомври Петковден: ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място - зимата ще е тежка и снежна.
26 октомври Димитровден: в народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, идват зимата и студа. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
20 декември Игнажден: ясното време на Игнажден предвещава суша през април. А ако вали дъжд, то и през април ще има дъждове и плодородие. Хубаво е на Игнажден, както и на Коледа, да вали сняг.
Облачно ли е на този ден реколтата ще е хубава и в кошерите ще има много мед.
На Игнажден се преви и „прогноза на времето“ за цялата следваща година – 12-те дни от 20 до 31 декември показват какво ще е времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
Горещниците /15, 16 и 17 юли/: през тези дни не се ходи на нивата, нищо не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб, прането и миенето също са забранени. Неспазването на тези забрани води до пожари и градушки.
В някои региони по време на горещниците се прави прогноза за времето през януари, февруари и март, на които отговарят съответно първият, вторият и третият Горещник.
От 1 до 12 август: има поверие, че времето през всеки от дните от 1 до 12 август предсказва точно какво време ще преобладава през всеки месец от годината. Каквото е времето на: 1 август – такова ще е и през септември, каквото е на 2 август – такова ще е през октомври, ……, каквото е на 12 август – такова ще е през август догодина.
Народът ни е наблюдавал времето и си е направил следните изводи:
14 октомври Петковден: ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място - зимата ще е тежка и снежна.
26 октомври Димитровден: в народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, идват зимата и студа. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
20 декември Игнажден: ясното време на Игнажден предвещава суша през април. А ако вали дъжд, то и през април ще има дъждове и плодородие. Хубаво е на Игнажден, както и на Коледа, да вали сняг.
Облачно ли е на този ден реколтата ще е хубава и в кошерите ще има много мед.
На Игнажден се преви и „прогноза на времето“ за цялата следваща година – 12-те дни от 20 до 31 декември показват какво ще е времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
Горещниците /15, 16 и 17 юли/: през тези дни не се ходи на нивата, нищо не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб, прането и миенето също са забранени. Неспазването на тези забрани води до пожари и градушки.
В някои региони по време на горещниците се прави прогноза за времето през януари, февруари и март, на които отговарят съответно първият, вторият и третият Горещник.
От 1 до 12 август: има поверие, че времето през всеки от дните от 1 до 12 август предсказва точно какво време ще преобладава през всеки месец от годината. Каквото е времето на: 1 август – такова ще е и през септември, каквото е на 2 август – такова ще е през октомври, ……, каквото е на 12 август – такова ще е през август догодина.
неделя, 16 октомври 2016 г.
И какво от това?
И какво от това? Задавали ли сте си този въпрос? Ако не, опитайте. Той е много полезен.
Всеки път, когато се случи нещо, което Ви безпокои или ядосва се попитайте „И какво от това?“. Така ще успеете за малко да излезете от ситуацията и да я погледнете от страни; В повечето случаи отговорът (последиците) не са кой знае какви.
Щом си отговорите към отговора отново си задайте въпроса „И какво от това?“. И така постепенно ще стопите напрежението.
Например: тръгвате сутрин за работа и изпускате рейса. Проведете със себе си диалог от рода на:
- И какво от това? След 5 минути ще дойде друг и ще се кача на него. Кое му е толкова за нервиране?
- Ще закъснея за работа.
- И какво от това?
- Шефът ще ме види.
- И какво от това?
- Ще ми направи забележка.
- И какво от това?
- Ами нищо, това са само 5 минути, все пак!
И струва ли си да се ядосваме и тревожим за „ами, нищо“?
Целта на „И какво от това?“ е да се спрете. Често се случва да се ядосаме или притесним за секунда. В такава ситуация не гледаме трезво на нещата. Вместо това сме склонни да подхранваме негативните емоции, да дълбаем в тях и несъзнателно да търсим мисли, които ги подсилват. Така попадаме в една спирала измъкването, от която става все по-трудно.
Смисълът на „И какво от това?“ е да се спрем и да насочим мисълта си в обратна посока. Да осъзнаем какви реално са последиците от случващото се и колко често безпричинно се отдаваме на отрицателни емоции.
И какво от това?
Всеки път, когато се случи нещо, което Ви безпокои или ядосва се попитайте „И какво от това?“. Така ще успеете за малко да излезете от ситуацията и да я погледнете от страни; В повечето случаи отговорът (последиците) не са кой знае какви.
Щом си отговорите към отговора отново си задайте въпроса „И какво от това?“. И така постепенно ще стопите напрежението.
Например: тръгвате сутрин за работа и изпускате рейса. Проведете със себе си диалог от рода на:
- И какво от това? След 5 минути ще дойде друг и ще се кача на него. Кое му е толкова за нервиране?
- Ще закъснея за работа.
- И какво от това?
- Шефът ще ме види.
- И какво от това?
- Ще ми направи забележка.
- И какво от това?
- Ами нищо, това са само 5 минути, все пак!
И струва ли си да се ядосваме и тревожим за „ами, нищо“?
Целта на „И какво от това?“ е да се спрете. Често се случва да се ядосаме или притесним за секунда. В такава ситуация не гледаме трезво на нещата. Вместо това сме склонни да подхранваме негативните емоции, да дълбаем в тях и несъзнателно да търсим мисли, които ги подсилват. Така попадаме в една спирала измъкването, от която става все по-трудно.
Смисълът на „И какво от това?“ е да се спрем и да насочим мисълта си в обратна посока. Да осъзнаем какви реално са последиците от случващото се и колко често безпричинно се отдаваме на отрицателни емоции.
И какво от това?
неделя, 9 октомври 2016 г.
Няколко есенни съвета за добро настроение
От малко хора ще чуете, че есента е любимият им сезон. И това е до някъде естествено – децата тръгват на училище; започва отоплителният сезон, тоест сметките са по-големи; има по-малко слънчеви часове, което влияе зле на настроението ни.
И все пак, това не са причини да допуснем депресията да ни завладее. Есента също заслужава да я обичаме! Тя си има и положителни страни, а и дали ще се чувстваме добре или зле, зависи не толкова от сезона, колкото от нашата нагласа и желание да направим ежедневието си приятно.
Няколко есенни съвета за добро настроение:
1. Вместо да мръзнете и мрънкате колко лошо е времето, приемете действителността и си обличайте по-дебели дрехи. Една поговорка гласи: „Няма лошо време, има зле подготвени хора.“
2. Не се крийте от есента – разходката на чист въздух е полезна във всеки сезон.
3. Радвайте се на красотата – жълти, оранжеви, червени, кафяви – дърветата са облекли шарените си премени. Няма по-добър художник от есента! Любувайте се на шедьоврите ѝ без мярка.
4. Забележете изобилието – има много сезонни плодове и зеленчуци. Забележете колко щедра е есента към нас и го оценете.
5. Не позволявайте разни есеномразци да развалят и вашето настроение.
6. Набавете се допълнително слънце – не е възможно да контролирате облачността, но можете да си осигурите „слънчеви“ предмети, които да поддържат духа Ви бодър – запалена свещ, жълта дреха, слънчева картинка на десктопа на компютъра, оранжева химикалка. Обградете се с весели предмети.
7. Подсилете имунната си система – армията на вирусите вече ни нападна. Единствената защита срещу тях е силната имунна система. Помогнете на своята да бъде в пълна бойна готовност, като доставяте на организма си достатъчно витамини и сън, бъдете в добро настроение, движете се и спазвайте стриктна хигиена.
8. Усмихвайте се на себе си всеки път, щом срещнете образа си отразен в някоя повърхност. Усмихвайте се и на есента, и на хората, които обичате и на тези, които не обичате. Когато слънцето е в душата Ви, климатичните условия нямат значение.
И все пак, това не са причини да допуснем депресията да ни завладее. Есента също заслужава да я обичаме! Тя си има и положителни страни, а и дали ще се чувстваме добре или зле, зависи не толкова от сезона, колкото от нашата нагласа и желание да направим ежедневието си приятно.
Няколко есенни съвета за добро настроение:
1. Вместо да мръзнете и мрънкате колко лошо е времето, приемете действителността и си обличайте по-дебели дрехи. Една поговорка гласи: „Няма лошо време, има зле подготвени хора.“
2. Не се крийте от есента – разходката на чист въздух е полезна във всеки сезон.
3. Радвайте се на красотата – жълти, оранжеви, червени, кафяви – дърветата са облекли шарените си премени. Няма по-добър художник от есента! Любувайте се на шедьоврите ѝ без мярка.
4. Забележете изобилието – има много сезонни плодове и зеленчуци. Забележете колко щедра е есента към нас и го оценете.
5. Не позволявайте разни есеномразци да развалят и вашето настроение.
6. Набавете се допълнително слънце – не е възможно да контролирате облачността, но можете да си осигурите „слънчеви“ предмети, които да поддържат духа Ви бодър – запалена свещ, жълта дреха, слънчева картинка на десктопа на компютъра, оранжева химикалка. Обградете се с весели предмети.
7. Подсилете имунната си система – армията на вирусите вече ни нападна. Единствената защита срещу тях е силната имунна система. Помогнете на своята да бъде в пълна бойна готовност, като доставяте на организма си достатъчно витамини и сън, бъдете в добро настроение, движете се и спазвайте стриктна хигиена.
8. Усмихвайте се на себе си всеки път, щом срещнете образа си отразен в някоя повърхност. Усмихвайте се и на есента, и на хората, които обичате и на тези, които не обичате. Когато слънцето е в душата Ви, климатичните условия нямат значение.
неделя, 2 октомври 2016 г.
Отглеждане на стайни теменужки
Стайната теменужка (Африканска виолетка, Сентполия) е лесна за отглеждане. С нея биха могли да се справят дори начинаещи цветари. Красива, нежна и компактна тя е сред най-разпространените и предпочитани домашни цветя. При правилно отглеждане растението цъфти по няколко пъти в годината.
Температура: стайната теменужка не обича студа. Температурата, в помещението, в което я отглеждате не трябва да пада под 15˚.
Светлина: Африканската виолетка обича много светлина, но все пак я пазете от преки силни слънчеви лъчи.
Поливане: бъдете внимателни с поливането, защото тези растения загниват лесно, но в същото време не обичат трайно засушаване. Изчакайте пръстта да изсъхне напълно и полейте под листата. Не е добре те да се мокрят. Може да използвате и метода за поливане в подсаксийника.
Размножаване: чрез семена през пролетта. Може също да отрежете листо от растение, да го оставите потопено във вода и когато пусне корени да го засадите.
Наторяване: препоръчително е да наторявате след като растението Ви прецъфти, защото тогава е изтощено.
Почистване: листата на теменужката са мъхести, поради което на тях много лесно се задържа прах. Намерете много мека четка и периодично ги почиствайте.
Стайните теменужка са различни разновидности и цветовe: бели, розови, виолетови, двуцветни, по-кичести или само с един ред венчелистчета.
Не забравяйте, че според някои проучвания растенията чуват, усещат и помнят. Бъдете добри с тях. Говорете им, дайте им лични имена. Така ще ги направите щастливи и скоро ще видите резултат.
Температура: стайната теменужка не обича студа. Температурата, в помещението, в което я отглеждате не трябва да пада под 15˚.
Светлина: Африканската виолетка обича много светлина, но все пак я пазете от преки силни слънчеви лъчи.
Поливане: бъдете внимателни с поливането, защото тези растения загниват лесно, но в същото време не обичат трайно засушаване. Изчакайте пръстта да изсъхне напълно и полейте под листата. Не е добре те да се мокрят. Може да използвате и метода за поливане в подсаксийника.
Размножаване: чрез семена през пролетта. Може също да отрежете листо от растение, да го оставите потопено във вода и когато пусне корени да го засадите.
Наторяване: препоръчително е да наторявате след като растението Ви прецъфти, защото тогава е изтощено.
Почистване: листата на теменужката са мъхести, поради което на тях много лесно се задържа прах. Намерете много мека четка и периодично ги почиствайте.
Стайните теменужка са различни разновидности и цветовe: бели, розови, виолетови, двуцветни, по-кичести или само с един ред венчелистчета.
Не забравяйте, че според някои проучвания растенията чуват, усещат и помнят. Бъдете добри с тях. Говорете им, дайте им лични имена. Така ще ги направите щастливи и скоро ще видите резултат.
петък, 23 септември 2016 г.
Мирише на есен, мирише на печени чушки
Есента дойде. Листата на дърветата пожълтяват, времето застуди и въздухът се насити с аромати – печени чушки и маринати.
Има хора, които твърдят, че правенето на домашни консерви е демоде и дори се присмиват на привържениците им. Основният им аргумент срещу приготвянето на зимнина е, че в магазините целогодишно може да се намери всичко – прясно, в буркан или замразено.
Въпреки това приготвянето на зимнина е жива традиция в повечето български домове.Поддръжниците ѝ изтъкват че:
- През зимата сметките за електричество и отопление са по-високи. Наличието на зимнина е в голяма помощ на семейния бюджет;
- Невинаги купешките консерви са по вкуса ни. Когато ги приготвяме сами, ги правим точно както ги обичаме;
- При домашно направените консерви имаме контрол над съдържанието. Сол, захар, оцет, подправки (а не овкусители) – знаем какво и в какви количества слагаме.
- Приготвянето на зимнина сплотява семейството – всеки изразява своите предпочитания, според възрастта и възможностите си всеки може с нещо да участва в приготвянето на домашните консерви.
6 начина да пестим, когато пазаруваме
Да ядем ли плодове от далечни страни?
Кисело зеле - вкусът на зимата
Има хора, които твърдят, че правенето на домашни консерви е демоде и дори се присмиват на привържениците им. Основният им аргумент срещу приготвянето на зимнина е, че в магазините целогодишно може да се намери всичко – прясно, в буркан или замразено.
Въпреки това приготвянето на зимнина е жива традиция в повечето български домове.Поддръжниците ѝ изтъкват че:
- През зимата сметките за електричество и отопление са по-високи. Наличието на зимнина е в голяма помощ на семейния бюджет;
- Невинаги купешките консерви са по вкуса ни. Когато ги приготвяме сами, ги правим точно както ги обичаме;
- При домашно направените консерви имаме контрол над съдържанието. Сол, захар, оцет, подправки (а не овкусители) – знаем какво и в какви количества слагаме.
- Приготвянето на зимнина сплотява семейството – всеки изразява своите предпочитания, според възрастта и възможностите си всеки може с нещо да участва в приготвянето на домашните консерви.
6 начина да пестим, когато пазаруваме
Да ядем ли плодове от далечни страни?
Кисело зеле - вкусът на зимата
понеделник, 12 септември 2016 г.
Тази година есента пристига при нас на 22 септември
На 22-ри септември е есенното равноденствие – един от най-големите слънчеви празници. На тази дата денят е равен по продължителност на нощта, тогава настъпва астрономическата есен.
Септември е най-хубавият месец в годината – лятото с големите жеги си отива, но все още е топло, изобилието от плодове и зеленчуци е голямо, житото е ожънато, реколтата – прибрана. Сега е моментът на най-голямото изобилие. Поради това есенното равноденствие е празник, на който благодарим на Слънцето и Земята за щедростта, които са проявили към нас. В много култури на този ден се извършват различни обреди свързани с плодородието и земеделието. В повечето от тях присъства огънят (един от символите на Слънцето).
Градският живот ни отдалечава от природата. Полската работа ни е чужда и много от традиционните народни обреди са неразбираеми и лишени от смисъл за нас. Но това не е причина да пренебрегваме празниците. Има дребни неща, които и ние, градските хора, можем да направим, за да запазим традициите и да се доближим до природата и да се синхронизираме с нея.
Идеи за отбелязване на есенното равноденствие от градски хора:
* Отделете няколко минути, за да забележите промените, които започват да настъпват в природата – изсъхнала трева, пожълтели листа, тук ли са лястовичките? Помислете за празника и за смяната на сезоните.
* Украсете себе си и дома си (а защо не и офиса?) с есенни мотиви.
* Запалете свещи.
* Помислете за всички хубави моменти, които сте имали през изминалото лято и му кажете „Довиждане!“ с благодарност.
* Осъзнайте, че вече е есен.
Настъпването на есента е и моментът, в който трябва да започнем да подготвяме себе си и дома си за предстоящата зима.
Постарайте се да придадете свой смисъл на твърдението, че „няма нищо по-хубаво от лошото време“.
Септември е най-хубавият месец в годината – лятото с големите жеги си отива, но все още е топло, изобилието от плодове и зеленчуци е голямо, житото е ожънато, реколтата – прибрана. Сега е моментът на най-голямото изобилие. Поради това есенното равноденствие е празник, на който благодарим на Слънцето и Земята за щедростта, които са проявили към нас. В много култури на този ден се извършват различни обреди свързани с плодородието и земеделието. В повечето от тях присъства огънят (един от символите на Слънцето).
Градският живот ни отдалечава от природата. Полската работа ни е чужда и много от традиционните народни обреди са неразбираеми и лишени от смисъл за нас. Но това не е причина да пренебрегваме празниците. Има дребни неща, които и ние, градските хора, можем да направим, за да запазим традициите и да се доближим до природата и да се синхронизираме с нея.
* Отделете няколко минути, за да забележите промените, които започват да настъпват в природата – изсъхнала трева, пожълтели листа, тук ли са лястовичките? Помислете за празника и за смяната на сезоните.
* Украсете себе си и дома си (а защо не и офиса?) с есенни мотиви.
* Запалете свещи.
* Помислете за всички хубави моменти, които сте имали през изминалото лято и му кажете „Довиждане!“ с благодарност.
* Осъзнайте, че вече е есен.
Настъпването на есента е и моментът, в който трябва да започнем да подготвяме себе си и дома си за предстоящата зима.
Постарайте се да придадете свой смисъл на твърдението, че „няма нищо по-хубаво от лошото време“.
понеделник, 5 септември 2016 г.
В очакване на 15-и септември
И тази година лятото отмина бързо и неусетно. Макар и още да е топло, есента ни напомня, че скоро навлизаме в нейното царство.
Може би най-голямото събитие на прага на есента е първият учебен ден. 15-и септември е дата, която променя ежедневието не само на учениците, но и на целите им семейство. Свободата и лежерността на ваканцията се сменят с дисциплината и задълженията. Това е нелек преход не само за първолаците, но и за по-големите деца и родители. Има обаче начини да си помогнем да приемем промяната и да се адаптираме към новия ритъм по-лесно.
Постарайте се да подходите позитивно. В разговорите за предстоящата учебна година се съсредоточете върху положителните неща: забавления със съучениците, нови знания, интересни извънкласни занимания и други.
Купете необходимите неща по-рано. Раница, линийки, химикалки, тетрадки, моливи… списъкът със задължителните учебни пособия е дълъг. Започнете да ги купувате още в началото на септември. Позволете на дете активно да участва в избора им. Така от една страна ще свиква с мисълта, че скоро тръгва на училище, а от друга – ще сте сигурни, че му харесват и очаква с положителна емоция момента, когато ще започне да ги ползва.
На празник ходим винаги нагиздени, нали? Първият учебен ден също заслужава хубава дрешка.
Не чакайте последния момент, за да подготвите място за учене и писане на домашните на ученика. У дома детето трябва да има удобно, светло и спокойно място, където да подреди учебните си пособия и да учи.
Заедно с учебния график планирайте с детето и някакви забавления за свободното време – разходка или кино след часовете, плуване в събота, гостуване на приятели. Нека детето не остава с усещането, че след 15-и септември в живота му няма да има друго, освен задължения.
Подгответе се да участвате уместно в учебния процес. Бъдете адекватен помощник на детето. Помогнете му да се организира, осведомявайте се за всичко, но не му се месете, ако се справя добре само. Не забравяйте, че сте само помощник и не лишавайте детето от правото да има различни от вашите учебни навици.
Не товарете ученика с вашите страхове и негативни емоции. Реплики от рода на: „Дали ще се справиш?“, „Не знам как ще издържа това ранно ставане!“, „Ох, какво ни чака!“ и други в този дух с нищо не помагат на детето. Напротив – създават у него напрежение и страх. Ако не можете да избегнете подобни мисли, то спестете ги поне на ученика.
Забравете перфекционизма. Неизбежно е някоя сутрин да се закъснее, в бележника да се появи 2-ка, голямо леке да украси новия спортен екип. Това са задължителни неща в живота на ученика. Приемайте подобни случки спокойно и мъдро. Не забравяйте, че се расте трудно и човек се учи само от собствените си грешки и опит. За съжаление това се отнася и за вашето дете.
Може би най-голямото събитие на прага на есента е първият учебен ден. 15-и септември е дата, която променя ежедневието не само на учениците, но и на целите им семейство. Свободата и лежерността на ваканцията се сменят с дисциплината и задълженията. Това е нелек преход не само за първолаците, но и за по-големите деца и родители. Има обаче начини да си помогнем да приемем промяната и да се адаптираме към новия ритъм по-лесно.
Постарайте се да подходите позитивно. В разговорите за предстоящата учебна година се съсредоточете върху положителните неща: забавления със съучениците, нови знания, интересни извънкласни занимания и други.
Купете необходимите неща по-рано. Раница, линийки, химикалки, тетрадки, моливи… списъкът със задължителните учебни пособия е дълъг. Започнете да ги купувате още в началото на септември. Позволете на дете активно да участва в избора им. Така от една страна ще свиква с мисълта, че скоро тръгва на училище, а от друга – ще сте сигурни, че му харесват и очаква с положителна емоция момента, когато ще започне да ги ползва.
На празник ходим винаги нагиздени, нали? Първият учебен ден също заслужава хубава дрешка.
Не чакайте последния момент, за да подготвите място за учене и писане на домашните на ученика. У дома детето трябва да има удобно, светло и спокойно място, където да подреди учебните си пособия и да учи.
Заедно с учебния график планирайте с детето и някакви забавления за свободното време – разходка или кино след часовете, плуване в събота, гостуване на приятели. Нека детето не остава с усещането, че след 15-и септември в живота му няма да има друго, освен задължения.
Подгответе се да участвате уместно в учебния процес. Бъдете адекватен помощник на детето. Помогнете му да се организира, осведомявайте се за всичко, но не му се месете, ако се справя добре само. Не забравяйте, че сте само помощник и не лишавайте детето от правото да има различни от вашите учебни навици.
Не товарете ученика с вашите страхове и негативни емоции. Реплики от рода на: „Дали ще се справиш?“, „Не знам как ще издържа това ранно ставане!“, „Ох, какво ни чака!“ и други в този дух с нищо не помагат на детето. Напротив – създават у него напрежение и страх. Ако не можете да избегнете подобни мисли, то спестете ги поне на ученика.
Забравете перфекционизма. Неизбежно е някоя сутрин да се закъснее, в бележника да се появи 2-ка, голямо леке да украси новия спортен екип. Това са задължителни неща в живота на ученика. Приемайте подобни случки спокойно и мъдро. Не забравяйте, че се расте трудно и човек се учи само от собствените си грешки и опит. За съжаление това се отнася и за вашето дете.
неделя, 28 август 2016 г.
Оцветяване – модерната антистрес терапия
Свикнали сме да възприемаме оцветяването като занимание за деца. Но дали наистина то е такова? Още преди повече от 100 години Карл Юнг предписва на свои пациенти, страдащи от напрегнатост и нервност, оцветяването на мандали.
На пазара вече могат да се намерят много книги за оцветяване за възрастни. Те са на различни теми: цветя, пейзажи, животни, портрети, витражи, мандали, замъци и така нататък. Рисунките в тях са много красиви и детайлни. Някои книги за оцветяване са в комплект с моливи или рамки, с помощта на които може да окачите вече оцветените рисунки в дома или офиса си.
Сред ползите от оцветяването са:
Антистрес – оцветявайки се отдаваме на механична дейност, в която се съсредоточаваме и постигаме състояние близко до медитацията.
Арт терапия – оцветяването помага за себеизява, стимулира творческите заложби и креативността. Оцветявайки може да излезем извън рамките (кой казва, че мечките не могат да са сини?).
Времето прекарано с книгата и боичките е време насаме със себе си.
Подобрява моториката – координацията между очите и ръцете се подобрява, двете полукълба на мозъка си взаимодействат.
Внимавайки да не излезем от очертанията подобряваме способността си да се концентрираме.
Сближава ни с децата – помислете, родители, няма ли да е чудесно да имате още един общ интерес, който да споделите с децата си.
Оцветяването е сравнително евтино – и като терапия и като хоби. Отърсете се от предразсъдъците към това занимание (ако имате такива) и го изпробвайте. Опитайте различни начини на оцветяване – с моливи, флумастри, гел химикалки, тънкописци и каквото Ви хрумне, докато намерите своя стил.
На пазара вече могат да се намерят много книги за оцветяване за възрастни. Те са на различни теми: цветя, пейзажи, животни, портрети, витражи, мандали, замъци и така нататък. Рисунките в тях са много красиви и детайлни. Някои книги за оцветяване са в комплект с моливи или рамки, с помощта на които може да окачите вече оцветените рисунки в дома или офиса си.
Сред ползите от оцветяването са:
Антистрес – оцветявайки се отдаваме на механична дейност, в която се съсредоточаваме и постигаме състояние близко до медитацията.
Арт терапия – оцветяването помага за себеизява, стимулира творческите заложби и креативността. Оцветявайки може да излезем извън рамките (кой казва, че мечките не могат да са сини?).
Времето прекарано с книгата и боичките е време насаме със себе си.
Подобрява моториката – координацията между очите и ръцете се подобрява, двете полукълба на мозъка си взаимодействат.
Внимавайки да не излезем от очертанията подобряваме способността си да се концентрираме.
Сближава ни с децата – помислете, родители, няма ли да е чудесно да имате още един общ интерес, който да споделите с децата си.
Оцветяването е сравнително евтино – и като терапия и като хоби. Отърсете се от предразсъдъците към това занимание (ако имате такива) и го изпробвайте. Опитайте различни начини на оцветяване – с моливи, флумастри, гел химикалки, тънкописци и каквото Ви хрумне, докато намерите своя стил.
неделя, 21 август 2016 г.
Диетолог Шишкова: Овесените ядки са полезни, но с тях не трябва да се прекалява
Напоследък все по-често чуваме, че хората закусват овесени ядки. За това решихме да помолим диетолог Дуда Шишкова да ни разкаже повече за тях.
Диетолог Шишкова, от къде идват овесените ядки?
Овесените ядки, както и овесени трици, овесена каша, брашно и други, се взимат от растението овес, което е зърнена култура, която се развива и вирее при сух и хладен климат.
Защо овесените ядки са добри за нас?
Овесените ядки имат идеално балансиран състав: белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини (от групата B, РР и витамин Е), минерални вещества (калий, фосфор, магнезий, цинк, калций, манган, желязо) и високо съдържание на хранителни влакнини – фибри.
А съдържат ли глутен?
Овесът съдържа определено количество протеин, подобен на глутена, но невинаги може да предизвика реакция при хора с установена непоносимост.
Какви ползи има за организма ни от овесените ядки?
Ползите от овеса и в частност от овесените ядки са многобройни: намаляват кръвното налягане и холестерола, правят кожата по-красива, намаляват нивото на холестерола, понижават риска от рак на дебелото черво, повишават енергията и защитните сили на имунната система, подпомагат добрия сън, полезни са за сърцето и черния дроб, стомаха и храносмилателния тракт. И все пак не забравяйте, че нищо прекалено не е хубаво.
Можем ли да отслабнем с овесени ядки?
Можем да отслабнем и да сме здрави, ако се храним разумно и балансирано. Сами по себе си, овесените ядки няма как да ни направят по-слаби. Дори са доста калорични.
Колко по-точно?
В 100 гр. се съдържат 390 калории.
Как да консумираме овесените ядки?
Можем да консумираме овесените ядки по много начини: накиснати с вода или мляко за закуска, като може да се добавят и плодове или други ядки, мед, канела и така нататък. Овесени ядки се слагат и в различни бисквити, салати и други ястия.
Г-жо Шишкова, благодарим Ви за полезната информация!
Снимка: Личен архив на г-жа Шишкова
Диетолог Шишкова, от къде идват овесените ядки?
Овесените ядки, както и овесени трици, овесена каша, брашно и други, се взимат от растението овес, което е зърнена култура, която се развива и вирее при сух и хладен климат.
Защо овесените ядки са добри за нас?
Овесените ядки имат идеално балансиран състав: белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини (от групата B, РР и витамин Е), минерални вещества (калий, фосфор, магнезий, цинк, калций, манган, желязо) и високо съдържание на хранителни влакнини – фибри.
А съдържат ли глутен?
Овесът съдържа определено количество протеин, подобен на глутена, но невинаги може да предизвика реакция при хора с установена непоносимост.
Какви ползи има за организма ни от овесените ядки?
Ползите от овеса и в частност от овесените ядки са многобройни: намаляват кръвното налягане и холестерола, правят кожата по-красива, намаляват нивото на холестерола, понижават риска от рак на дебелото черво, повишават енергията и защитните сили на имунната система, подпомагат добрия сън, полезни са за сърцето и черния дроб, стомаха и храносмилателния тракт. И все пак не забравяйте, че нищо прекалено не е хубаво.
Можем ли да отслабнем с овесени ядки?
Можем да отслабнем и да сме здрави, ако се храним разумно и балансирано. Сами по себе си, овесените ядки няма как да ни направят по-слаби. Дори са доста калорични.
Колко по-точно?
В 100 гр. се съдържат 390 калории.
Как да консумираме овесените ядки?
Можем да консумираме овесените ядки по много начини: накиснати с вода или мляко за закуска, като може да се добавят и плодове или други ядки, мед, канела и така нататък. Овесени ядки се слагат и в различни бисквити, салати и други ястия.
Г-жо Шишкова, благодарим Ви за полезната информация!
Снимка: Личен архив на г-жа Шишкова
неделя, 14 август 2016 г.
Августовска прогноза за времето
Знаете ли, че има старо поверие, което гласи, че времето през всеки от дните от 1 до 12 август предсказва точно какво време ще преобладава през всеки месец от годината. Каквото е времето на първи август, такова ще е през септември. И така, докато стигнем до 12-и август, който показва какво време ще преобладава през юли догодина.
Според тази народна прогноза:
Септември 2016г. ще е много слънчев и горещ. Леко захлаждане и дъждове ще има на края на месеца.
Октомври 2016г. ще е сух и ветровит. Ще е по-хладен от септември, но няма да е много студен. студен ветрец.
Ноември 2016г. ще започне с по-хладни и облачни дни, но без сериозни дъждове. В течение на месеца, обратно на логиката ще става все по-топло.
Декември 2016г. ще бъде топъл, слънчев и сух.
Януари 2017г. също ни очаква нетипично за сезона време - сухо, слънчево, високи температури.
Февруари 2017г. ще е като предишният месец – няма да има валежи, температурите ще са високи.
Март 2017г. също няма да се различава - сухо слънчево, топло.
Април 2017г. се очаква да започне със слънчеви и топли дни, а през втората му част да е облачно и ветровито.
Май 2017г. ще е облачен, хладен и дъждовен през втората половина.
Юни 2017г. ще се затопли. Ще има и облачни дни, но без съществени валежи.
Юли 2017г. ще започне топъл и слънчев, но към края на месеца рязко ще захлади и завали.
Август 2017г. ще започне с по-хладно и облачно време, към средата ще стане по-слънчев и топъл само в средата, а последните августовски дни ще са много студени и ветровити.
Ако съдим по тази прогноза, през следващите 12 месеца ни очаква пълна промяна на сезоните, през никой месец времето няма да е такова, каквото очакваме. Но дали ще е така? Както казват мъдреците: ще поживеем и ще видим.
Игнажденска прогноза за времето
Нумерологична прогноза за 2016 година
Плюсовете на минусите
Според тази народна прогноза:
Септември 2016г. ще е много слънчев и горещ. Леко захлаждане и дъждове ще има на края на месеца.
Октомври 2016г. ще е сух и ветровит. Ще е по-хладен от септември, но няма да е много студен. студен ветрец.
Ноември 2016г. ще започне с по-хладни и облачни дни, но без сериозни дъждове. В течение на месеца, обратно на логиката ще става все по-топло.
Декември 2016г. ще бъде топъл, слънчев и сух.
Януари 2017г. също ни очаква нетипично за сезона време - сухо, слънчево, високи температури.
Февруари 2017г. ще е като предишният месец – няма да има валежи, температурите ще са високи.
Март 2017г. също няма да се различава - сухо слънчево, топло.
Април 2017г. се очаква да започне със слънчеви и топли дни, а през втората му част да е облачно и ветровито.
Май 2017г. ще е облачен, хладен и дъждовен през втората половина.
Юни 2017г. ще се затопли. Ще има и облачни дни, но без съществени валежи.
Юли 2017г. ще започне топъл и слънчев, но към края на месеца рязко ще захлади и завали.
Август 2017г. ще започне с по-хладно и облачно време, към средата ще стане по-слънчев и топъл само в средата, а последните августовски дни ще са много студени и ветровити.
Ако съдим по тази прогноза, през следващите 12 месеца ни очаква пълна промяна на сезоните, през никой месец времето няма да е такова, каквото очакваме. Но дали ще е така? Както казват мъдреците: ще поживеем и ще видим.
Игнажденска прогноза за времето
Нумерологична прогноза за 2016 година
Плюсовете на минусите
неделя, 7 август 2016 г.
Шишкото веселяк, който сбъдва желания
Не, не познахте! Не става дума за Дядо Коледа. Но и този е с голям корем. Всъщност, колкото по-голям, толкова по-добре. И сбъдва желания. Нарича се Хотей (Смеещият се Буда, Буда на богатството).
Според една легенда Хотей е бил будистки монах, който много е обичал гуляите и веселието.
Той се чувства най-добре, когато вижда хорските страдания и проблеми и ги превръща в щастие.
Може да сложите такава фигурка и в дома и в офиса си. Навсякъде, където попадне Хотей привлича щастие, богатство и изобилие. Само не забравяйте, че веселият шишко обича да му се обръща внимание. Не допускайте да се чувства самотен и пренебрегнат – поздравявайте го, усмихвайте му се и го погалвайте редовно по коремчето.
Според Фън шуй тази фигурка може да се сложи на всяко място, но е най-подходяща за сектора на богатството ( в левия ъгъл срещу вратата).
Ако си намислите желание и задържайки го в съзнанието си погалите Хотей точно 100 пъти по корема, той ще го сбъдне.
Фигурката може да бъде изработена от различни материали (метал, дърво, камък и други) в зависимост от мястото, за което го искате, целите и вкуса Ви.
Според една легенда Хотей е бил будистки монах, който много е обичал гуляите и веселието.
Той се чувства най-добре, когато вижда хорските страдания и проблеми и ги превръща в щастие.
Може да сложите такава фигурка и в дома и в офиса си. Навсякъде, където попадне Хотей привлича щастие, богатство и изобилие. Само не забравяйте, че веселият шишко обича да му се обръща внимание. Не допускайте да се чувства самотен и пренебрегнат – поздравявайте го, усмихвайте му се и го погалвайте редовно по коремчето.
Според Фън шуй тази фигурка може да се сложи на всяко място, но е най-подходяща за сектора на богатството ( в левия ъгъл срещу вратата).
Ако си намислите желание и задържайки го в съзнанието си погалите Хотей точно 100 пъти по корема, той ще го сбъдне.
Фигурката може да бъде изработена от различни материали (метал, дърво, камък и други) в зависимост от мястото, за което го искате, целите и вкуса Ви.
неделя, 31 юли 2016 г.
Джапанките в сака… Но какви?
Лято е! Горещо и безгрижно. Настроението ни е купонджийски. Не искаме нищо да ни притеснява и да ни разваля удобството.
Няма как това леко настроение да не се отрази и на гардероба ни. Често следваме само два критерия – да е оскъдно и да е джиджино.
Ех, лято! Ех, суета!
Сред любимите ленти обувки са джапанките. Край морето или басейна са незаменими.
Съвсем не отричам, че е от изключителна важност джапанките да отиват на банския. Но има и други неща, на които е задължително да обърнем внимание:
- Материята – меките и естествени материали винаги са за предпочитане, но що се отнася до джапанките, много важно е и да съхнат бързо;
- Подметката трябва да е мека, но да не се огъва, за да се намали рискът от препъване (от където и да го погледнем си е неприятно да се пльоснеш по лице!);
- Специално внимание заслужава каишката – тя също трябва да е мека и да не убива между пръстите. Изобщо никъде не трябва да я усещате;
- Внимателно подберете размера – ходилото Ви трябва да е разположено удобно и да не стърчи от никъде. Каишките да са достатъчно широки, за да не се впиват в крака Ви, но и да не му позволяват да се приплъзва или изхлузва.
Джапанките са незаменими на плажа и край басейна, но са съвсем неподходящи за по-дълго ходене. Не поддържат добре ходилото и глезена, а и предразполагат към възпаления на сухожилията. Освен това равните обувки са по-лоши за краката, дори от високите токчета (най-добрата височина е 3-4 см.).
Най-важните неща по време на почивката са да сме здрави и да ни е удобно. Така че си заслужава да отделим малко повече време, за да открием идеалните джапанки.
Няма как това леко настроение да не се отрази и на гардероба ни. Често следваме само два критерия – да е оскъдно и да е джиджино.
Ех, лято! Ех, суета!
Сред любимите ленти обувки са джапанките. Край морето или басейна са незаменими.
Съвсем не отричам, че е от изключителна важност джапанките да отиват на банския. Но има и други неща, на които е задължително да обърнем внимание:
- Материята – меките и естествени материали винаги са за предпочитане, но що се отнася до джапанките, много важно е и да съхнат бързо;
- Подметката трябва да е мека, но да не се огъва, за да се намали рискът от препъване (от където и да го погледнем си е неприятно да се пльоснеш по лице!);
- Специално внимание заслужава каишката – тя също трябва да е мека и да не убива между пръстите. Изобщо никъде не трябва да я усещате;
- Внимателно подберете размера – ходилото Ви трябва да е разположено удобно и да не стърчи от никъде. Каишките да са достатъчно широки, за да не се впиват в крака Ви, но и да не му позволяват да се приплъзва или изхлузва.
Джапанките са незаменими на плажа и край басейна, но са съвсем неподходящи за по-дълго ходене. Не поддържат добре ходилото и глезена, а и предразполагат към възпаления на сухожилията. Освен това равните обувки са по-лоши за краката, дори от високите токчета (най-добрата височина е 3-4 см.).
Най-важните неща по време на почивката са да сме здрави и да ни е удобно. Така че си заслужава да отделим малко повече време, за да открием идеалните джапанки.
неделя, 24 юли 2016 г.
Кражбите, лудите и утопията, която може да стане реалност
Извинявайте, ако Ви писнах, но аз пак се вълнувам от въпроса за авторското право… а и за уважаването на чуждите собственост и права въобще. Направо съм потресена от това, колко естествено повечето хора са започнали да приемат кражбата – все по-често чувам някой да се хвали, че е откраднал нещо, да се пита „Трябва ли да го плащаш или може да го намериш и без пари?“.
Онзи ден пак скандализирах „разумни“ хора. Представете си купих си „MS Office“. Толкоз лесно се краде, а аз… Май трябва да се срамувам от себе си!
Та, както според разбиранията ми е нормално, отидох в магазин и поисках желаната стока. За пореден път бях изгледана учудено. „Ама ще го купувате ли?“ – попита ме момчето, за да е сигурно, че правилно е разбрало. Поне не ме попита „Защо не си го изтеглиш? Нали знаеш, че може?“, както направи миналата година негов колега. Всъщност това го чувам от 99% от хората, които чуват, че плащам, за да ползвам въпросния софтуер. „Знам, но не обичам да крада.“ – отговарям винаги, стараейки се да изглеждам възможно най-невъзмутимо. Не ми се влиза в безсмислени дискусии, а и не искам да ми наливат ум в главата. С този отговор предизвиквам още по-голяма почуда и следва логичното заключение, че не съм тъпа, а луда.
Е, това последното не го отричам. Може и да са ми се поразхлопали дъските. Но това е тема на друг разговор.
„Тегленето“ е станало естествена част от живота, над която никой не се замисля. А би било добре да си дадем сметка, че то всъщност е кражба. Да създадеш – песен, филм, софтуер, разказ, без значение какво, – никак не е лесно. Изисква много време, усилия и отдаденост. И авторите, както всички останали трудещи се, заслужават да получават възнаграждение за труда си. „Браво!“ гали слуха и радва душата, но не плаща сметки и не храни децата.
Страшното е, че това е само един от много примери. А още по-страшно е, че вече се премина извън пиратството. Все по-често чува хора да се хвалят, че са откраднали нещо – салам, вафла, книга…
И да не ми ги разправят глупостите от рода на „Ами, тия бълха ги ухапала!“, „Те са кожодери и заслужават!“ и така нататък. Ако мислите, че този или онзи автор/производител/търговец е „кожодер“ не му давате парите си, но и не ползвайте продукта му. Бойкотирайте го. Да се опитвате да оправдаете своето престъпление (защото, колкото и да е дребна, кражбата е престъпление) с неговата алчност е жалко и грозно.
Замисляли ли сте се как ще изглежда държавата ни, ако всички постъпват коректно? Звучи утопично нали? И точно това е най-тъжното. Вече дори не допускаме, че е възможно да сме коректни и да получаваме същото честно отношение.
Ами аз нали съм луда не крада, плащам си данъците, хвърлям си боклука само на определените за това места (луд фен съм на рециклирането), старая се да съм честна и любезна с всички. Луда или не, аз вярвам, че е възможно да заживеем по-добре и в по-уредена държава. Но, за да се случи това, всеки трябва първо да подреди себе си.
Онзи ден пак скандализирах „разумни“ хора. Представете си купих си „MS Office“. Толкоз лесно се краде, а аз… Май трябва да се срамувам от себе си!
Та, както според разбиранията ми е нормално, отидох в магазин и поисках желаната стока. За пореден път бях изгледана учудено. „Ама ще го купувате ли?“ – попита ме момчето, за да е сигурно, че правилно е разбрало. Поне не ме попита „Защо не си го изтеглиш? Нали знаеш, че може?“, както направи миналата година негов колега. Всъщност това го чувам от 99% от хората, които чуват, че плащам, за да ползвам въпросния софтуер. „Знам, но не обичам да крада.“ – отговарям винаги, стараейки се да изглеждам възможно най-невъзмутимо. Не ми се влиза в безсмислени дискусии, а и не искам да ми наливат ум в главата. С този отговор предизвиквам още по-голяма почуда и следва логичното заключение, че не съм тъпа, а луда.
Е, това последното не го отричам. Може и да са ми се поразхлопали дъските. Но това е тема на друг разговор.
„Тегленето“ е станало естествена част от живота, над която никой не се замисля. А би било добре да си дадем сметка, че то всъщност е кражба. Да създадеш – песен, филм, софтуер, разказ, без значение какво, – никак не е лесно. Изисква много време, усилия и отдаденост. И авторите, както всички останали трудещи се, заслужават да получават възнаграждение за труда си. „Браво!“ гали слуха и радва душата, но не плаща сметки и не храни децата.
Страшното е, че това е само един от много примери. А още по-страшно е, че вече се премина извън пиратството. Все по-често чува хора да се хвалят, че са откраднали нещо – салам, вафла, книга…
И да не ми ги разправят глупостите от рода на „Ами, тия бълха ги ухапала!“, „Те са кожодери и заслужават!“ и така нататък. Ако мислите, че този или онзи автор/производител/търговец е „кожодер“ не му давате парите си, но и не ползвайте продукта му. Бойкотирайте го. Да се опитвате да оправдаете своето престъпление (защото, колкото и да е дребна, кражбата е престъпление) с неговата алчност е жалко и грозно.
Замисляли ли сте се как ще изглежда държавата ни, ако всички постъпват коректно? Звучи утопично нали? И точно това е най-тъжното. Вече дори не допускаме, че е възможно да сме коректни и да получаваме същото честно отношение.
Ами аз нали съм луда не крада, плащам си данъците, хвърлям си боклука само на определените за това места (луд фен съм на рециклирането), старая се да съм честна и любезна с всички. Луда или не, аз вярвам, че е възможно да заживеем по-добре и в по-уредена държава. Но, за да се случи това, всеки трябва първо да подреди себе си.
неделя, 17 юли 2016 г.
Цветята – архетипен символ на човешката душа
Цветята са неизменна част от живота на хората. Те присъстват навсякъде около нас. Радваме им се, отглеждаме ги, част са от много легенди. Присъствието на цветята е задължително в най-щастливите и най-тъжните моменти от живота ни.
Цветята могат да се приемат и като архетипен символ на човешката душа. Изберете любимото си от изброените по-долу цветя и научете нещо за себе си.
Астра – непретенциозна и приспособима. Доверието ѝ се печели лесно. За Астрата е важно винаги да има някого до себе си.
Карамфил – притежател на пламенни чувства и смелост. Иска винаги да бъде пръв и трудно понася загубите.
Момина сълза – предпазлива, склонна към самота. Може да изразява чувствата си без думи.
Лилия – радее за чистотата на нравите и помислите. Винаги се счита за права. При общуване се стреми къс състрадание, правосъдие и милост.
Божур – противоречива личност. Може да е скромен и високомерен.
Роза – винаги отговаря сама за себе си. Благоразположението ѝ не се печели лесно. Обича забавленията.
Маргаритка – често се колебае. Стреми се да е естествена във всичко.
Лале – стреми се към внимание. Нежно и плахо, но и склонно към пресметливост и интриги.
Теменужка – скромна и естествена.
Хризантема – умее за прави впечатление. Не разчитайте на нея за задушевни разговори. Често е направо пристрастена към порядъчност.
Цветята могат да се приемат и като архетипен символ на човешката душа. Изберете любимото си от изброените по-долу цветя и научете нещо за себе си.
Астра – непретенциозна и приспособима. Доверието ѝ се печели лесно. За Астрата е важно винаги да има някого до себе си.
Карамфил – притежател на пламенни чувства и смелост. Иска винаги да бъде пръв и трудно понася загубите.
Момина сълза – предпазлива, склонна към самота. Може да изразява чувствата си без думи.
Лилия – радее за чистотата на нравите и помислите. Винаги се счита за права. При общуване се стреми къс състрадание, правосъдие и милост.
Божур – противоречива личност. Може да е скромен и високомерен.
Роза – винаги отговаря сама за себе си. Благоразположението ѝ не се печели лесно. Обича забавленията.
Маргаритка – често се колебае. Стреми се да е естествена във всичко.
Лале – стреми се към внимание. Нежно и плахо, но и склонно към пресметливост и интриги.
Теменужка – скромна и естествена.
Хризантема – умее за прави впечатление. Не разчитайте на нея за задушевни разговори. Често е направо пристрастена към порядъчност.
понеделник, 11 юли 2016 г.
10-те заповеди на лятото
1. Радвай се!
Радвай се на живота! Радвай се на светлината и топлината! Радвай се на малките нища!
2. Движи се!
Разхождай се, танцувай, играй с децата и с приятелите си, ходи на фитнес.
3. Общувай!
Виждай се с хората, които обичаш. Запознай си и с нови хора.
4. Пътувай!
На море или на планина, в чужбина или в родината, на близо или на далеч, дори до съседния квартал – няма значение къде. Важното е да видиш нещо ново на попаднеш за първи път на някое място.
5. Гледай по-леко на живота!
Дрехите са по-леки, битовите сметки са по-малки, настроението е по-добро. Лятото е идеалният момент да се научиш да гледаш по-леко на живота.
6. Грижи се за здравето си!
Пий достатъчно течности, яж плодове и по-лека храна, наслаждавай се на слънчевите милувки разумно, намирай време за достатъчно сън между купоните и задълженията.
7. Зарази с радост възможно най-много хора!
Радостта трябва да се споделя и предизвиква. Споделената мъка е половин мъка, а споделената радост е двойна радост.
8. Предизвиквай себе си!
Това лято направи нещо, което винаги си искал/а да направиш, но все не ти достига смелост. Купи си противоположен на стила ти тоалет и го облечи поне два-три пъти. В ресторанта си поръчай нещо „странно“. Изобщо, понякога прави нетипични за себе си неща.
9. Не си спестявай никое забавление или приятна емоция!
10. Не допускай краят на лятото да бъде и краят на доброто настроение!
Радвай се на живота! Радвай се на светлината и топлината! Радвай се на малките нища!
2. Движи се!
Разхождай се, танцувай, играй с децата и с приятелите си, ходи на фитнес.
3. Общувай!
Виждай се с хората, които обичаш. Запознай си и с нови хора.
4. Пътувай!
На море или на планина, в чужбина или в родината, на близо или на далеч, дори до съседния квартал – няма значение къде. Важното е да видиш нещо ново на попаднеш за първи път на някое място.
5. Гледай по-леко на живота!
Дрехите са по-леки, битовите сметки са по-малки, настроението е по-добро. Лятото е идеалният момент да се научиш да гледаш по-леко на живота.
6. Грижи се за здравето си!
Пий достатъчно течности, яж плодове и по-лека храна, наслаждавай се на слънчевите милувки разумно, намирай време за достатъчно сън между купоните и задълженията.
7. Зарази с радост възможно най-много хора!
Радостта трябва да се споделя и предизвиква. Споделената мъка е половин мъка, а споделената радост е двойна радост.
8. Предизвиквай себе си!
Това лято направи нещо, което винаги си искал/а да направиш, но все не ти достига смелост. Купи си противоположен на стила ти тоалет и го облечи поне два-три пъти. В ресторанта си поръчай нещо „странно“. Изобщо, понякога прави нетипични за себе си неща.
9. Не си спестявай никое забавление или приятна емоция!
10. Не допускай краят на лятото да бъде и краят на доброто настроение!
вторник, 5 юли 2016 г.
В очакване на рождения си ден
Рожденият Ви ден наближава? Щастливи ли сте от този факт? Ако отговорът е „Да“, значи сте от малцината късметлии.
За повечето хора дните преди и самият рожден ден са доста неприятни.
От една страна това е времето на Сатурновата дупка. Енергията ни е изчерпана, всичко се обърква. От друга страна има много стереотипи и неписани правила, които ни вгорчават живота.
Ако всяка година свързвате рождения си ден с един малък неприятен период Ви предлагам да преосмислите поведението си и начина, по който приемате ситуацията.
Какво да НЕ правите:
Не си правете равносметка – настъпването на нова година и рожденият ден са моменти, когато повечето хора правят равносметка. Е, този път я пропуснете. Определете си началото или краят на всеки месец, за да се огледате и да видите до къде сте стигнали. По повод рождения си ден си припомнете само хубавите моменти от последната си година.
Не допускайте мисли от рода на „Ужас! Остарявам с още една година!“. Остаряването е неизбежно и непроменимо. А и на рождения си ден не остаряваме повече, отколкото през всеки друг ден. Реално всяка минута сме с малко по-стари от предишната.
Не угаждайте на другите – незнайно защо хората си мислят, че им е позволено да имат желания, очаквания и планове за рождените дни на другите. Не се опитвайте да направите празника си според представите на другите.
Какво ДА направите – прекарайте рождения си ден както Ви е приятно. Има твърде много стрес и задължения през всеки един ден от ежедневието ни. Нека рожденият да е различен. Не се съобразявайте с никого. Правете приятни за Вас неща, поглезете се, направете си подарък, мислете за хубави неща.
Нека рожденият Ви ден да е Вашият ден!
За повечето хора дните преди и самият рожден ден са доста неприятни.
От една страна това е времето на Сатурновата дупка. Енергията ни е изчерпана, всичко се обърква. От друга страна има много стереотипи и неписани правила, които ни вгорчават живота.
Ако всяка година свързвате рождения си ден с един малък неприятен период Ви предлагам да преосмислите поведението си и начина, по който приемате ситуацията.
Какво да НЕ правите:
Не си правете равносметка – настъпването на нова година и рожденият ден са моменти, когато повечето хора правят равносметка. Е, този път я пропуснете. Определете си началото или краят на всеки месец, за да се огледате и да видите до къде сте стигнали. По повод рождения си ден си припомнете само хубавите моменти от последната си година.
Не допускайте мисли от рода на „Ужас! Остарявам с още една година!“. Остаряването е неизбежно и непроменимо. А и на рождения си ден не остаряваме повече, отколкото през всеки друг ден. Реално всяка минута сме с малко по-стари от предишната.
Не угаждайте на другите – незнайно защо хората си мислят, че им е позволено да имат желания, очаквания и планове за рождените дни на другите. Не се опитвайте да направите празника си според представите на другите.
Какво ДА направите – прекарайте рождения си ден както Ви е приятно. Има твърде много стрес и задължения през всеки един ден от ежедневието ни. Нека рожденият да е различен. Не се съобразявайте с никого. Правете приятни за Вас неща, поглезете се, направете си подарък, мислете за хубави неща.
Нека рожденият Ви ден да е Вашият ден!
неделя, 26 юни 2016 г.
Информационният поток и опасността да се удавим
Изобилието от информация е естествено част от живота ни днес. В миналото нашите предци са имали достъп до много по-оскъдна информация. Днес научаваме за събития случващи се ви в най-отдалечената от нас точка на земята за секунди. А в миналото хората са узнавали след много дни, дори случки от съседното село.
Но дали това е хубаво? Готови ли сме да устоим на информационните потоци стичащи се към нас и вливащи се в главите ни?
Информацията разбира се, е нещо много полезно и ценно. Но трябва да правим разлика между съществената информация и информационния боклук, между нужната и излишната информация.
Пренасищането с информация не е много по-добро от недостига на такава.
Макар и да е трудно, трябва да се научим в информирането, както и във всичко останало, да си знаем мярката. Преценете какво и до колко Ви е необходимо . Иначе може да се удавите в някой информационен поток.
Добре е да знаете какво се случва по света и у нас. Но да гледате и слушате новинарските емисии по много медии е напълно излишно. Вероятността да разберете различни неща е малка. Решете от къде може да научавате най-важните и интересни неща за Вас и следете само тази емисия.
Другият голям проблем е, че колкото повече информация събираме по даден въпрос, на толкова повече различни и противоречащи си мнения попадаме. Хубаво е да се запознаем с всички позиции, но как да решим на кого да повярваме? Ето това е истински информационен водовъртеж, от който е трудно да се измъкнем. Многото информация вместо да ни помогне ни обърква.
А колко време прекарваме в четене на клюки за известни личности? Какъв процент от прочетеното ни е полезно? Тук няма повече да коментирам. Ще оставя всеки сам да си отговори на тези въпроси. Ама, честно!
Каквото и да говорим пак стигаме до вечния извод: най-важен е балансът.
Информацията е нещо много важно и полезно. Щастливци сме, че живеем във време, в което достъпът до нея е свободен и неограничен (!?). И все пак трябва да бъдем предпазливи и да избягваме водовъртежите, да не забравяме, че: не всеки, който пише в интернет е специалист; не всичко, което научаваме от медиите е истина; колкото и да знаем, остава много, което не знаем; не трябва да се увличаме ида си губим времето с оправданието, че се информираме, когато си пълним главата с откровени глупости; трябва да правим разлика между полезни информация и информационен боклук.
Автор на снимката: Жулиета Деспотова
Но дали това е хубаво? Готови ли сме да устоим на информационните потоци стичащи се към нас и вливащи се в главите ни?
Информацията разбира се, е нещо много полезно и ценно. Но трябва да правим разлика между съществената информация и информационния боклук, между нужната и излишната информация.
Пренасищането с информация не е много по-добро от недостига на такава.
Макар и да е трудно, трябва да се научим в информирането, както и във всичко останало, да си знаем мярката. Преценете какво и до колко Ви е необходимо . Иначе може да се удавите в някой информационен поток.
Добре е да знаете какво се случва по света и у нас. Но да гледате и слушате новинарските емисии по много медии е напълно излишно. Вероятността да разберете различни неща е малка. Решете от къде може да научавате най-важните и интересни неща за Вас и следете само тази емисия.
Другият голям проблем е, че колкото повече информация събираме по даден въпрос, на толкова повече различни и противоречащи си мнения попадаме. Хубаво е да се запознаем с всички позиции, но как да решим на кого да повярваме? Ето това е истински информационен водовъртеж, от който е трудно да се измъкнем. Многото информация вместо да ни помогне ни обърква.
А колко време прекарваме в четене на клюки за известни личности? Какъв процент от прочетеното ни е полезно? Тук няма повече да коментирам. Ще оставя всеки сам да си отговори на тези въпроси. Ама, честно!
Каквото и да говорим пак стигаме до вечния извод: най-важен е балансът.
Информацията е нещо много важно и полезно. Щастливци сме, че живеем във време, в което достъпът до нея е свободен и неограничен (!?). И все пак трябва да бъдем предпазливи и да избягваме водовъртежите, да не забравяме, че: не всеки, който пише в интернет е специалист; не всичко, което научаваме от медиите е истина; колкото и да знаем, остава много, което не знаем; не трябва да се увличаме ида си губим времето с оправданието, че се информираме, когато си пълним главата с откровени глупости; трябва да правим разлика между полезни информация и информационен боклук.
Автор на снимката: Жулиета Деспотова
неделя, 19 юни 2016 г.
Добре дошло, лято!
Наближава един от слънчевите празници. На 21 юни е лятното слънцестоене – най-дългият ден в годината. На тази дата „официално“ идва лятото.
В забързаното ни цивилизовано ежедневие се отдалечаваме все повече от природата. Има теория, че така правим живота си все по-неестествен и си плащаме цената – ставаме все по-болни, неудовлетворени и нещастни.
Слънцестоенето е добър момент да направим една малка стъпчица назад (или може би напред?) към природата. На 21 юни станете рано. Посрещнете изгрева и поемете от енергията на слънцето. Постарайте се през дена да забележите какво се случва в природата – не само жегата, но и нацъфтелите цветя, обсипаните с плод дървета, пеещите птички, изобилието буболечки и всичко друго. Наистина усетете с всичките си сетива, че е лято.
Купете подарък на дома си – някое украшение или картина на лятна тематика. Може да направите същото и за работното си място.
Всъщност, ако не успеете да сторите това на 21, много скоро имате още един шанс. В българският народен календар Еньовден (24 юни) е празник свързан със слънцестоенето. На този ден слънцето за последно лудува, а след това започва да губи силата си (светлата част на деня започва да намалява). За градските хора е трудно да станат рано и да наберат билки, но нищо не им пречи да осмислят празника, и да го почетат по начин, който им подскаже сърцето.
Старайте се по-често да усещате промените настъпващи в природата. Това е един от начините да постигнете хармония и в себе си.
В забързаното ни цивилизовано ежедневие се отдалечаваме все повече от природата. Има теория, че така правим живота си все по-неестествен и си плащаме цената – ставаме все по-болни, неудовлетворени и нещастни.
Слънцестоенето е добър момент да направим една малка стъпчица назад (или може би напред?) към природата. На 21 юни станете рано. Посрещнете изгрева и поемете от енергията на слънцето. Постарайте се през дена да забележите какво се случва в природата – не само жегата, но и нацъфтелите цветя, обсипаните с плод дървета, пеещите птички, изобилието буболечки и всичко друго. Наистина усетете с всичките си сетива, че е лято.
Купете подарък на дома си – някое украшение или картина на лятна тематика. Може да направите същото и за работното си място.
Всъщност, ако не успеете да сторите това на 21, много скоро имате още един шанс. В българският народен календар Еньовден (24 юни) е празник свързан със слънцестоенето. На този ден слънцето за последно лудува, а след това започва да губи силата си (светлата част на деня започва да намалява). За градските хора е трудно да станат рано и да наберат билки, но нищо не им пречи да осмислят празника, и да го почетат по начин, който им подскаже сърцето.
Старайте се по-често да усещате промените настъпващи в природата. Това е един от начините да постигнете хармония и в себе си.
неделя, 12 юни 2016 г.
Стига мрънкане!
Хайде, стига вече! Омръзна ми да слушам как някой се оплаква, мрънка, дудни! Спрете и свършете нещо смислено.
„София е скапан град. Животът тук е ужасен!“ – реплики в този дух чувам редовно. Ами, като е толкова скапан град, защо сте тук? Дали сте родени софиянци или сте станали такива, щом сте тук, значи сте преценили, че към момента това е най-доброто място за Вас. Затова не е редно да говорите така.
Не ме разбирайте погрешно. И аз не оценявам София като идеален за живеене град, но не мрънкам. На когото не му харесва да си взима багажчето и прав му път! А тези, които оставаме нека не се оплакваме, а да свършим нещо. Дори и едно цвете в градинката пред блока да посади човек, пак е нещо. Не всеки може да направи големи промени. Те стават не само с идеи, а и с много пари и кадърност на властимащите. Това, което ние гражданите можем да правим е да си изхвърляме боклука в кофите, да се погрижим собствеността ни да е в добър вид, да не допускаме домашният ни любимец да мърси (или да яде хора), да не крадем ток (вода, парно, цветя и т.н.), да не чупим и драскаме таблата по спирките на градския транспорт, да гласуваме умно (поне доколкото е възможно). Не е кой знае колко трудно, нали?
Всички си имаме проблеми и ежедневието ни е натоварено. Но това не е причина да не казваме „Благодаря!“, „Добър ден!“, „Извинете“. Поведението ни също допринася за атмосферата в града. Нека опитаме да я направим по-приятна поне на емоционално ниво.
„Това не е мой проблем!“, „Държавата да го свърши!“, „Не ми пука!“ са егоистични и безотговорни думи на хора, които нямат воля сами да се погрижат за себе си и да поемат отговорност за живота и действията си. Не трябва да сме апатични. Държавата това сми ние. Аз не мога да свърша кой знае какво. Ти – също. Но съединението прави силата. Ние можем много.
Ако всеки поддържа имота си и пространството около него в добро състояние, пази обществените места, спазва правилата на доброто възпитание и се старае да бъде коректен и отзивчив към другите, животът ни ще бъде по-лесен и приятен. Истината е, че дупките по улиците са нещо много неприятно, но не те са най-големият ни проблем.
Предлагам ви да вземем пример от софиянците на снимката - да приемем различията си, да се обединим и да направим София най-приятния за живеене град!
„София е скапан град. Животът тук е ужасен!“ – реплики в този дух чувам редовно. Ами, като е толкова скапан град, защо сте тук? Дали сте родени софиянци или сте станали такива, щом сте тук, значи сте преценили, че към момента това е най-доброто място за Вас. Затова не е редно да говорите така.
Не ме разбирайте погрешно. И аз не оценявам София като идеален за живеене град, но не мрънкам. На когото не му харесва да си взима багажчето и прав му път! А тези, които оставаме нека не се оплакваме, а да свършим нещо. Дори и едно цвете в градинката пред блока да посади човек, пак е нещо. Не всеки може да направи големи промени. Те стават не само с идеи, а и с много пари и кадърност на властимащите. Това, което ние гражданите можем да правим е да си изхвърляме боклука в кофите, да се погрижим собствеността ни да е в добър вид, да не допускаме домашният ни любимец да мърси (или да яде хора), да не крадем ток (вода, парно, цветя и т.н.), да не чупим и драскаме таблата по спирките на градския транспорт, да гласуваме умно (поне доколкото е възможно). Не е кой знае колко трудно, нали?
Всички си имаме проблеми и ежедневието ни е натоварено. Но това не е причина да не казваме „Благодаря!“, „Добър ден!“, „Извинете“. Поведението ни също допринася за атмосферата в града. Нека опитаме да я направим по-приятна поне на емоционално ниво.
„Това не е мой проблем!“, „Държавата да го свърши!“, „Не ми пука!“ са егоистични и безотговорни думи на хора, които нямат воля сами да се погрижат за себе си и да поемат отговорност за живота и действията си. Не трябва да сме апатични. Държавата това сми ние. Аз не мога да свърша кой знае какво. Ти – също. Но съединението прави силата. Ние можем много.
Ако всеки поддържа имота си и пространството около него в добро състояние, пази обществените места, спазва правилата на доброто възпитание и се старае да бъде коректен и отзивчив към другите, животът ни ще бъде по-лесен и приятен. Истината е, че дупките по улиците са нещо много неприятно, но не те са най-големият ни проблем.
Предлагам ви да вземем пример от софиянците на снимката - да приемем различията си, да се обединим и да направим София най-приятния за живеене град!
Абонамент за:
Публикации (Atom)