Кражбите, лудите и утопията, която може да стане реалност

Извинявайте, ако Ви писнах, но аз пак се вълнувам от въпроса за авторското право… а и за уважаването на чуждите собственост и права въобще. Направо съм потресена от това, колко естествено повечето хора са започнали да приемат кражбата – все по-често чувам някой да се хвали, че е откраднал нещо, да се пита „Трябва ли да го плащаш или може да го намериш и без пари?“.

Онзи ден пак скандализирах „разумни“ хора. Представете си купих си „MS Office“. Толкоз лесно се краде, а аз… Май трябва да се срамувам от себе си!

Та, както според разбиранията ми е нормално, отидох в магазин и поисках желаната стока. За пореден път бях изгледана учудено. „Ама ще го купувате ли?“ – попита ме момчето, за да е сигурно, че правилно е разбрало. Поне не ме попита „Защо не си го изтеглиш? Нали знаеш, че може?“, както направи миналата година негов колега. Всъщност това го чувам от 99% от хората, които чуват, че плащам, за да ползвам въпросния софтуер. „Знам, но не обичам да крада.“ – отговарям винаги, стараейки се да изглеждам възможно най-невъзмутимо. Не ми се влиза в безсмислени дискусии, а и не искам да ми наливат ум в главата. С този отговор предизвиквам още по-голяма почуда и следва логичното заключение, че не съм тъпа, а луда.

Е, това последното не го отричам. Може и да са ми се поразхлопали дъските. Но това е тема на друг разговор.

„Тегленето“ е станало естествена част от живота, над която никой не се замисля. А би било добре да си дадем сметка, че то всъщност е кражба. Да създадеш – песен, филм, софтуер, разказ, без значение какво, – никак не е лесно. Изисква много време, усилия и отдаденост. И авторите, както всички останали трудещи се, заслужават да получават възнаграждение за труда си. „Браво!“ гали слуха и радва душата, но не плаща сметки и не храни децата.

Страшното е, че това е само един от много примери. А още по-страшно е, че вече се премина извън пиратството. Все по-често чува хора да се хвалят, че са откраднали нещо – салам, вафла, книга…

И да не ми ги разправят глупостите от рода на „Ами, тия бълха ги ухапала!“, „Те са кожодери и заслужават!“ и така нататък. Ако мислите, че този или онзи автор/производител/търговец е „кожодер“ не му давате парите си, но и не ползвайте продукта му. Бойкотирайте го. Да се опитвате да оправдаете своето престъпление (защото, колкото и да е дребна, кражбата е престъпление) с неговата алчност е жалко и грозно.

Замисляли ли сте се как ще изглежда държавата ни, ако всички постъпват коректно? Звучи утопично нали? И точно това е най-тъжното. Вече дори не допускаме, че е възможно да сме коректни и да получаваме същото честно отношение.

Ами аз нали съм луда не крада, плащам си данъците, хвърлям си боклука само на определените за това места (луд фен съм на рециклирането), старая се да съм честна и любезна с всички. Луда или не, аз вярвам, че е възможно да заживеем по-добре и в по-уредена държава. Но, за да се случи това, всеки трябва първо да подреди себе си.

Хайде на парфюмите!

Авторското право и неговият празник

Аз - най-вярната мерна единица