БЪДНИ ВЕЧЕР

     Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Посветен е на огнището, тоест дома и семейството, както и на починалите роднини.

    Денят минава в подготовка за празничната вечеря. Обредните хлябове заемат централно място на трапезата. Те са няколко: бъдник (кравай), овчарник (за овчарите), воденици, нива, лозе и други. Наименованието им е различно в различните части на страната. Върху питките често пъти се правят различни фигури като кръст, снопи жито, животни, растения и така нататък. Неделима част от обредните хлябове са така наречените колачета, които се подаряват на коледарите.
     В някои части на страната в питката се слага паричка. На който се падне тя, ще е здрав и богат през цялата година. На други места освен паричката се поставят и други късмети като вълнен конец, боб, клечка от дърво, хартия.

    Трапезата на Бъдни вечер е изцяло постна. Броят на ястията е нечетен. Съществува вярване, че трябва да са 7 (броят дни в седмицата; завършеност), 9 (броят месеци на бременността; абсолютното човешко съвършенство), 12 (месеците в годината). Символиката е свързана с надеждата, че ще ни върви през цялата нова година.                               

     Ястията са варени или печени. Освен питката, която заема централно място на трапезата се слагат и жито, сарми, боб, чушки, ориз, ошаф, орехи с чесън, мед, вино, баница с тиква или зеле (тиквеник/зелник) и други.

     Важна част от приготовленията за Бъдни вечер е и избирането и отсичането на така наречения бъдник (дъбово дърво). Вечерта стопанина,  разбутвайки огъня в огнището нарича: „ Колко искрици, толкоз пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом”. След това поставя бъдника в жаравата и той трябва да се поддържа да гори през цялата нощ. От бъдника идва и наименованието на празника (от глагола съм – бъда, бъдеще).
     Самият бъдник и неговото изгаряне също е зареден с много символика и вярвания. Бъдникът олицетворява световното дърво, човека, рода, а огнището е защитеното място, обиталището на огъня. Вярва се и в магическата сила на въглените от бъдника, с тях се лекува и бае.

     Преди сядането на трапезата в някои райони има обичай стопанинът да излиза гологлав на двора и обръщайки се към небето да изрича „Ела, Боже, да вечеряме”.

    Елхата е част от традицията на Бъдни вечер относително отскоро. Тя също символизира надеждите за здраве и берекет. Навлиза в традициите ни чрез руските войници, които донасят тази традиция по времето на Освобождението.

       Вечерта, когато цялото семейство се е събрало, ястията се поставят върху слама. С нея после се връзват плодните дръвчета за берекет. Преди да започне да се храни семейството се прекажда три пъти с тамян от стопанина на дома. Той е този, който разчупва питата. Първото парче е за света Богородица, после за дома, за стопанката и останалите от семейството според възрастта им. Докато трае вечерята трябва да е шумно и да не се чува шум отвън и особено кучешки лай, защото той се смята за лоша поличба. Всеки от семейството трябва да е опитал от всичките гозби, но и от всяка от тях трябва да остане макар и малко. Това се прави за починалите роднини, които се вярва, че идват през нощта да се нахранят. Затова и цяла нощ трапезата остава невдигната. Неслучайно и ястията като цяло напомнят за панихидни.

     Бъдни вечер е празник, чиито корени, символи и вярвания са много стари, езически. Днес вече е неделима част от нашия християнски календар и разбира се от Рождество Христово.
(Източник: "Народният календар" от Томислав Дяков)

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ

КОЛЕДА

ВЕЛИКДЕН 

ГЕРГЬОВДЕН