По течението

Когато преживяваме труден момент, роднини и приятели ни казват: „Стегни се!“, „Бъди силен/на!“, „Бори се!“ е други фрази в този смисъл. Но наистина ли това е добрата и правилна стратегия? Давейки се в житейската неволя не сме ли като удавниците в морето? Понеже, в случая с давенето в морето, борбата не винаги е вярната стратегия. Тя изтощава и често ускорява потъването. Ако удавникът избере другия вариант – да спре да се бори и се отпусне, водата го издига на повърхността. А приливът го отнася на брега. С малко повече късмет това може да е един слънчев и красив бряг, същинско кътче от Рая. Може би с тежките ситуации в живота си трябва да постъпваме така. Да се отпуснем и да позволим на живота да ни преведе през тях. И вместо да трупаме напрежение „стягайки се“, е по-добре да се отпуснем и да не забравяме, че и това ще мине. Следващия път, когато вие или ваш близък, попадне в трудна ситуация си помислете добре какъв ще е съветът: „Стегни се!“ или „Отпусни се!“.

Не се сърдя, правя си изводи

„Не се сърдя, правя си изводи!“ – чували ли сте тази мъдра житейска позиция? Голямо добро си е направил всеки, който не само я е чул, но и я е възприел.
Сърденето предполага, че някой Ви е обидил, наранил. Казва Ви лоша дума, постъпва несправедливо с Вас и продължава нататък. Сърдейки се не търсите решение на ситуацията, а подхранвате у себе си чувството на обида и тъга от чуждата постъпка. Много често човекът, който е постъпил „лошо“ дори не знае, че му се сърдят. По този начин сърдитият наказва сам себе си за вина, която не е негова. Не е ли глупаво?

Всеки има своя гледна точка и начин, по който разбира живота. Сърдейки се, понякога наказваме някого за неговия светоглед. Искаме да спре да е такъв, какъвто е и да стане като нас.

За това умните хора, не се сърдят. Те си правят изводи. Размишляват, анализират ситуацията, която считат обидна за себе си. Търсят грешката не само у другия, но и в своето поведение. Изясняват си кое точно в постъпките или думите на другия ги е обидило, правят си изводите и продължават нататък. Ако е необходимо коригират нещо в поведението си или в отношението към човекът, който е постъпил с тях по начин, които не им харесва. Не си губят времето в предъвкване на неприятни ситуации, не поставят себе си в позицията на жертва.

Така че, следващият път, когато се почувствате засегнати от нечие поведение, се замислете струва ли си да се сърдите или е по-добре да си направите извод, който да Ви помогне за напред да не попадате в подобна ситуация.

Ползите от неприятелите

Приемаме неприятелите (врагове, зложелатели, злобари и т.н.) като нещо лошо, което е пречка в живота ни. Това несъмнено е така, но ако се замислим ще открием, че от неприятелите има и някои ползи:

Поддържат ни в бойна готовност – да очакваме поредната мръсотия от неприятел ни държи на щрек. Така се подобрява способността ни да се защитаваме.

Ставаме по-устойчиви – с течение на времето свикваме с нападките от страна на неприятелите. Започваме да се засягаме по-малко, по-бързо забравяме и по-леко преживяваме чута по свой адрес клевета.

Показват ни слабите страни – когато правят нещо срещу нас, неприятелите се насочват към слабите ни страни. По този начин ни ги показват и можем по-добре да ги прикриваме или още по-хубаво – да ги преодолеем.

Насърчават ни да се развиваме – дали го осъзнаваме или не, искаме да превъзхождаме неприятелите си, да сме по-добри от тях във всяко едно отношение. Наличието на неприятели ни насърчава да ставаме все по-добра версия на себе си.

Веселата Коледа и коледната депресия

Ето я, Коледа дойде! Всички са щастливи и си прекарват мега-хипер добре. Но дали наистина е така? Ако сте от хората, които по Коледа се чувстват тъжни, най-вероятно предполагате, че нещо не ви е наред, че сте изключение от нормалността, което естествено ви кара да се чувствате още по-зле и да си задавете въпроси от рода на „Защо само аз не съм щастлив на Коледа?“. Но спокойно! Съвсем не сте единствените.

Коледната депресия е често срещана. Най-късите дни, в които имаме най-малко светлина се съчетават с края на годината и празниците, които са свързани с много ангажименти, куп неща трябва да се довършат, предвидят и организират. А това изтощава и изнервя.

Блъсканицата по магазини и базари също не помага за повдигане на празничното настроение.

В комерсиалния ни свят, съвсем сме забравили истинския смисъл на празника – на Коледа честваме раждането на Исус. Вместо водещи да са обичта, надеждата, благодарността и смирението, християнският свят се съсредоточава върху подаръци, трапези, тоалети. В мото на религиозния празник се е превърнало „Купувай! Харчи! Купувай!“. Много хора се чувстват притиснати да похарчат повече пари, отколкото могат да си позволят. Финансовото притеснение не е сред създаващите радост емоции.

Основен източник на коледната депресия са коледните филми. От екрана не спират да ни повтарят, че „на Коледа стават чудеса“, на края на филма дори „лошите“ са радостни, всички са щастливи и сбъднали мечтите си. А на зрителя нещата не му се нареждат по този магически начин. В неговия дом Коледно чудо не се случва, проблемите не намаляват.

Същите внушения за идеален живот и безотказен късмет получаваме и от тв рекламите. Така нормалният човек, с нормален живот, много лесно може да се почувства аутсайдер, единствен на света лишен от идеален и щастлив празник.

Разглеждането на снимки в социалните мрежи също не помага много. На тях виждате познати и непознати свои „приятели“, които са много щастливи. И никой не се замисля, че това е само миг, в който са позирали за снимка. А какви са истинските чувства няма как да се разбере.

Ако сте от тези, които на Коледа са тъжни, знайте, че не сте сами. Най-важното, за да не затъвате в тягостни мисли и чувства е:
:-) Не очаквайте идеален празник – нещо ще се получи както искате, друго не. Така става в живота;
:-) Забравете за всички правила, които медиите и обществото налагат – прекарайте празника както искате;

:-) Не забравяйте, че коледните филми са просто приказка, а в приказките правилото е всички да са щастливи. Целта им не е да покажат действителността, а да заразят с надежда;
:-) Не се претоварвайте – ограничете социалните си ангажименти, като изберете само тези, които наистина ще са ви приятни. Оставете си и време за истинска почивка;
:-) Осъзнайте, че много хора робуват на „Веселата“ Коледа. Част от щастливите и радостни може да се чувстват по-депресирани и от вас, но се преструват на весели, защото така „трябва“ да се чувстват;
:-) Не се напъвайте да сте весели – доброто настроение или го има или не. Вместо да се преструвате на радостни се постарайте да не задълбочавате сами лошото си настроени. Направете нещо, което ще ви е наистина приятно. Така настроението ви ще се подобри от само себе си;
:-) Забравете всички „трябва“ и се наслаждавайте на празничните почивни дни по свои собствени правила.

Добре дошла, есен!

Есента идва днес. Усещате ли я?
Температурите започнаха да падат, гроздето узря. Отпуските свършиха, а децата тръгнаха на училище. Много хора изпадат в депресия, но вие не бъдете от тях. Като всеки сезон и есента има своята хубава страна. Вместо да се цупите и да се потискате, по-добре:

Не жалете за лятото – да мрънкате за отминаването на лятото с нищо няма да помогне, само ще развалите и своето и настроението на околните. А и нали знаете – времето лети. Няма да усетите, кога пак ще дойде лято. По-добре се насладете на есента.

Порадвайте се на изобилието на есента – грозде, чушки, тикви… Есента ни предлага голямо изобилие, което трябва да забележим и да приемем с благодарност.

Насладете се на красотата на сезона – дори и най-големият мърморко не може да отрече, че есента е красива!

Организирайте си екскурзия – времето вече може да не е за море, но е идеално за разходка по някоя еко пътека или до историческа забележителност.

Направете си зимнина – правенето на зимнина ще ви настрои за предстоящата зима. Не е нужно да превръщате дома си в консервна фабрика. Достатъчно е да направите няколко бурканчета сладко. Ароматът му ще повдигне настроението ви и ще ви даде усещане за уют.

Обърнете си внимание – жега, силно слънце, морска или натъпкана с химикали вода на някой басейн… Летните удоволствия не се отразяват много добре на кожата и косата. Поглезете се с някоя козметична процедура, за да им помогнете да се възстановят.

Вземете пример от природата – пролетта и лятото са динамични сезони. Есента е време да забавим темпото и да обърнем повече внимание на вътрешния си свят.

Радвайте се на живота по всички възможни начини!

Аз – терапевтът, Аз – пациентът

Дори и човек, който няма проблеми, за чието разрешаване е нужен професионален терапевт, има какво да направи за себе си. Самопознанието, честното осъзнаване на чувствата и мотивите за собствените реакции и постъпки винаги са от полза.

Една техника за самопознание е сами да сте си терапевт.
Измислете си един образ на ваш личен гуру, който да се засели в главата Ви и да е притича на помощ винаги, когато имате нужда да поговорите с някого или да надникнете в себе си. Не е необходимо да говорите с терапевта си, само когато имате нужда. Може да се срещате регулярно, за да му разкажете случките от ежедневието си. Дайте му възможност да задава колкото си иска въпроси от типа на: Защо постъпи така? Как се чувстваше? Защо се чувстваше така? Как би искал да постъпваш в такива ситуации? Защо не си доволен от реакцията си? Защо точно тези думи те засегнаха? Защо…? Отговаряйте честно на терапевта си и следете дали това, което казвате е истина или само Ви се иска да е истина, редно е да е истина и така нататък.

Тази техника може да Ви се стори малко странна (да не кажа откачена), но може да бъде много полезна. За да има наистина ефект е важно да спазвате няколко правила:
1. Внимателно измислете и уважавайте терапевта си. Не променяйте образа му.
2. Бъдете искрени, дори и да смятате, че чувствата и мислите Ви не са „правилни“.
3. Не се страхувайте да видите истинското си Аз.
4. Не се съдете! Приемете себе си и си простете недостатъците. Ако не сте доволни от нещо приемете го и спокойно работете за самоусъвършенстването си.

Лятото е тук!

Лято, веселба, отпуска, почивка, диня, фрапе, море… С такива приятни мисли и очаквания посрещаме лятото. И тези, които се чувстват най-добре под парещите слънчеви лъчи и тези, които не понасят жегите, таят приятни очаквания за лятото.

Все пак доколко надеждите ни за добро прекарване на лятото ще се оправдаят, зависи най-вече от нас самите. Предлагам ви няколко съвета, с които да направите лятото си наистина незабравимо.

Планирайте на време – всяко сигурно събитие (гостуване, пътуване, парти за рожден ден и т. н.) планирайте по-рано. Това ще ви помогне да намалите стреса и да разрешете някои проблеми още преди да са възникнали.

Уловете момента – не се отказвайте от нещо приятно, само защото не е планирано предварително. Проявявайте гъвкавост. Улавяйте момента и не пропускайте възможност да се доставите радост.

Радостта е в ума – само от вас зависи да не се ядосвате за глупости, да гледате леко на живота и да се настроите на вълната на забавлението.

Лято на работното място – лятното настроение не е само за дните, в които сте отпуск. Заредете и работното си място с лятно настроение – снимка на плаж на екрана на компютъра, магнитче и чашата, в която пиете кафе са само някои от дреболиите, които ако подберете правилно могат да ви носят лятно настроение на работното място.

Не забравяйте предпазливостта – доброто настроение и спокойствието не бива да ви правят немърливи. Не забравяйте репелентите, слънцезащитния продукт, пиенето на достатъчно течности и другите летни предпазни мерки. Глупаво ще бъде най-яркият спомен, който ще ви остане от това лято да е от слънчев удар.

Прекарвайте повече време на вън, движете се, забележете всяка форма на изобилие и я пуснете в душата си.

Срещата със себе си

Срещата със себе си е най-важната среща. Всички я чакаме, нуждаем се от нея и в същото време я избягваме. Понякога срещаме себе си и разсеяно се обръщаме на другата срана, докато се разминем.

За да избегнем срещата със себе си, се оправдаваме с натовареното си ежедневие, нямаме време или нямаме настроение. И така постепенно свикваме да се пренебрегваме и да губим истинското си Аз.

Знаете ли кое е по-лошо от това да не срещнеш себе си? Да се срещнеш и да си наговориш един куп лъжи. Защото себе си не можеш да излъжеш. Колкото и да е красива лъжата, истината е там и прозира, чопли, крещи.

Редовните срещи със себе си са важни. Те ни служат, за да се погледнем честно, де се попитаме: как се чувстваш?, какво те тревожи?, какво искаш?, наистина ли го искаш или някой ти каза, че трябва да го искаш?, харесваш ли живота си?, какво искаш да промениш? Отговорите на тези въпроси понякога не ни харесват, но при срещите със себе си, откровеността е най-важна. Липсата ѝ задълбочава проблемите.

За да не изпускаме живота си да се движи по течението, за да не се примиряваме с неудовлетвореността, за да не забравяме кои сме и на къде сме тръгнали, е добре редовно да включваме в графика си и среща със себе си и да гледаме на нея сериозно, както на другите си ангажименти. Поне веднъж месечно си отделете 1 час, през който да останете насаме със себе си. През този час мислете само за чувствата и мечтите си. Посветете го изцяло на собствената си личност и нейните потребности.

За всеки срещата със себе си има различен смисъл. Всеки има своите причини да я търси или избягва. Но рано или късно тази среща се състои. Трябва да бъдем честни със себе си, да приемем истината, да си простим, да потърсим хармонията между истинското си Аз и ролите, които по една или друга причина играем. Никой успех няма смисъл, ако човек не познава себе си, не се приема и не е в мир със себе си. За това е необходимо често да си организираме срещи със себе си за искрен разговор.

Изработване на добро настроение

Какво има? Май не ви хареса как започвам. Веднага свързахте изработването с усилия, а усилията с умора и някак не можете да свършете това с доброто настроение.

Ама много песимистични асоциации имате! Настроили сте се на отрицателна вълна, а очаквате положителни емоции.

Сега ще си говорим за работа над себе си, а тя винаги си заслужава усилието. И носи само сладка умора.

Така, започваме: представете си, че вървите по улицата. Разминавате се с един нещастен човек, а след това – с един щастлив. Как, само разминавайки се с тях, разбрахте как се чувстват? Не е трудно нали? Първият (с потъналите гемии) гледа лошо, намръщил се е, брадичката му е почти допряна до гърдите, раменете му са увиснали, попрегърбил се е. И без да го познаваш, ти става ясно, че се чувства… Абе, жив да го ожалиш! А вторият (който май е спечелил от лотарията)? Как изглеждаше той? Очите му светят, усмихнал се е, изправил се е, опънал е раменете, стъпва бодро.

Сигурна съм, че не ви казах нещо, което не знаете – емоциите се отразяват на позата на тялото. А знаете ли защо е така? За тези, които не знаят: в мозъка има център за синхронизиране на мускулите, настроението и мислите. Вместо да оставите този център на мира, да си върши работата както той си знае - да си регистрира и синхронизира, може да го посръчкате малко, с воля да го накарате да работи за доброто ви настроение.

Методът е прост. Да контролира мислите и чувствата си е трудно за повечето хора. Ако сте от малцината, които имат това умение, може да спрете да четете. На останалите припомням, че мускулите може да контролирате. Така че, наредете на мускулния корсет (малките и големи мускули, които държат гръбнака) да постави тялото в „щастлива“ позиция – изправете се добре, хубаво изпънете раменете, с върха на главата се опитайте да достигнете небето. След това разтеглете устата по посока към ушите. Добре изправени и усмихнати – това е целта. Направете усилие на волята и поддържайте това положение на тялото. Центърът за синхронизиране не понася противоречия. Неговата задача е да винаги да има синхрон. И понеже волята няма да му позволи да дава нареждания на мускулите, той ще промени мислите и чувствата.

Просто и ефективно! Опитайте. Неизбежно при първите опити ще се чувствате глупаво. Но не се отказвайте. Насилете се да изглеждате като щастлив човек и да се движите като щастлив човек. След около 5 минути синхронизирането трябва да започне.

За да се превърне нещо в навик трябва да го правим от 20 до 40 дни. След това изработването на добро настроение ще става автоматично. Просто ще изглеждате и ще се чувствате добре.

Струва си да се опита, нали?

7 стъпки за постигане на целта

Всеки се стреми да постигне нещо в живота си. Често постигането на това или онова е решаващо за самочувствието и удовлетвореността ни от живота.

Понякога целите се постигат бързо и лесно, а друг път са необходими много време и усилия. Но кое е най-важното и кои са стъпките, за да постигнем целта си?

1. Ясно определете целта си
Изглежда най-просто и естествено да имаме ясно определена цел. Въпреки това има хора, които твърдят, че нищо не постигат, но не могат да отговорят на въпроса какво искат да постигнат. А други казват, че целта им е да имат по-хубав живот, по-добра работа и така нататък. Но това не са ясно определени цели.
„Да си намеря по-добра работа“ не е ясна и конкретна цел. Ясно определена цел е „искам да работя като рекламист“. Има разлика нали?
Няма как да постигнете нещо, ако не знаете какво е.

2. Вярвайте в избора си
Животът се и Ваш и Вие най-добре знаете какво искате да постигнете и какво ще Ви направи щастливи. Не позволявайте на никого да Ви убеждава, че желанието Ви е глупаво, неподходящо за Вас или нереалистично и непостижимо.

3. Помислете какво е нужно, за да постигнете целта си
След като ясно сте определили целта, която искате да постигнете, е време да помислите и какво е необходимо за постигането ѝ. Направете си списък, в който включете всичко, за което се сещате: допълнителна квалификация, опит, познанства с подходящи хора, финанси и така нататък. Колкото по-подробен е списъкът, толкова по-добре.

4. Разделете голямата цел на последователност от малки цели
Използвайте списъка от предишната стъпка. Подредете необходимите ресурси и действия за постигане на целта в реда, в който ще е най-добре да работите по тях. Това са малките Ви цели.

5. Проявете постоянство
Каквато и да е целта Ви, по пътя към постигането ѝ ще срещате трудности. Не им позволявайте да Ви откажат.

6. Преосмисляйте целта си
Всичко се променя – и животът Ви и Вие. Възможно е в някакъв момент да промените интересите и желанията си. Тогава може да се промени и целта Ви или да намерите нов подход в преследването ѝ. Периодичната ревизия е полезна.

7. Наслаждавайте се на процеса
Приемете действията за постигне на целта си, като пътуване. Нетърпението да стигнете крайната цел не бива да Ви пречи да се наслаждавате на красивите местности, през които преминавате.

Книги за самопомощ – помогни си сам, за да ти помогне и Господ

От известно време, книгите за самопомощ са много популярни. На книжния пазар има изобилие от заглавия от рода на: „16 начина да подобрим живота си“, „Как да забогатеем за 10 дни“, „Тайната на щастието“ и така нататък, които ни обещават с тяхна помощ да превърнем ежедневието си в пълното щастие и просперитет.

Купували ли сте си такава книга? Промени ли тя животът Ви? Повярвахте ли в чудодейната рецепта? А приложихте ли я? В последния въпрос се крие разковничето.

Много хора си купуват книга след книга, прочитат ги и разказват, че са интересни, но с нищо не са им помогнали. Не бива да забравяме, че книгите са за самопомощ, тоест те дават идеи и насоки за това как да променим живота си, какво да направим, за да помогнем САМИ на себе си. Прочитането на подобна книга е само първата малка стъпчица. Да четете книга след книга и да коментирате колко е прав авторът и колко добри и умни са съветите и идеите му, няма да промени живота Ви.


Трябва да проявите решителност и постоянство. Да действате. Не положите ли усилие да направите нещо за себе си, никой не може да Ви помогне. Не случайно народната мъдрост казва: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!“.

Има само една рецепта за подобряване на живота: намерение → решение → действие + постоянство.

Книгата може да Ви даде идеи или рецепта, но не решителност и постоянство е в практическото им прилагане в живота си, колкото и гениални и ефективни да са те, няма да Ви помогнат. И вината за това няма да нито на книгата, нито на автора ѝ. Вината ще си е ваша.

Всичко се движи и всичко се променя, но никой не е казал, че положителната промяна трябва да идва сама или да се повдига лесно. Мислите ли, че за семенцето е лесно да покълне, да се покаже на повърхността, да порасне и разцъфти? Вземете пример от него. Колкото и на дълбоко да сте потънали, колкото и тежък слой кал да Ви покрива, не забравяйте, че някъде над Вас слънцето грее. Положете усилия, проявете постоянство, култивирайте себе си и за нищо на света не се отказвайте. Така несъмнено скоро ще излезете не чист въздух и ще бъдете погалени и стоплени от слънчевите лъчи.

Книгата за самопомощ е само билетът. Дали ще се качите на влака и ще отпътувате към целта си или ще останете на перона и ще гледате как влакът се отдалечава, решавате сами.

Приятно пътуване!

За новогодишната равносметка и планове

Било традиция в новогодишната нощ да правим равносметка на изминалата година: това постигнах, в онова се провалих. И след този разбор се прави списък с неща, които трябва да бъдат свършени/постигнати през следващата година. Сред най-честите новогодишни заричания са: ще спра да пуша; ще отслабна; ще си намеря нова работа; ще спортувам.

Дали тази традиция е добра? Помага ли ни да подобрим живота си или не? Много е важно да си отговорим на тези въпроси. Добре е понякога да отделяме време за равносметка и честна преценка на живота си. Но трябва ли да е точно на Нова година? Честно ли е още преди да е започнала новата година да я товарим със задължения? Няма ли да е по-добре за отделим време за почивка и зареждане с положителни емоции?

Не мислете за това, което не Ви се получи добре през изминалата година. Спомнете си хубавите мигове, които сте изживели през нея. Със сигурност има такива. Насладете им се отново в мислите си и благодарете на отиващата си година за тях.

А що се отнася до новата година, не я натоварвайте с прекалени очаквания, не искайте невъзможни неща, не си давайте обещания, които предварително знаете, че няма да изпълните. Така се обричате на разочарование.

Просто се забавлявайте в новогодишната нощ! Поглезете се в почивните дни около нея, заредете се с положителни емоции и приятни
спомени.

Ако не можете без списък със задачи за следващата година, се постарайте да го направите разумен – къс и постижим. И непременно започнете така: 1. Да се грижа добре за себе си.

Тъгата – неизбежни спирки в житейския път

Никой не обича да е тъжен, но тъгата е естествена част от живота. Не е възможно винаги да сме щастливи, всички беди и тревоги да ни отминават. Да отричаме тъгата е вредно. И тя като всички останали емоции не трябва да бъде потискана. И все пак, това не означава да се „хвърлим в дебрите на отчаянието“ и да чакаме то да ни удави.

Приемете тъгата си – признайте си, ако не пред другите, то поне пред себе си, че сте тъжни. Осъзнайте емоциите си.

Знаете ли защо сте тъжни? Ако на скоро сте преживели нещо неприятно (например загубили сте близък човек, били сте измамени от някого, на когото безрезервно сте вярвали и така нататък) източникът на тъгата е ясен. Но понякога се случва да се чувстваме тъжни без да знаем защо. Ако при вас необяснимата тъга е рядък гост, който не се застоява, няма причина за тревога. Но ако непрекъснато се чувствате тъжни без да знаете защо, трябва да предприемете действия. Вгледайте се в себе си. Наистина ли не знаете защо се чувствате така или просто не искате да приемете натъжаващото ви? Ако не можете сами да се справите с отговора на този въпрос и преодоляването на проблема, не се колебайте да потърсите специализирана помощ.

Изживейте емоциите си – отделете малко време, в което да си потъгувате на спокойствие. Дайте свобода на чувствата си. Само, когато изживеем емоциите си можем да ги оставим в миналото, ако ги потискаме те стават наш постоянен спътник и не ни дават мира.

Продължете напред – след като приемете тъгата си, изясните си произхода ѝ и я изживеете, идва времето да продължите напред. Не допускайте здравословното тъгуване да се превърне в хронично или да прерасне в депресия. Положете усилия да се върнете пак във веселата страна на живота. Поглезете се и намерете време за нещата, които ви радват. Отпътувайте от тъжната спирка към следващата, която е по-весела.

Не забравяйте, че тъгата е неизбежна спирка в житейския път. Не трябва да бягате от нея, защото ви учи на нещо, помага ви да опознаете себе си и да станете по-силни. И не забравяйте, че на следващата спирка, отново ви очаква радост.

Методът „Тук и сега“

Припомняме си минали случки. Отново и отново премисляме дими и постъпки, които няма как да бъдат променени. Или пък се тревожим за бъдещето, представяме си различни сценарии на утрешния ден и се измъчваме за неща, които още не са се случили е и твърде вероятно изобщо да не се случат.

Спомняме си миналото, притесняваме си за бъдещето и забравяме, че животът е това, което ни се случва в настоящия момент. В него трябва да се съсредоточим и да го изживеем пълноценно.

Лесно е да се каже, по-трудно е да се направи. В наше време спокойствието и хармонията са все по-трудно постижими, а хроничната умори и тревожност – все по-често срещани. С безсмислени тревоги съсипваме най-ценното, което имаме – настоящия миг.

Методът „Тук и сега“ ще ви помогне да се научите да живеете в настоящето. В началото ще трябва да положите усилия, докато стане ваш навик.

В метода „Тук и сега“ няма нищо сложно. Ще ви обясня в какво се състои той с един прост пример: лягате си вечер, но не можете да заспите, защото се тревожите за това, как ще протече среща, която сте планирали за следващата сутрин. Кажете си нещо от рода на: „Тук и сега лежа в удобното си легло. Тук и сега всичко ми е наред.“ В същото време се съсредоточете в усещанията и дишането си, обърнете внимание на шумовете, които чувате. Изобщо забележете какво се случва с вас и около вас тук и сега.

Прилагайки този метод, скоро ще се научите да живеете в настоящето.

Животът е тук и сега, тук и сега няма да се повтори, така че внимателно помислете как го прекарвате. Настоящият миг е най-голямото богатство, което имате.

10 минути само за мен

Живеем забързано, тичаме по задачи и все не намираме достатъчно време за себе си. А не е ли това най-важно? Ако не се грижим за себе си, няма как да се справим с всичките си ангажименти и да се погрижим за скъпите си хора. Така че предлагам Ви да приемете нов закон: „Всеки ден по 10 минути само за мен“. Спазвайте закона! Нека нарушаването му да е позволено, само когато можете да отделите повече от десет минути на собствената си личност. Това е малко време, но все пак е достатъчно, за да направим нещо добро за себе си.

Ако 10 минути ви се струват твърде малко, за каквото ѝ да е, предлагам ви няколко идеи:
֎ Медитация – 10 минути са напълно достатъчни да се отпуснете, да прочистите съзнанието си и да се съсредоточите в дишането си. Макар и кратка тази медитация ще ви освободи от напрежението и ще ви зареди с енергия.
֎ Маска на лицето – разбъркайте хума и вода – тази проста маска ще се отрази много добре на лицето ви и 10 минути ще са напълно достатъчни, за да я приготвите и използвате.
֎ Раздвижете се – 10 минути движение ще ви се отразят чудесно. И нека е забавно – повъртете обръч, потанцувайте на любимата си песен.
֎ Оцветявайте – има различни книги с картини за оцветяване за възрастни. Оцветяването е антистрес терапия, която придобива все по-голяма популярност.
֎ Общувайте с природата – порадвайте се на цветята си, поиграйте с домашния си любимец, излезте на балона/застанете до отворения прозорец и погледайте гълъбите, дърветата…
֎ Вдигнете си краката на високо и почетете от любимата си книга или просто затворете очи и се отпуснете.

Най-важното, което ще постигнете с този закон е навика да мислите и да се грижите за себе си.

За обзавеждането на детската стая

Детската стая е личното пространство на малкия ви наследник. В нея детето трябва да се чувства сигурно, спокойно и уютно.

Когато детето е по-голямо за родителите е по-лесно, защото то може ясно да заяви нуждите и предпочитанията си. Разбира се, не е задължително да се съобразите с всяка прищявка и непрактично желание на младия човек, но винаги когато е възможно го оставете да избере. Все пак това е личното пространство на детето и в него трябва да му е приятно комфортно.

Когато избирате цвета на стените в детската стая, предпочитайте меките светли тонове. Червеното е много стимулиращ цвят, за това е препоръчително да го използвате пестеливо само като акцент.

При избора на мебели за малките деца, не забравяйте да помислите за безопасността. Избягвайте острите ръбове, съобразявайте височините – детето трябва да може спокойно да достига вещите си. Елиминирайте риска малчуганът да събори нещо върху себе си или да падне катерейки се по нещо.

Детето непрекъснато расте и нуждите му се променят. За да не се налага да сменяте обзавеждането му твърде често, обмислете различни възможности и потърсете мултифункционални мебели, които могат да се адаптират и ще служат по-дълго.

Въпросът с почистването също не е маловажен. При избора на обзавеждане мислите и за това, дали ще може да почиствате добре и лесно. Например, ако леглото е с ракла ще може да съберете в него много неща и няма да има пространство, в което да се натрупва прах (както би се получило, ако леглото няма ракла и прибирате отдолу вещи в кутии).

Не претрупвайте стаята на детето с мебели и декорации. За игрите си то има нужда от свободно пространство.

Ако помещението го позволява, разделете детската стая на кътове – за игра, за учене и за сън. Символично може да разделите стаята цветово или слагайки различно килимче във всеки кът. Тази идея е приложима и ако стаята е за повече от едно дете – всяко от тях трябва да има обособено лично пространство.

Децата, които обичат да подреждат стаята си се срещат рядко. За да научите по-лесно малкото дете да прибира играчките си, улеснете го – намерете по-ниски и широки кошове с капак, в които да може лесно да ги събира.

Лесна техника за освобождаване от отрицателни емоции

Минавайки през живота попадаме в най-различни ситуации, всяка от които ни носи емоции. Когато те са „положителни“, няма проблем – чувстваме се добре и лесно се справяме. Но така наречените „отрицателни“ емоции (страх, гняв, обида и така нататък) обработваме доста по-трудно. Много често се опитваме да избягаме от тях. Но това е невъзможно и води до обратен ефект – вместо да ги изживеем и да се освободим от тях, ги потискаме и натрупваме, измъчват ни и накрая ни разболяват.

Много е важно да приемаме, без да осъждаме себе си, всичко което мислим и чувстваме.

Една лесна техника за освобождаване от отрицателна емоция е за малко да останете на саме със себе си. Дайте си възможност да осъзнаете това, което чувствате. Потопете се в емоцията и я изживейте. Не анализирайте, не се осъждайте, а просто чувствайте. Когато сте готови си представете запалена свещ. Вижте и почувствайте как току-що изживяната емоция излиза от вас (например през гръдния ви кош, обвита в сапунено мехурче), отправя се към свещта и изгаря на пламъка ѝ.

Може да прилагате тази техника за всички измъчващи Ви чувства и спомени, без значение дали са от преди две минути или от преди двадесет години.

Мило дневниче

Воденето на дневник е един много полезен навик. Той е неприкосновено лично пространство. В дневника си можем да сме 100% откровени, да споделим всичко, без да се притесняваме, че някой ще се обиди, ще ни разбере грешно, ще ни осъди или пък, че ще издаде тайната ни.

Единственото правило при воденето на личен дневник е, че няма правила. Кога, колко и какво ще пишете в него решавате сами. Дали дневникът ви да е на хартия или електронен също е ваш личен избор. Ако изберете хартиения вариант си намерете дневник с красива корица или сами си го украсете, за да го направите наистина лично ваш, да вложите от само начало нещо от себе си.

Освен текст, дневникът може да съдържа и снимки, рисунки, схеми, с които да онагледите чувствата и идеите си или да дадете воля на творческите си импулси.

Споделянето на чувствата помага за тяхното по-добро осмисляне и изваждане от съзнанието. С написването на тревогите си буквално изхвърляте част от тях извън себе си и ви олеква. Дневникът е една то най-ефикасните антистрес терапии.

Освен тегобите си, в дневника описвайте и всички хубави мигове, които сте преживели. Така след време, когато се чувствате тъжни, ще можете да препрочетете щастливите си спомени и да се заредите с положителната енергия, която сте вложили при написването им.
В личния си дневник записвайте всички идеи и прозрения, които сте имали, за да не ги „отнесе вятъра“, а да останат на ваше разположение.

Може да си направите и специализиран дневник – посветен на някоя мечта или цел. В него я опишете подробно и я препрочитайте редовно, за да не забравите на къде сте тръгнали. Дописвайте всички нови детайли, които ви хрумнат. Направете си план за действие и непременно отбелязвайте в дневника напредъка си.

Не забравяйте, че за да ви е полезен вашият личен дневник, трябва да сте напълно откровени с него. Споделяйте без да мислите и „пудрите“ фразите си. Просто излейте душата си.

Приятно писане!

8 правила на щастливия човек

1. Бъди добър с всички, на никого не позволявай да бъде лош с теб – добрите и лошите емоции привличат себеподобни. За това се старай да бъдеш добър с околните, така създаваш добри емоции и привличаш добрината в живота си. Но при никакви обстоятелства не позволявай на някого да се отнася зле с теб.

2. Отчитай се само пред съвестта си – на никого не дължиш отчет за думите, чувствата или делата си. За правотата им може да отсъжда само собствената ти съвест.
3. Искаш ли нещо, значи го заслужаваш – имай самочувствието да действаш за постигането на всички свои желания, колкото и недостижими да изглеждат.
4. Винаги мисли и действай за себе си и никога – против себе си – грижата за себе си и отстояването на собствените интереси и свещено човешко право и задължение.
5. Казвай „Да“, когато чувстваш „Да“ и „Не“ – когато чувстваш „Не“.
6. Който иска да казва каквото иска – винаги ще има клюкари и злобни хора. Мнението им интересува само тях.
7. Не си отказвай и забранявай удоволствия – нещо сладичко, нова дрешка, забавление с приятели – това са все дребни неща, от които често се лишаваме, за да сме по-хубави, по-богати или по-успешни утре. Само че, не забравяй, че животът е днес. Утрето е непредвидимо и никому не е гарантирано.
8. Обичай се и не забравяй, че си прекрасен човек!

Ин и Ян – радостта и тъгата в нашия живот

Изображението на двете противоположности, които се допълват образувайки кръг (символ на цялост и безкрайност) е добре познато. Ин и Ян не могат да съществуват едно без друго. Само че, понякога забравяме това правило. А противоположностите са навсякъде и нямат смисъл една без друга.

Високо и ниско, светло и тъмно, лява и дясно, радост и тъга, добро и зло… Всичко е наред, само когато има баланс. Това правило важи с пълна сила и за човешкия живот и емоции.

Все повече книги за самопомощ, телевизионни предавания и статии в пресата ни заливат със съвети как да сме винаги доволни и щастливи. Много хора демонстрират идеален живот, какъвто изобщо нямат. Тази среда ни внушава, че е нормално да сме постигнали непрестанно състояние на щастие. Но възможно ли е това? Отговорът е категорично „НЕ!“. Най-малкото, за да знаем, че днес сме щастливи, трябва преди да сме били нещастни. Иначе няма как да направим разликата.

В живота е неизбежно да ни се случват неприятности. Радостни сме от покупката на нова вещ и ни става неприятно, когато тя се повреди. Колкото и да сме напред в уроците по щастие, на дали ще стигнем до момент, в който смъртта на наш близък няма да ни разстрои (и слава Богу!). Това са нормални човешки емоции, на които няма защо да се съпротивляваме. Трябва да отделим време, за да ги изживеем, да научим каквото можем от тях, за да продължим по-силни по пътя си. Емоциите са това, което ни прави хора.

Хубавото и лошото, радостта и тъгата, Ин и Ян са неразделни и заедно изтъкават живота ни. Трябва да се научим да разбираме себе си, да приемаме емоциите си и да живеем с тях.

Е, не разбирайте погрешно прочетеното до тук. Стремежът към щастие не е нещо лошо или ненормално. Напротив и той е естествен за човека. Само не се вманиачавайте.
Животът е хубав, защото е шарен.