ВЕЛИКДЕН

Денят на Христовото възкресение се предшества от Страстната седмица, в която всеки ден е велики. Великден винаги е в неделя, в периода от 4 април до 8 май. Това е денят на възобновяването, пробуждането на природата, на прехода към пролетта и затова според народните вярвания е основен, главен пролетен празник.
Велики понеделник се свързва с голямото великденско почистване – на дома, на домашните животни и така нататък.

През Велика сряда и Велики четвъртък не се върши къщна работа. Единствено в четвъртък се боядисват яйца. Те първо се броят. Според традицията трябва да са около 500 – 600, защото ще се ядат 40 дни, тоест до Спасовден. След като се преброят, се измиват и стипцосват с вода и пепел. Първите яйца се боядисват в червен цвят. Те имат предпазна, целебна и магическа сила. С първото червено яйце стопанката прави кръстен знак на челата на децата сутринта на Великден, а след това и на всички останали от семейството. Това първо яйце се оставя до домашната икона през цялата година. Вярва се, че то предпазва от градушки. Също така по него се гадае след дванадесет месеца. Ако жълтъкът е цял – семейството ще има късмет. В четвъртък се подновява и квасът за през цялата година.

Има вярване, че шаренето на яйцата е свързано с историята как Мария Магдалена поднесла боядисано яйце на император Тиберий като му казала: „Христос возкресе“ и така му съобщила за Христовото възкресение. Самият Христос докато е бил разпънат на кръста е замерян с яйца и в момента, когато са се докоснели до тялото му те са се боядисвали в червен цвят.
Според друга легенда две жени се срещнали на Великден. Едната казала: „Чу ли, Христос възкръсна?“ и тъй като другата не повярвала, първата от тях й казала, че е вярно и че за да повярва яйцата в кошницата, която носи ще станат червени. Така и станало.

С предпазна функция (да не падат градушки) след Велики четвъртък до Спасовден (шест седмици) всеки четвъртък се спазват стриктно забрани свързани с работата – вкъщи и на полето.

Според народните вярвания Велики четвъртък е подходящ за различни магии и особено за любовни. Вярва се, че на този ден всяка жена, която е бездетна и е над 50 години може да стане магьосница. Има и вярване, че срещу Великден момите, слагайки си пръстена под възглавница, ще сънуват мъжа, за който ще се омъжат. А на самия празник човек, държейки някаква ценност, може да си пожелае нещо.

Велики петък (Разпети петък) също се свързва със забрани по отношение на работата, но пък се месят обредните хлябове. Шарките по тях символизират здраве, радост, любов, уважение.
От Разпети петък до обяд на Страстната събота не се яде нищо. От Разпети петък до Русалия (дванадесет петъци) също не се работи с предпазна цел.

Събота срещу неделя в полунощ хората се поздравяват с „Христос Возкресе! – Воистина возкресе!“ и пожелания за здраве, късмет и щастие. Вкъщи се донася запалената в църквата свещ и то мълчейки.
През деня на самия празник (неделя) за здраве хората се чукат с вече боядисаните яйца. Вярва се, че за този, чието яйце остане здраво, годината ще е спорна, а той ще е много здрав. На празника се ходи на гости на близки и роднини.
След обяда момичетата в селото, начело със своята така наречена кумица, връзват люлки на определени места, като междувременно се пеят песни, играят се хора:

Зелена равна морава,
заман ми бъди зелена
като през празна неделя
и Великата събота.
Пофалил ми са Великден,
с червени яйца Великден,
Гергьовден с вакли агънца,
Петровден с крехки пиленца...

През Светла сряда (срядата след Великден) в някои краища на България се извършва обреда Мара лишанка, който е за плодородие, предпазва от бедствия, болести, магии. Извършва се от моми, които от стари женски чехли правят кукла, с която обикалят из селото и пеят песни. Минават и през нивите, като накрая къпят куклата в реката и си мият лицата.

Маро лишанко, говедар те либи,
ще ли дойдеш да го земниш?
Не ща го, мамо, не ща го...

Големите пости приключват на Великден. Този празник, както и повечето български празници, е плетеница от обреди и вярвания предадени ни далеч от времето назад и преляти в християнската традиция. Така от една страна Великден е чисто християнски празник, но от друга той олицетворява възраждането на природата и човешката душа. Обредните практики, като почистването и изгарянето на сметта, са свързани с огъня, изгарянето на нечистото, злото – почистването от тях. Като цяло забраната за работа и приключващият пост, имат за цел да предизвикат плодородие и изобилие. Хлябът също олицетворява плодородие и изобилие. Така ритуалните хлябове и козунаци са посвоему житна жертва за възраждането. Те възпроизвеждат смъртта, погребването на зърното, неговото израстване и възкръсване. Такава е и функцията на боядисаните яйца. В християнството те са символ на безсмъртието (възкръсналия Бог), а в народните вярвания – на Вселената (светът произхожда от яйцето, то е символ на възраждането на природата).

Във всеки един от великденските обреди стои идеята за преход и възраждане – ходенето на гости, люлеенето (пресъздава полов акт), магиите, гаданията. „Очистването“ се свързва с ритуалните измивания на девойките в Светлата сряда.
Въпреки изгубилата се във времето семантика на този прекрасен празник, до нас все пак е достигнала дълбоката идея на традицията, чрез която се е запазила вярата ни във възраждащото се добро – доброто в света и в самите нас.

БЪДНИ ВЕЧЕР

КОЛЕДА

ГЕРГЬОВДЕН