КОЛЕДА

25 Декември – първи ден от Коледа

Коледа е един от най-големите християнски празници и с него християните по света честват рождението на божия син Исус Христос. По отношение на народния ни календар празникът е свързан със започването на така наречените Мръсни дни. Вярва се че тогава на земята сред хората идват зли сили като караконджули и различни други зли духове.

Празненствата започват още в полунощ след Бъдни вечер. Образуват се групички от 10-15 млади неженени момчета, които под формата на дружина обхождат всички домове. Наричат се коледари и се водят от станеник. Той носи обредно дърво от ябълка/елха , което е клон със седем разклонения, украсено с варосани ябълки, червени конци, кравайчета, монети и други. Коледарите са наметнати с ямурлуци, калпаците им са украсени с чимширени китки, пуканки, част от тях са преоблечени като невеста, баба и дядо. Тези последните разсмиват хората, а останалите коледари пеят песни и играят хора. Една от най-популярните песни е:

Станинине, господине,

добри сме ти гости дошли,

добър сме ти глас донели

овци ти се изягнили,

все овчици ваклушатки

и овновци виторожци,

кози ти се изкозили,

все козици виторожки.

Домакините даряват коледарите с колачета, вино, пари, храна. А през деня отново както и на Бъдни вечер има празнична трапеза, но вече присъства и свинското месо, защото коледния пост е приключил. През деня се ходи по домовете на именниците – Христо (от гръцки „благ, добър”).

Поверието за Мръсните дни е свързано с множество забрани, които трябва да се спазват до Йордановден. Забранява се излизането по тъмно след залез, не се мие/пере (ако във водата не се сложи стрък пелин водата е некръстена), не се работи къщна работа, има строга полова забрана. Вярва се, че периодът е особено подходящ за правене на магии, от които може да се предпазим чрез носенето на глава чесън, а на портите да се закачат тръни, клонки от хвойна, глог, бор, прави се и катранен кръст. Съществува вярване и че небесата се отварят и човек може да си пожелае всичко, а желанията му се сбъдват.

Коледарите са тези, които се борят с тъмните сили, които бродят по време на Мръсните дни. През тези дни границата между световете е отворена (нечисто време) и дружината коледари посещава отвъдния свят, където придобива сила срещу злите духове.

Дружината, нейния предводител и дървото, което носи той отново и отново са олицетворение на плодородието и благополучието, както и преплитането с отвъдното.

Всичко в коледната традиция е своеобразно преплитане и сливане с традициите ни от древността и християнските ни такива. Това прозира в символиката, обредите и трапезата дори.

26 декември – втори ден от Коледа

Вторият ден от Коледа се посвещава на св. Богородица, събор на Пресвета Богородица. Този ден е важна част и от цикъла празници посветени на Божията майка – 2 февруари, 15 август, 8 септември. Меси се богородичен хляб, върху който е изобразена символиката на Рождеството Христово. В някои части на страната се прави и курбан за здраве (обикновено кокошка).

Този ден продължава традициите свързани с Мръсните дни и съответно всички забрани се спазват стриктно. Именник на този ден е Йосиф и всички производни на него имена. Името идва от еврейски и означава „подарен”, „умножен”.

В народните традиции празникът е пряко продължение на честванията свързани с Великата богиня майка- Деметра, Кибела, Мокош. В много отношения символиката и традицията като цяло е оцеляла до наши дни. Самото раждане като събитие символизира връщането до момента на хаос и срещу всички бродещи по това време зли сили помагат забраните да не се работи, къпе, половата забрана и така нататък. Всичко това продължава до 6 януари Богоявление.

27 декември – трети ден от Коледа

На този ден се отбелязва празника на св. Първомъченик Стефан. Името идва от гръцки и означава „венец”. Този празник е последния от годината и затваря цикъла от коледните празници.

Отново се устройва празнична трапеза, на която задължително присъства свинско месо. Младите отиват на гости при своите кумове, кръстници. Според народния календар се смята, че започват  т.нар. празници на мишките. Продължават до 5 януари – зимния Кръстовден.

Спазвайки строгите забрани, хората се надяват да измолят помощ и закрила от светеца, за да имат берекет и благоденствие през цялата година.

Всеки един от Коледните дни е пряко отражение на дълбоките и древни български традиции обединени с християнските. Предаването им през поколенията е белег на народностна памет, която във вековете е изиграла огромна съхраняваща роля. На тези дни е важно да осъзнаем своята роля в това културно и морално съхранение.


БЪДНИ ВЕЧЕР

ВЕЛИКДЕН 

ГЕРГЬОВДЕН