ГЕРГЬОВДЕН (6 май)

Именници са Георги (земеделец), Гергана и всички производни имена.
Гергьовден заедно с Великден е най-големият пролетен празник. и Нарича се още Зелен или Цветен Георги. Това е празникът на овчарите и стадата.
Зад образа на християнския светец св. вмчк Георги Победоносец ясно личи далеч по-древният образ на война-мъченик.

Той е пряко свързан с всички природни стихии, земеделието, дори змееборството. Св. Георги е конник, който побеждава змея тоест той е победителят над лошото, студа, зимата. Всички обреди потвърждават това. Налице е правенето на курбан, месенето на обредни хлябове. Всички тези обичаи са ни завещани далечни времена, преди християнските. Цялата обредност издава желанието и стремежа на хората да „измолят покровителство“ от светеца, да покажат, че са готови да жертват и най-милото в името на нов живот и изобилие. Това пряко е отразено в песенното творчество на народа ни.
Подготовката за празника започва от предния ден. Момите берат цветя и правят венци от тях, след това ги слагат върху агне, което по-късно се коли за курбан. На трапезата се слагат още лук, пиле, салата. Правят се обредни хлябове, като най-голямата питка е наречена за светеца. С нея се обикалят кошарите и се търкаля на кръст сред овцете, за да са здрави.
Агнето, което се коли е първото мъжко агне, което се е родило през годината. Самото заколване се извършва в близост до трапезата, на която има трева, трици и сол. Те се дават на агнето, за да има ситост, плодородие и здраве. Кръвта от агнето се посипва в лехите за берекет. Както агнето, така и празничната трапеза се прекаждат.

Много са песните посветени на този празник: „Св. Георги обикаля нивите “, „Здравец за Гергьовден“, „Венец за агънцата“, „Св. Георги се надпреварва със слънцето“ и други.
Празничните традиции са много и в различните части на страната се различават. Например в западна България на този ден се организират състезания по борба, бягане, вдигане на тежести и други. Много важен обичай е връзването на люлки. Варва се, че на момите и момците, които не се люлеят няма да им върви през годината. В някои райони момите вадят от бял котел с мълчана вода гривни, китки, пръстени, които са пренощували в негол При ваденето се наричат коя мома за кого ще се омъжи. Друг обичай е събличане и забраждане на булките. Всички булки омъжени през тази година излизат на мегдана с невестенските си одежди, след което кумувете им ги преобличат ритуално в обикновени дрехи.
Празникът е своеобразен преход към новата скотовъдна година. Той съчетава в себе си както свързания с природата живот, така и продължаването на рода (връзването на люлки), така и вечната борба на доброто над лошото в самите нас.
Гергьовден е не само празник от християнски и народния календар. 6 май е и официален празник - на тази дата се отбелязва Денят на храбростта. Той започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. В началото отбелязването на празника е скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“, ограничени военни паради, главно в София. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на честването.
И тази година българската армия ще отбележи празника си с традиционни военен парад. Празничната програма е:
·   от 9 ч., пред паметника на Незнайния войн ще бъде извършен водосвет на бойните знамена;
·   от 10 ч., на площад „Княз Александър I”, ще се проведе военен парад с командващ генерал-майор Андрей Боцев, командир на Сухопътните войски. По време на военния парад, при изпълнение на националния химн, ще се произведат 20 артилерийски салюта;
·   на площад „Княз Александър I”, след завършване на военния парад, ще бъдат демонстрирани музикално-строеви умения на военните духови оркестри;
·   от 12 ч. пред сградата на Администрацията на Президента на Република България ще се извърши тържествена смяна на почетния гвардейски караул.
 

ВЕЛИКДЕН

КОЛЕДА

БЪДНИ ВЕЧЕР