Кукла от коркови тапи

Новите технологии несъмнено привличат децата. От тях има и немалко ползи. Но уменията от часовете по труд и творчество също са полезни, а могат да бъдат и забавни. В следващите няколко реда Ви предлагаме да си направите кукла от коркови тапи (като тази, която виждате на снимката) – занимание интересно за деца и родители.

 

Необходими материали – 3 коркови тапи, конец, малко розово мънисто, малко памук, червен и черен флумастер, лепило (или безцветен лак за нокти), дълга игла, нож.

Изработка:

1. От края на едната тапа отрежете две тънки кръгчета и ги разполовете (трябва да получите четири полумесеца).

2. Прекарайте конец в края на едната тапа по дългата й страна. На края прикачете единия полумесец. Повторете същото от противоположната част на тапата. Не забравяйте да правите възелчета в края на конеца. Вече имате долната част на тялото.

3. Вземете другата цяла тапа и останалите 2 коркови полумесеца. Прекарайте през единия конец, после през средата на тапата по дългата й страна и след това през последния полумесец. Това е горната част на тялото и ръцете.

4. Съединете трите тапи с конец, така че да се получат тяло и глава.

5. С черния маркер нарисувайте очички, а с червения – уста.

6. С лепилото залепете мънистото за носле.

7. Залепете памучето за коса.

8. Измислете име на своя корки и се забавлявайте!

5 ползи от хобито

КОЛЕДА

25 Декември – първи ден от Коледа

Коледа е един от най-големите християнски празници и с него християните по света честват рождението на божия син Исус Христос. По отношение на народния ни календар празникът е свързан със започването на така наречените Мръсни дни. Вярва се че тогава на земята сред хората идват зли сили като караконджули и различни други зли духове.

Празненствата започват още в полунощ след Бъдни вечер. Образуват се групички от 10-15 млади неженени момчета, които под формата на дружина обхождат всички домове. Наричат се коледари и се водят от станеник. Той носи обредно дърво от ябълка/елха , което е клон със седем разклонения, украсено с варосани ябълки, червени конци, кравайчета, монети и други. Коледарите са наметнати с ямурлуци, калпаците им са украсени с чимширени китки, пуканки, част от тях са преоблечени като невеста, баба и дядо. Тези последните разсмиват хората, а останалите коледари пеят песни и играят хора. Една от най-популярните песни е:

Станинине, господине,

добри сме ти гости дошли,

добър сме ти глас донели

овци ти се изягнили,

все овчици ваклушатки

и овновци виторожци,

кози ти се изкозили,

все козици виторожки.

Домакините даряват коледарите с колачета, вино, пари, храна. А през деня отново както и на Бъдни вечер има празнична трапеза, но вече присъства и свинското месо, защото коледния пост е приключил. През деня се ходи по домовете на именниците – Христо (от гръцки „благ, добър”).

Поверието за Мръсните дни е свързано с множество забрани, които трябва да се спазват до Йордановден. Забранява се излизането по тъмно след залез, не се мие/пере (ако във водата не се сложи стрък пелин водата е некръстена), не се работи къщна работа, има строга полова забрана. Вярва се, че периодът е особено подходящ за правене на магии, от които може да се предпазим чрез носенето на глава чесън, а на портите да се закачат тръни, клонки от хвойна, глог, бор, прави се и катранен кръст. Съществува вярване и че небесата се отварят и човек може да си пожелае всичко, а желанията му се сбъдват.

Коледарите са тези, които се борят с тъмните сили, които бродят по време на Мръсните дни. През тези дни границата между световете е отворена (нечисто време) и дружината коледари посещава отвъдния свят, където придобива сила срещу злите духове.

Дружината, нейния предводител и дървото, което носи той отново и отново са олицетворение на плодородието и благополучието, както и преплитането с отвъдното.

Всичко в коледната традиция е своеобразно преплитане и сливане с традициите ни от древността и християнските ни такива. Това прозира в символиката, обредите и трапезата дори.

26 декември – втори ден от Коледа

Вторият ден от Коледа се посвещава на св. Богородица, събор на Пресвета Богородица. Този ден е важна част и от цикъла празници посветени на Божията майка – 2 февруари, 15 август, 8 септември. Меси се богородичен хляб, върху който е изобразена символиката на Рождеството Христово. В някои части на страната се прави и курбан за здраве (обикновено кокошка).

Този ден продължава традициите свързани с Мръсните дни и съответно всички забрани се спазват стриктно. Именник на този ден е Йосиф и всички производни на него имена. Името идва от еврейски и означава „подарен”, „умножен”.

В народните традиции празникът е пряко продължение на честванията свързани с Великата богиня майка- Деметра, Кибела, Мокош. В много отношения символиката и традицията като цяло е оцеляла до наши дни. Самото раждане като събитие символизира връщането до момента на хаос и срещу всички бродещи по това време зли сили помагат забраните да не се работи, къпе, половата забрана и така нататък. Всичко това продължава до 6 януари Богоявление.

27 декември – трети ден от Коледа

На този ден се отбелязва празника на св. Първомъченик Стефан. Името идва от гръцки и означава „венец”. Този празник е последния от годината и затваря цикъла от коледните празници.

Отново се устройва празнична трапеза, на която задължително присъства свинско месо. Младите отиват на гости при своите кумове, кръстници. Според народния календар се смята, че започват  т.нар. празници на мишките. Продължават до 5 януари – зимния Кръстовден.

Спазвайки строгите забрани, хората се надяват да измолят помощ и закрила от светеца, за да имат берекет и благоденствие през цялата година.

Всеки един от Коледните дни е пряко отражение на дълбоките и древни български традиции обединени с християнските. Предаването им през поколенията е белег на народностна памет, която във вековете е изиграла огромна съхраняваща роля. На тези дни е важно да осъзнаем своята роля в това културно и морално съхранение.


БЪДНИ ВЕЧЕР

ВЕЛИКДЕН 

ГЕРГЬОВДЕН 

Писна ми! Напускам!

     „Писна ми! Напускам!“ – тази реплика е позната на много хора. Понякога казвайки я я мислят сериозно, а друг път е просто клапан, чрез който се „изпуска парата“.

Съвременното общество е така устроено, че на всички ни се налага да работим. Има късметлии, за които работата е призвание и удоволствие. Но за съжаление не всички са в тази група. Има и много хора, които търпят гадната си работа, притиснати от нуждата или други обстоятелства.

„Писна ми! Напускам!“ е възклицание, което се използва и от двете групи. Дори обичащите работата си (като нашия екип!), понякога се чувстват преуморени или просто имат лош ден. Така че, преди да превърнете думите в действие, си дайте малко време, в което да си починете и да се успокоите.

Дори да сте от втората група, тоест да не харесвате работата си, пак помислете добре. Преди да напуснете трябва да сте наясно с някои неща:

* Наистина ли няма нещо, което да Ви харесва в тази работа? Може би просто се съсредоточавате само в негативната страна на нещата и ако промените гледната си точка и мнението Ви ще се промени. Има много случаи, в които се вторачваме в лошото и това ни пречи да забележим някои хубави неща.

* Можете ли да си го позволите? Имате ли спестявания, на които да разчитате през времето, докато си намерите нова работа. Ако отговорът на този въпрос е „не“, то изчакайте първо да си намерите удовлетворяваща Ви работа и тогава напуснете настоящата.

* Работата ли Ви прави нещастни или нещо друго? Ако друг аспект на живота Ви Ви кара да се чувствате зле и това неудовлетворение се прехвърля във всичко, което правите, смяната на работата няма да Ви помогне, а само ще си причините ненужен стрес и разочарование.

* Има ли нещо, което да Ви даде това, което не получавате от работата си? Ако например сте доволни от заплащането, но неудовлетворението Ви идва от това, че творческите Ви заложби не намират изявя в тази работа, опитайте да намерите хоби, чрез което да ги изявявате. А ако случаят Ви е обратният, тоест работата Ви харесва, но заплащането е малко, помислете дали не може да си намерите и някакъв допълнителен източник на доходи. Така ще да откриете баланса, който да Ви направи щастливи.

Ако причината за неудовлетворението Ви се крие наистина в работата, която е неприятна и зле платена, „Писна ми! Напускам!“ е най-добрата идея. Не прибързвайте, но и не се примирявайте със ситуацията. Не се оставяйте на течението, а бъдете активни и си потърсете нова работа, която Ви кара да се чувствате морално и финансово удовлетворени. Успех!


ПРОМЯНАТА - СТЪПКА ПО СТЪПКА

СОБСТВЕНА ФИЛОСОФИЯ И РЕЛИГИЯ

5 ПОЛЗИ ОТ ХОБИТО 

Тренировката – вкъщи или в зала ?

           С настъпването на зимата желанието за движение някак естествено намалява. Ниските температури и по-малкото светлина предразполагат към мързелуване на топличко у дома пред телевизора. И докато за вече изградилите навик да спортуват е лесно да го запазят, то за тези, които смятат тепърва да започват е доста по-трудно. Именно за бъдещите спортисти сме подготвили тази съпоставка на спортуването у дома и във фитнес център.

  Никак не е трудно да се намерят видео или книга предлагащи домашна тренировка. Таебо, йога, аеробика, тай-чи, пилатес и така нататък – разнообразието е голямо. Сред плюсовете на спортуването у дома са:

*   Отнема по-малко време – няма пътуване до фитнеса и след това връщане до жилището;

*   Доста по-евтино е – не се плаща никаква такса, не е нужно да се купува спортен екип (скрити от чужди очи може да се вмъкнете и в любимия си стар клин;

*   Може да изберете музика, която наистина Ви харесва и повдига тонуса Ви (или Ви помага да се отпуснете, в случай, че сте се спрели на йога например);

*   Няма фиксиран час, с който сте длъжни да се съобразявате – може да спортувате всеки път в различно, удобно за вас време;

*   Ако сте много стеснителни ще избегнете неудобството от чуждите погледи.

От своя страна спортната зала също има предимства:

*   Спортуването в група мотивира – има конкуренция, а и в компания умората ще Ви надвива по-трудно;

*   Има треньор – той Ви наблюдава и коригира, ако изпълнявате неправилно някое упражнение. Помага Ви да тренирате по-пълноценно и да се предпазите от различни грешки които могат да доведат до травма;

*   Когато има определено време и място вероятността да Ви домързи и да пропуснете тренировката си е много по-малка. 

Който и от двата варианта да изберете не забравяйте най-важното – тренировката трябва да е време, което отделяте за себе си и Ви доставя удоволствие. Не се измъчвайте поставяйки си цели недостижими дори за професионалните спортисти. Забавлявайте се и се радвайте на напредъка си, дори да е скромен!


ЗУМБА - ФИТНЕС ЗА ТЯЛОТО И ЗА ДУШАТА