Варвара вари, Сава пече, а Никола яде

Интерасно нещо са българските празници. Християнството и езическите обичаи са така дълбоко и естествено преплетени, че разграничаването им е възможно само за професионалисти. Дали това е лошо или не е друг въпрос. Най-важното е да запазваме традициите си и да подхранваме корените си, а не да се опитваме да ги изсушим с чужди и далечни ни обичаи.
Малко преди Коледа, в три последователни дни, има три големи празници – на света Варвара, на свети Сава и на сети Никола – 4, 5 и 6 декември. За тези дни народът шеговито казва: “Варвара вари, Сава пече, а Никола яде”.
Остатъка от статията тук

Широко разпространено е вярването, че света Варвара (4 декември) е покровителка на детските болести и по-специално на шарката. В народните представи тя е грозно, куца и разчорлена старица. Ако удари някое дете с патерицата си, то се разболява.

По стар обичай в деня на света Варвара жените варят царевица в подсладена със захар вода, докато се развари. Към готовата царевица се добавят орехи и стафиди. Вярва се, че в царевичните зърне е събрана цялата енергия на слънцето и земята, която дава живот и здраве. Затова всеки, който хапне царевица на този ден ще е бодър и жизнерадостен през цялата година. За празника стопанките месят още медена пита и наливат прясна вода – да е сладък и щастлив животът.

На други места за здраве и умилостивяване на болестите жените месят погачи. Смята се, че девойката, която първа успее да раздаде своята погача, ще се омъжи през първа през годината.

В някои краища на България света Варвара се смята и за покровителка на домашните птици.

На други места този празник се нарича женска Коледа, защото в ритуалите участват само жени. Рано сутринта по къщите обикалят групи девойки, облечени в нови дрехи. Те пеят обредни песни за здраве и плодородие.

На следващия ден (5 декември) почитаме свети Сава. Традицията повелява да се направят мекици с бяло брашно, смляно от жито от последната реколта, прясна вода и мая.

В българските традиции Сава е жена – светица, сестра на Варвара и Никола.

Там, където почитат света Сава я смятат за покровителка на чумата. А там, където честват празника като на светец – за мъж, покровител на вълците.
Има и места, на които Савинден е празник в чест на мъртвите.

Друг интересен обичай е преди изгрев слънце момите да пресяват брашно през обърнато наопаки сито. През това време водят специален обреден диалог с възрастна жена. Целта е девойката да има сполучлива женитба.

Никулден (6 декември), когато почитаме свети Николай Чудотворец, е един от най-големите празници в българския народен календар.
Свети Николай се смята за покровител на водите – властва над водите и целия подводен свят, пази хората от удавяне и потоп. Светецът се приема и за патрон на търговци, кираджии, а в наши дни и на банкери; помага на младите хора да се оженят.
Традицията повелява ястието да е рибно – голям шаран или друга едра риба, която се пълни с лук, орехи и подправки, предварително задушени в прясно олио. Напълнената риба се завива в тесто, а после се пече на бавен огън. Заедно с рибника се поднасят обредна погача и червено вино.
На Никулден трапезата не се вдига цял ден.

На този ден се извива сглядано хоро – на него се хващат всички моми, на които предстои женитба.

В някои региони на свети Никола е отредена ролята на семеен или родов закрилник, пазител на дома, семейството и имота. Там се извършват обреди, наричани светец, служба, наместник, оброк, курбан. Обредното угощение става вечерта и на него са поканени всички роднини мъже.

В случаите, в които свети Николай е патрон на селото, се коли бик или теле и се приготвя курбан. Трапезите се нареждат върху кърпи на земята.

Много тържествено посрещат дуня на свети Николай Чудотворец и именниците.

БЪДНИ ВЕЧЕР
Празникът - радост без стрес
Красиви за празника