Срещи с модерната медицина

Не знам как е при Вас, но когато аз чуя от устата на личната си лекарка „Я да чуем и мнението на някой специалист“ се препотявам три пъти за половин секунда. Просто не знам от къде налитам все на такива специалисти! Или всички са такива? Или проблемът е в мен? Да, това последното е съвсем възможно. Но не им ли е работата да се ориентират във всеки случай? Какви специалисти са, ако могат адекватно да се справят само в три-четири банални ситуации?

Та така, животът ме срещна с първия велик специалист още в невръстните ми години. Той почти ме уби. И то два пъти. Трети опит не му е бил позволен, не че на него му е липсвало желание. По-късно една специалистка искаше да ми вади сливиците, понеже към онзи момент бях с една банална настинка, от която кашлях. Ама тя отсече: „Щом кашля ще се вадят сливиците!“ Е не се вслушахме в „компетентното“ ѝ мнение. Сред другите диагнози и препоръки са: „Проблемът ще се реши много лесно – просто отиди на място без растителност.“ (Къде, бе докторке, в открития космос ли?); „Не е възможно лекарството да не ти понася, но добре все пак ще го сменим. Ама новото, каквото и да ти стане си го пий и си мисли, че ти се отразява добре!“ (Е и аз съм привърженик на положителното мислене, но не чак до там, че когато нещо очевидно ми вреди да си мисля, че ми помага. Положителната нагласа е едно, а глупостта – съвсем друго!); „Нямам представа какво може да ти е. Пробвай това лекарство.“ (въпросното лекарство е широкоспектърно. Демек лекува всичко от алергия, през грип до високо кръвно. Е, добре де, преувеличих малко диапазона му на действие, ама само малко! И колкото и да е чудно не ми помогна.) Случвало ми се е и да ми се карат, че правя нещо, което преди това са ми дали като препоръка. Имам и още няколко срещи със специалисти все в този дух.

Най-любимата ми реплика от лекар е: „Това не е възможно!“. Пък върви го убеждавай, ако си нямаш друга работа! За Вас не знам, но когато нещо ми се случва, никой не може да ме убеди, че не ми се случва и даже е абсолютно невъзможно.
Последната ми среща с личната лекарка дори не желая да я коментирам. Такова неадекватно поведение от нейна страна най-малко съм очаквала. Вече нямам довери на единствения човек в бяла престилка, на когото вярвах. И не съм само аз. От известно време много нейни пациенти се оплакват. Не знам какво ѝ стана. Може и претоварването да си казва думата. Поела е толкова пациенти, че пред кабинета ѝ винаги е митинг и редовно връща хора, понеже много съжалява, ама работното ѝ време свърши. То в търговията е така, ама това е една друга тема.

Та всички тези приятни и поучителни срещи с модерната медицина и „остроумните“ диагнози и препоръки ме доведоха до самолечението. Да, знам, че не е редно. Знам и до какви сериозни последици може да доведе. Но след тези специалисти…
И така, доведена до самолечението, влязох в първата срещната аптека и си купих самопредписаното лекарство. То се продава само срещу рецепта. Много ли ще се изненадате, ако Ви кажа, че такава не ми бе поискана? Дори не им хрумна да ме попитат дали имам и да ми кажат, че ми трябва и че ако не ми е наистина необходимо, това лекарство може сериозно да ми навреди. Аз много добре знаех какво купувам, но има и друг вариант. Ами ако някой просто е объркал името на лекарството, което търси? Иначе нямам нищо против, дори от определена гледна точка смятам, че е правилно да ми дадат това, което искам. Все пак съм пълнолетен индивид, психически здрав (обратното поне не е документирано) и непоставен под запрещение. Та мисля, че имам право да разполагам с живота и здравето си, както намеря за добре.
Не съм се отказала да търся някой, който да почувствам като „наистина моя лекар“, но докато го намеря ще трябва да се самоспасявам. Ще си купя книги за аюрведа, фън шуй, билколечение и така нататък. Върнах и ежедневното Тай-чи. Нищо чудно докато си търся лекар да стана виден алтернативен лечител. Знае ли човек?