Е, аз съвсем не твърдя, че България е Швейцария и че всичко ни е чудесно. Твърдя само и то най-отговорно, че не трябва да се оправдаваме и сравняваме с другите. Тези, които ни дърпат надолу са мързелът и апатията. А не трябва много – акъл, упоритост и мерак да изпипаш това, което правиш. Ако всеки направи, това което е по силите му с мисъл и старание няма да си говорим за швейцарците, защото те ще говорят за нас.
Ще ви дам един прост пример: господин Х решава и отваря магазин за обувки. Много е трудно. Законодателството ни не помага на микробизнеса, а го „закопава“. А и платежоспособните клиенти не са в изобилие. Това са две неоспорими истини. Но все пак и господин Х трябва да направи нещо, за да привлече клиенти (да вложи акъл, мерак и упоритост). Отворил е магазин, заредил го е с хубави и качествени обувки и до там! Ако господин Х беше вложил повече акъл и мерак щеше да се сети да сложи няколко столчете, за да е по-удобно за клиентите да премерят избраните обувки. Щеше да е сложил и огледала, за да се видят хората отстрани и да преценят дали обувките им отиват. Господин Х продава сравнително скъпа стока, но няма възможност за друго плащане освен в брой. Ако вложи повечко мерак и старание да изпипа нещата, господин Х може да помисли и за достатъчно големи и красиви торби, в които да опакова покупката, за да може клиентите му лесно и с настроение да ги отнесат до дома си. Заради тези недостатъци на господин Х-овия магазин, аз като клиент ще предпочета магазина на г-жа У. А господин Х ще се оплаква, че „в тая държава бизнес не може да се прави!“
Господин Х, съгласна съм, че не е лесно и в държавата ни има много неща, които трябва да се променят. Първото е народът ѝ да спре да се оплаква и да започне да действа – всеки да прави каквото може, влагайки вълшебните съставки: акъл, мерак и упоритост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар