Никой не обича да е тъжен, но тъгата е естествена част от живота. Не е възможно винаги да сме щастливи, всички беди и тревоги да ни отминават. Да отричаме тъгата е вредно. И тя като всички останали емоции не трябва да бъде потискана. И все пак, това не означава да се „хвърлим в дебрите на отчаянието“ и да чакаме то да ни удави.
Приемете тъгата си – признайте си, ако не пред другите, то поне пред себе си, че сте тъжни. Осъзнайте емоциите си.
Знаете ли защо сте тъжни? Ако на скоро сте преживели нещо неприятно (например загубили сте близък човек, били сте измамени от някого, на когото безрезервно сте вярвали и така нататък) източникът на тъгата е ясен. Но понякога се случва да се чувстваме тъжни без да знаем защо. Ако при вас необяснимата тъга е рядък гост, който не се застоява, няма причина за тревога. Но ако непрекъснато се чувствате тъжни без да знаете защо, трябва да предприемете действия. Вгледайте се в себе си. Наистина ли не знаете защо се чувствате така или просто не искате да приемете натъжаващото ви? Ако не можете сами да се справите с отговора на този въпрос и преодоляването на проблема, не се колебайте да потърсите специализирана помощ.
Изживейте емоциите си – отделете малко време, в което да си потъгувате на спокойствие. Дайте свобода на чувствата си. Само, когато изживеем емоциите си можем да ги оставим в миналото, ако ги потискаме те стават наш постоянен спътник и не ни дават мира.
Продължете напред – след като приемете тъгата си, изясните си произхода ѝ и я изживеете, идва времето да продължите напред. Не допускайте здравословното тъгуване да се превърне в хронично или да прерасне в депресия. Положете усилия да се върнете пак във веселата страна на живота. Поглезете се и намерете време за нещата, които ви радват. Отпътувайте от тъжната спирка към следващата, която е по-весела.
Не забравяйте, че тъгата е неизбежна спирка в житейския път. Не трябва да бягате от нея, защото ви учи на нещо, помага ви да опознаете себе си и да станете по-силни. И не забравяйте, че на следващата спирка, отново ви очаква радост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар