Коя съм аз ли? Ами аз съм Аз. Няма как по-точно да отговоря. Е, да, мога да Ви кажа, че съм една средностатистическа жена – среден ръст, кажи-речи средна възраст и така нататък. Мога, но няма да го направя. Мразя това понятие. Това е средно, онова пък – под средното. Това си е чиста проба мания за уеднаквяване. Отвратително!
А и какво е статистиката? И как гледа тя на нас – 5%; 2 от 10 и така нататък. Я отидете и се погледнете в огледалото, моля Ви... А, върнахте се вече! И какво видяхте там? Убедена съм, че получавам много и различни отговори (жена, мъж, умник, хубавица, плешивец и какво ли още не.), но никой няма да каже „число”. И в такъв случай Вие число ли сте? Вие просто цифра от статистиката ли сте? Защото Аз не съм! И Вие, убедена съм, не сте. Всеки е единствен и неповторим. Извинете, но „средна индивидуалност” е толкова абсурдно понятие, че дори няма защо да го обсъждаме.
Е, ако на някой му харесва да гледа на себе си като на число, добре. Всеки има право да се самоопредели. Ако не вярвате погледнете в Конституцията. Там пише: „Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.” Тъй че ако свободната Ви мисъл е, че сте число, съгласна съм.
За финал ще Ви помоля само едно: ако искате да сте число от статистиката (независимо дали под или над средното), то си е ваше право. Само не позволявайте някой или нещо да Ви насажда самосъзнание на число. Използвайте свободата на съвестта, свободата на мисълта и свободата на избора. Осъзнайте и защитавайте правото си на свободно и достойно съществуване, гарантирано от Конституцията и морала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар