Защо Свети Валентин се настани и в България?

Свети Валентин е поредният „традиционен български празник“ в народния ни календар. Празнува се от време оно. Не мога да не попитам кои сме ние и на къде вървим?

Нямам нищо против Свети Валентин. Само празнуването му в православна България ме смущава.

Защото той е светец почитан от римокатолическата и англосаксонската църкви. А що се отнася до любовта, празникът на светеца се свързва с нея чак през Средновековието. Причината за това е, че 14 февруари е активен период на ухажване в птичия свят. Честит празник, гълъбчета!

Първоначално на този ден хората са си подарявали саморъчно изработени картички. Подаръците разбира се, тръгват от САЩ през 20 век. И „Обичам те!“, като че ли остава на заден план. Важното е да има пазаруване, за да падат пари. Общо взето Свети Валентин го е сполетяла бедата застигнала и Коледа – каква ти духовност! Трябва да се КУПУВА!

И така, нямам нищо против Свети Валентин и любовта. Само, за пореден път, не знам вече кой по ред, се питам „Кои сме ние и на къде вървим?“. До кога ще попиваме безрезервно всяка традиция и практика видяна в американски филм?

И защо толкова лесно се поддаваме на течението стимулирано от бизнеса? Истината е, че и тук става въпрос само за пари – малко го интересува някой какво и защо. Важното е да се купува – цветя, бонбони, плюшени играчки, пластмасови боклуци украсени със сърчица, или пък бижута. Колкото по-силна е любовта, толкова по-голям да е подаръкът. Даже и кредит за Свети Валентин се предлага. А и ресторантите ще се понапълнят.

Е, аз съм една от все по-малкото, които не празнуват Свети Валентин, Хелоуин, Рамазана, Дивали… Не, че имам нещо против тях или хората от чиято традиция са част и които наистина имат основание да ги празнуват. Но това са техни празници.

И тази година на 14 февруари ще оставя доста хора стъписани. Когато ми честитят Свети Валентин, както винаги ще отговарям „Благодаря, но не съм католичка!“ Този път мога за разнообразие да добавя „нито пък птичка“.

За инглиша, мармЕлада и още нещо