Нищо лично, всичко е лично

Както в много случаи от „живия живот“, така и в този, две на пръв поглед напълно противоположни твърдения са верни – нищо не е лично; всичко е лично. Всичко в живота е въпрос на гледна точка.
В отношенията си с другите трябва да сме мъдри, добри, толерантни. И колкото по-рано осъзнаем, че нищо не е лично и всичко е лично, толкова по-добре. Това ще ни позволи да разбираме околните и да не си създаваме излишни негативни емоции, да не се обвиняваме и да не търсим вината винаги в себе си.

Нищо не е лично като отношение към нас. Всичко е лично, за този който проявява отношението. Това прозрение прави общуването по-лесно. Например: жена влиза да си купи нещо от магазин, който вижда за първи път. Продавачката е:
1)груба с нея – причината може да е, че винаги е искала като нейната блуза, но тази кройка ѝ стои ужасно. Лошото отношение няма нищо общо с личността на клиентката. То отразява проблем, който продавачката има със себе си;
2)много мила – може би има като нейната блуза и е изживяла хубави мигове облечена с нея. Това прави клиентката приятна в очите на продавачката, а е възможно тя дори да не си спомня, че някога е имала такава дреха.
И в двата случая продавачката реагира не на влязлата жена, а на себе си. Така е във всяка житейска ситуация. Следващият път, когато някой се отнесе с Вас по начин, който не Ви харесва не бързайте да се обиждате или натъжавате. Спомнете си, че няма нищо лично и всичко е лично. И не укорявайте другите за това поведение, защото те е характерно и за Вас. Това е и едно от обясненията на симпатията и антипатията от пръв поглед.