Има доста вълшебни думички. Всички знаем трите най-вълшебни от тях - моля, благодаря, извинявай. Може би на пръв поглед да се говори за тях ще Ви се стори банално. Всеки научава тези думи още като бебе, знае че са важни и кога да ги употребява. Да, точно така е. А защо тогава ги чуваме все по-рядко? Ако не ги пренебрегвахме толкова често, нямаше да се налага да говорим за тях.
Не Ви ли е направило впечатление, че „Опа!“ измести „Извинявай!“. Е, това поне е някаква, макар и неадекватна, реакция към грешката, която сме допуснали. Но все пак... И не говорим само за извиняването, когато сме причинили някакво малко неудобство в ежедневието си, като например да побутнем някого придвижвайки се към вратата на превозно средство. Много по-страшно е, че сме спрели да обръщаме внимание на по-сериозните неприятни емоции, които причиняваме на околните.
Ами моля? Сещаме ли се, че никой не е длъжен да се занимава с нас и да ни помага за каквото и да е? Нямаме право да заповядваме на околните да ни помогнат. По-правилно е да ги помолим.
Благодаря е може би най-малко пренебрегваната вълшебна думичка. Е, понякога я заместваме с чуждици (мерси, тенкю), но все пак показваме на хората, че оценяваме усилията им да ни помогнат. Показваме благодарността си.
Забързаното ежедневие и все по-дълбокото потъване в смартфона не е причина да забравим за елементарното уважение, което дължим на другите. Нали за това сме хора?
Правилният вариант е да казваме вълшебните думи, а не да говорим за тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар