Лечителя Алое Вера

Лечебните свойства на алое вера са известни на човечеството още от древността. Има свидетелства за използването му преди повече от 5000 години.
Алоето расте при сух и горещ климат, поради което много хора го бъркат с кактус. Но алоето е растение от семейството на лилиите. Има над 200 вида алое, но най-ценното и лечебно е Алое Барбадензис Милър, известно като алое вера.

Алоето се състои от 96% вода, сред останалите му съставки са: витамини (В, А, С и Е); метали (калий, калций, магнезий, натрий, желязо, мед, цинк, манган); аминокиселини (лизин, треанин, ванилин, матионин, изолевкин, фенолалин, триптофан, аргинин, аспарагиназа, глицин, аланин, кистеин, тирозин, пропин); ензими (оксидаза, каталаза, амилаза, липаза, аланиназа, фосфатаза, криатинин, фосфокиназа); едно- и ди- захариди (галактоза, фруктоза, захароза, глюкоринова киселина).

Алоето подсилва имунната система, полезно е за храносмилателната и отделителната система; има антивирусто и антигъбично действие; има регенериращ ефект върху кожата; помага и за високо кръвно налягане, артрит, диабет, астма; предотвратява образуването на туморни клетки.

Както всички останали растения, освен да помогне, алоето може и да навреди на човешкия организъм. То не трябва да се взема от хора с туберкулоза, кръвотечение от матката и по време на бременност, хемероиди, заболявания на черния дроб, жлъчката, бъбреците, пикочния мехур и сърдечно-съдовата система. При онкологични заболявания може да се използва само след консултация с лекаря.

Джинджифилът - лековит, пикантен, екзотичен

Лапачо - дом за мравките, здраве за хората

Бульон

Изборът на дамска чанта издава характера

От векове дамската чанта е неразделен спътник на всяка жена. Освен модните и естетическите предпочитания, дамската чанта разкрива и личността на притежателката си.
Предлагаме Ви няколко най-разпространени типа дамски чанти и какво те казват за характера на жената, която ги предпочита.

Малка чантичка тип „портмоне“ – жената разчита на помощта и закрилата на околните.
>Малка чанта с дълга дръжка, носена през врата – притежателката й не държи особено на външния вид. Иска да изпъква с интелект и познания.
Малка чанта плюс торбичка – носещата ги дама мечтае да е по-красива и с по-висок статут в обществената йерархия.
Голяма чанта – жената носи със себе си по много неща за всеки случай. Трудно различава важното от маловажното.
Раница – разкрива вечно търсеща натура.
Прозрачна чанта – притежателката на такава чанта няма тайни от околните. С удоволствие разказва всичко за себе си, дори най-съкровените си неща.
Пазарска чанта – носещата я жена е праволинейна и директна. Може да бъде опора на всеки. Гордее се, че е добра и практична домакиня.

Аз - най-вярната мерна единица

5 ползи от хобито

Вълшебните думички

Има доста вълшебни думички. Всички знаем трите най-вълшебни от тях - моля, благодаря, извинявай. Може би на пръв поглед да се говори за тях ще Ви се стори банално. Всеки научава тези думи още като бебе, знае че са важни и кога да ги употребява. Да, точно така е. А защо тогава ги чуваме все по-рядко? Ако не ги пренебрегвахме толкова често, нямаше да се налага да говорим за тях.

Не Ви ли е направило впечатление, че „Опа!“ измести „Извинявай!“. Е, това поне е някаква, макар и неадекватна, реакция към грешката, която сме допуснали. Но все пак... И не говорим само за извиняването, когато сме причинили някакво малко неудобство в ежедневието си, като например да побутнем някого придвижвайки се към вратата на превозно средство. Много по-страшно е, че сме спрели да обръщаме внимание на по-сериозните неприятни емоции, които причиняваме на околните.

Ами моля? Сещаме ли се, че никой не е длъжен да се занимава с нас и да ни помага за каквото и да е? Нямаме право да заповядваме на околните да ни помогнат. По-правилно е да ги помолим.

Благодаря е може би най-малко пренебрегваната вълшебна думичка. Е, понякога я заместваме с чуждици (мерси, тенкю), но все пак показваме на хората, че оценяваме усилията им да ни помогнат. Показваме благодарността си.

Забързаното ежедневие и все по-дълбокото потъване в смартфона не е причина да забравим за елементарното уважение, което дължим на другите. Нали за това сме хора?
Правилният вариант е да казваме вълшебните думи, а не да говорим за тях.

Снопът пръчки на кан Кубрат

Гадаене с разтопен восък

Нищо лично, всичко е лично

Сатурнова дупка

Рожденият Ви ден наближава. Остаряването не Ви плаши, не сте от тези, които се терзаят за годинка повече или по-малко. Но въпреки оптимистичното ВИ и ведро отношение не можете да очаквате празника си с радост. Сякаш цялата Вселена е решела да Ви трови живота. Разболявате се, преживявате какви ли не инциденти, всичко се обърква, всички Ви ядосат, направо се чувствате като прокълнати. Но спокойно! Най-вероятно причина е, че в момента се намирате в Сатурновата дупка.

Сатурнова дупка се нарича периода около 30 дни преди рождения ден и 10 след него.

Има теория, че на рождение си ден всеки човек получава определено количество енергия. С наближаването на следващия рожден ден тя е почти изчерпана. Това обяснява лесното разболяване и понижения тонус преди датата на раждане.

Това Сатурново време е за равносметка. Помислете за изминалата година и внимателно преценете какво да запазите и от какво да се изчистите. Това се отнася не само за непотребни вещи, а и за отношения и поведенчески модели.

През този период се извършва обработка на всичко случило се през изминалата година. Започва и подготовка за следващата.
Сатурновата дупка е своеобразна гранична зона и е препоръчително да се избягва започването на нови начинания, докато се намирате в нея. Вземането на важни решения също трябва да се избягва.

Но не се сърдете на Сатурн. Освен да ни стоварва отговорности и премеждия, тази планета ни помага да израснем. Справяйки се ние ставаме по-мъдри и силни. Сатурн ни дама стимул за нова начало и отърваване от всичко пречещо.

Преминете през периода на Сатурновата дупка с търпение и разум. Не забравяйте, че това е момент да ревизирате живота си и да започнете отново по по-добър начин.

Денят на раждане определя характера

Лесен метод за зареждане на чакрите

Празникът - радост без стрес

Кисело зеле - вкусът на зимата

Киселото зеле е традицинна за българите зимнина. Познато е на човечеството от хилядолетия - има свидетелства за приготвянето му преди 2000 години в Китай. В съвременната германска кухня киселото зеле също е много популярно.

Освен вкусно киселото зеле е и много полезно. То е източник на витамин С, витамин В6, както и на много ценни микроелементи (калий, желязо, магнезий, цинк и други). Редовната консумация на тази зимнина подобрява храносмилането и микрофлората на стомашно-чревния тракт.

Времето за приготвяне (слагане) на кисело зеле е от средата на октомври до средата на ноември.

А ето и как се приготвя: първо трябва да поставите единия край на маркуча на дъното на съда (обикновено бидон или кофа). Зелките трябва да бъдат почистени от кочаните и най-външните листа. След това подредете зелките плътно една до друга. Ако ви е трудно да подредите плътно зелето и то започва да изплува над водата, може да го затиснете с решетка, камък или друго тежко нещо. Следващата стъпка е да залеете със саламура (20-40 грама морска сол на 1 литър вода). Тя трябва да покрива зелето поне с 10 см. На петия ден след заливането зелето започва да се преточва (претака). По желание може допълнително да:
•цепнете зелката на Х там, където е бил кочанът;
•добавите червени цвекло или червено зеле - за да придобие червен цвят;
•добавите кочан царевица - за по-добра и бърза ферментация;
•около 10 дни след заливането със саламурата да поставите в бидона 250 грама ориз завит в тензух, за да не се появи бяла пелена най-отгоре;
•добавите за аромат в началото по избор ябълка, дюля, лимон, лук.

Абсолютно е забранено да обработвате/съхрянявате киселото зеле в алуминиеви съдове, защото съдържащата се в него млечна киселина ги разяжда и вредни вещества попадат в зелето и сока.
Добър апетит!

Бавни градове

След бавното хранене се появяват и бавните градове. Тази идея също се ражда в Италия. През 1999 година малкият град Кианти в Тоскана става първият бавен град (cittaslow). Следващите са Бра, Позитано и Орвието. С течение на времето вълната залива цяла Италия и днес там има повече от 40 бавни града.
Организацията, която представлява движението се нарича Cittaslow. Може да ги посетите на http://www.cittaslow.org.

От създаването на организацията до сега са се присъединили много държави: Австралия, Австрия, Белгия, Канада, Китай, Колумбия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Великобритания, Унгария, Ирландия, Япония, Норвегия, Нова Зеландия, Холандия, Полша, Португалия, Южна Африка, Южна Корея, Испания, Швеция, Швейцария, Тайван, Турция, Северен Кипър, САЩ.

Никак не е лесно един град да получи титлата „Бавен“. За да заслужи тази чест трябва да отговаря на 55 критерия, разпределени в 6 групи – околна среда, политика, инфраструктура, условия на градската среда, степен на подпомагане на местните производства и гостоприемство. Но спечелването на титлата е само първата стъпка. Cittaslow имат инспектори, които периодично проверяват дали градът поддържа бавното си ниво, ако спре да отговаря на някой от критериите титлата му се отнема.

Основна цел на бавните градове е да запазят местните традиции. Те не са врагове на глобализацията, но смятат, че уникалността и собствения облик на всеки град трябва да се съхранят, защото са важна част от историческото, културното и природното богатство на човечеството. В баните градове се поддържат добрите отношения, чувството на общност. Също така се подкрепят местните занаятчии и производители, бизнес и услуги.
Бавните градове ни приканват да забавим темпото, да ги разгледаме и усетим, да се наслаждаваме на живота и това, което ни заобикаля.

Нищо лично, всичко е лично

Както в много случаи от „живия живот“, така и в този, две на пръв поглед напълно противоположни твърдения са верни – нищо не е лично; всичко е лично. Всичко в живота е въпрос на гледна точка.
В отношенията си с другите трябва да сме мъдри, добри, толерантни. И колкото по-рано осъзнаем, че нищо не е лично и всичко е лично, толкова по-добре. Това ще ни позволи да разбираме околните и да не си създаваме излишни негативни емоции, да не се обвиняваме и да не търсим вината винаги в себе си.

Нищо не е лично като отношение към нас. Всичко е лично, за този който проявява отношението. Това прозрение прави общуването по-лесно. Например: жена влиза да си купи нещо от магазин, който вижда за първи път. Продавачката е:
1)груба с нея – причината може да е, че винаги е искала като нейната блуза, но тази кройка ѝ стои ужасно. Лошото отношение няма нищо общо с личността на клиентката. То отразява проблем, който продавачката има със себе си;
2)много мила – може би има като нейната блуза и е изживяла хубави мигове облечена с нея. Това прави клиентката приятна в очите на продавачката, а е възможно тя дори да не си спомня, че някога е имала такава дреха.
И в двата случая продавачката реагира не на влязлата жена, а на себе си. Така е във всяка житейска ситуация. Следващият път, когато някой се отнесе с Вас по начин, който не Ви харесва не бързайте да се обиждате или натъжавате. Спомнете си, че няма нищо лично и всичко е лично. И не укорявайте другите за това поведение, защото те е характерно и за Вас. Това е и едно от обясненията на симпатията и антипатията от пръв поглед.

Лесен метод за зареждане на чакрите

Чакрите са енергийни центрове на човешкото тяло. Те поддържат физическото, интелектуалното, емоционалното и духовното състояние. За това е важно да ги поддържаме заредени и балансирани.

Коренна чакра (муладхара) – нейният цвят е червен. Намира се в основата на гръбначния стълб, отговаря за физическото оцеляване.
Сакрална чакра (свадхистхана) – оранжева на цвят, на около пет сантиметра под пъпа. Свързана е със сексуалността, творчеството и емоционалното равновесие.
Слънчева чакра (манипура) – жълта, намира с в областта на слънчевия сплит. От нея зависи чувството на удовлетвореност от себе си и собствено достойнство.
Сърдечна чакра (анахата) – тази чакра е зелена. Намира се в центъра на гръдния кош, на нивото на сърцето. Отговоря за любовта, хармоничните отношения и състраданието.
Гърлена чакра (вишудха) – разположена е на нивото на гърлото, цветът ѝ е син. От нея зависи речта, общуването и изказа.
Челна чакра (аджна) – трето око, цветът е индиго. Управлява разума и интуицията, формира духовните структури.
Теменна чакра (сахасрара) – намира с в теменната област и управлява най-мощните вибрации на тялото. Цветът ѝ е виолетов.

Лесен начин за зареждане на чакрите: можете да го правите вървейки или седейки. Важното е да дишате бавно, дълбоко и равномерно и да успеете да се съсредоточите. Представете си как вдишвате най-красивата червена светлина и тя се влива в коренната Ви чакра. Вдишайте тази светлина колкото пъти Ви е необходимо/приятно. След това вдишайте красива оранжева светлина, която се събира в сакралната чакра. Повторете същото и с останалите чакри, като „пълните“ всяка със светлина с нейния цвят. След това си представете една дъга, която влиза през теменната Ви чакра и преминава през цялото Ви тяло. Завършете с визуализация на бяла светлина, която Ви обгръща и създава около Вас невидим щит, който през целия ден ще Ви защитава от всичко лошо.

Не е нужно броят на вдишванията за всяка чакра да е един и същи. Някоя може да има нужда от повече зареждане. Важно е чакрите да са балансирани. Недостигът на енергия в някоя чакра е вреден, но и излишъкът от енергия също води до вредни последици.

4 съвета при избор на нова кухня

Не случайно наричат кухнята „сърцето на дома“. Когато кухнята е по-голяма тя често съчетава и трапезария. Така за много семейства това помещение е не само мястото, на което се приготвя храната, а и място за общуване - там всички се събират, за да се нахранят и да си поговорят.
Статистиката показва, че кухненското обзавеждане се ползва средно по 15 години, за това то трябва да се избере разумно и с внимание към всеки детайл.

Най-добрият вариант е кухнята Ви да е направена по индивидуален проект, за да се използва най-рационално пространството, с което разполагате и удобството Ви да е гарантирано. Първо може да пообиколите магазините, да разгледате списания и интернет сайтове, да поговорите с приятели, за да си откраднете някоя и друга идея. След това помислете и обсъдете идеите си с проектанта. Той може да Ви даде още предложения или да Ви посочи причини, поради които вашите желания няма как да се осъществят точна така в помещението, с което разполагате.

Внимателно обмислете как точно ще са подредени уредите и мебелите. Понякога в желанието си да направим интериора по-красив и модерен забравяме за практичността или решаваме, че не е толкова съществена. Но за кухнята е особено важно да е удобна (защото всеки ден прекарваме по много време в нея) и да е безопасна (там е пълно с остри и горещи предмети)!

Когато избирате уредите не забравяйте да гледате енергийния клас, защото сметката Ви за ток до голяма степен зависи от тях.

Отдавна е доказано, че цветовете подсъзнателно влияят на хората. За това изборът на цветове за кухненския интериор съвсем не е маловажен въпрос. С жълто, бяло и оранжево атмосферата в кухнята ще е лека и приятна. Тези багри внасят усещане за простор и ведрост.

Може да се възползвате от силата на цветовете не само в интериора, но и в посудата. Например: червеният цвят е много подходящ за чашата, в която пиете сутрешното си кафе/чай, защото повишава тонуса и благоприятства доброто настроение. Синьото потиска апетита, на хората които искат да отслабнат се препоръчва да се хранят в сини съдове.