За новогодишната равносметка и планове

Било традиция в новогодишната нощ да правим равносметка на изминалата година: това постигнах, в онова се провалих. И след този разбор се прави списък с неща, които трябва да бъдат свършени/постигнати през следващата година. Сред най-честите новогодишни заричания са: ще спра да пуша; ще отслабна; ще си намеря нова работа; ще спортувам.

Дали тази традиция е добра? Помага ли ни да подобрим живота си или не? Много е важно да си отговорим на тези въпроси. Добре е понякога да отделяме време за равносметка и честна преценка на живота си. Но трябва ли да е точно на Нова година? Честно ли е още преди да е започнала новата година да я товарим със задължения? Няма ли да е по-добре за отделим време за почивка и зареждане с положителни емоции?

Не мислете за това, което не Ви се получи добре през изминалата година. Спомнете си хубавите мигове, които сте изживели през нея. Със сигурност има такива. Насладете им се отново в мислите си и благодарете на отиващата си година за тях.

А що се отнася до новата година, не я натоварвайте с прекалени очаквания, не искайте невъзможни неща, не си давайте обещания, които предварително знаете, че няма да изпълните. Така се обричате на разочарование.

Просто се забавлявайте в новогодишната нощ! Поглезете се в почивните дни около нея, заредете се с положителни емоции и приятни
спомени.

Ако не можете без списък със задачи за следващата година, се постарайте да го направите разумен – къс и постижим. И непременно започнете така: 1. Да се грижа добре за себе си.

Нумерологична прогноза за 2018 година

Според нумерологията, числото на 2018 година е 11. Получава се чрез редуциране: 2018=2+0+1+8=11. 11 е едно от двете, така наречени царски числа (другото е 22), затова редуцирането спира до тук, а не продължава до получаване на едноцифрено число.

11 е числото на просветлението и новото начало.

11-ката има силна зареждаща енергия. Вибрацията ѝ дава голям порив, лидерство, решителност.

11 умее да съвместява противоположности, да постига хармония и партньорство.

Числото на 2018 година покровителства и насърчава дейностите в служба на обществото и човечеството.

В мистиката 11 се свързва с канала на подсъзнанието.

Елементът, който съответства на 11 е въздух – елементът на разума и ученето.

Металите на 11-ката са среброто и платината, а цветът – електрик.

От казаното до тук може да се направи заключението, че 2018 година е подходяща да започнем нови начинания. За да се възползваме най-добре от енергията на 11-ката, трябва да се стараем да избягваме конфронтациите, да се стремим към постигане на хармония; да сме разумни и отворени към научаването на нови неща; да забравим егоизма и да се постараем да сме полезни и на обществото.

Успешна, здрава и щастлива 2018 година!

Пиршество за книгомани

След броени дни предстои най-големият празник за книгоманите - от 12 декември до 17 декември в Националния дворец на културата за 45-и път ще се проведе Софийският международен панаир на книгата. Организатор на събитието е Асоциация българска книга.

На откриването на панаира ще гостува Софийският духов оркестър.

В големия книжен форум ще се включат повече от 200 изложители. Щандовете ще са разположени на 6 етажа. Работното време на панаира ще е от 10:00 часа до 20:00 часа, а в неделя (денят на закриването) – до 19:00 часа.

Участниците и организаторите обещават богата съпътстваща програма от премиери на книги и срещи с автори и издатели.

За 5-и път, паралелно със Софийския международен панаир на книгата, ще се проведе Софийският международен литературен фестивал. Тази година фокусът му се е върху литературата на Полша, Словакия, Чехия и Унгария.

На всички любители на книгите, които ще посетят панаира, остава да се надяват, че наемите на ремонтирания НДК няма да „изядат“ големите намаления, които сме свикнали издателите да правят.

Раждането на снега

Някога много, много отдавна на земята живяла една стара Вълшебница. Дълго живяла и много видяла – и добри и лоши хора, стари и млади, болни и здрави, бедни и богати. Вълшебницата била много добра. Всяка човешка болка и неправда я натъжавали. Опитвала се да помогне на всеки. Така си минавали годините. Но вместо страданието на земята да намалява, то се увеличавало. И хората все по-често се отказвали да са добри и да си помагат по между си. Това много ядосвало Вълшебницата.

Един ден излязла да се разходи, за да се поразсее от тъжните си мис-ли. Вместо това обаче се прибрала още по-натъжена и огорчена, защото докато се разхождала срещнала повече груби и лоши хора, отколкото добри.

Седнала Вълшебницата и сериозно се замислила: „Не мога повече да понасям човешките болки и лошотии – казала си тя. – Толкова се натъжа-вам и уморявам, че започнаха да отслабват силите ми за правене на вълшебства. Триста години съм на тази земя. През цялото време се опитвах да направя хората и живота им по-добри. Понякога успявах, а друг път – не. Време е вече да се оттегля. Светът е пълен с вълшебници. Във всяко село, във всеки град има поне по една. Нека тези, които са по-млади и имат повече сили от мен, да продължат войната с лошотиите. Аз ще се оттегля.”

Речено-сторено. Още на другата сутрин, старата Вълшебница си из-брала един красив облак високо, високо в небето и си направила там къщичка – малка и уютна. Сложила си една камина и един люлеещ се стол пред нея. От земната си къща взела само своя приятел котарака Котаран и сандъчетата с мушкато, които винаги стоят на перваза на прозореца ѝ. Взела си и семенца, за да може и на облака да си направи билкова градина. Така прекарвала доста време – с плетката на топличко пред огъня или в новата си градинка.

Но Вълшебницата твърде много обичала хората, за да ги забрави. Минало време, починала си, възстановила силите си и започнала все по-често да мисли за нещата на земята и за страдащите хора. Един мразовит ден отишла до края на облака си и надзърнала надолу. На земята било зима. Гледала Вълшебницата и говорила на котарака, който както винаги я придружавал:

- Виж какви дебели палта са си облекли всички хора. Студено е и мрачно. Изглеждат тъжни. Не е честно, Котаране. През пролетта всичко се възражда. Птичките се завръщат. Тревата пониква. Дърветата се раззеленя-ват. Всичко цъфти. Лятото е топло. Птиците и щурците пеят. През есента се събира реколтата. Дърветата си обличат шарената премяна. Всичко е толкова красиво! А виж я зимата – дърветата са оголели, тревичките и цветята са се скрили да спят на топличко в земята. Птиците са отлетели далеч на юг. Студено и тъжно е. На какво да се радват хората? Трябва да направя нещо, за да има радост и красота и през зимата.

Цяла нощ добрата Вълшебница не могла да заспи. Въртяла се в мекичкото си легло и се чудила какво да измисли, за да направи зимата по-приятна. Призори ѝ хрумнала чудесна идея. Чак тогава Вълшебницата успяла да заспи.

Толкова много искала старата Вълшебница да зарадва хората, че не могла да спи дълго. Станала и излязла толкова рано, че Котаран само учудено я погледнал с едно око и си продължил дрямката.

Вълшебницата отишла пак до ръба на облака си, протегнала напред ръцете си, казала вълшебни думи и от ръцете ѝ към земята полетели милиони малки кристалчета – снежинките. Всички били различни една от друга и много красиви.

Когато снежинките достигнали земята, хората много ги харесали. Децата били най-щастливи, започнали да се смеят и да ги гонят, а когато снежинките покрили цялата земя, децата измислили различни снежни игри.

Семенцата, скрити в земята, не можели да видят снега, но усетили, че вече си имат одеало и им е по-топличко и уютно.

- Е, Котаране, готова съм – казала на котката си добрата Вълшебница, когато се прибрала. Успях да направя зимата по-красива и интересна за хората. Надявам се всеки път, когато видят снега да им става приятно и да усетят обичта, с която го измислих за тях. Така и те ще се сещат да са по-добри един с друг.

И така, добрата стара Вълшебница измислила снега, за да зарадва хората. След това тя започнала много често да ходи до ръба на облака си. Правела го през всички сезони и продължава да го прави и до днес. И вина-ги, когато отиде до ръба на облака, за да надникне, помага с вълшебствата си на поне един човек в беда.

Всеки път, когато види хора, които се обичат и са добри с останалите, Вълшебницата се радва много. На лицето ѝ се появява блага усмивка и силата ѝ за правене на вълшебства и добрини се увеличава.

Като виждат, че хората стават все по-мили и добри, всички избягали от човешките лошотии Вълшебници ще се върнат сред нас на земята.