Мартениците ми напомнят и за смяната на сезоните – след белия сняг се ражда нов живот, скоро всичко ще стане зелено, дърветата ще цъфнат. Аз посрещам пролетта на първи март, дори навън още да трупа сняг на мен ми става пролетно.
Но напоследък освен радост този празник ми носи и известна тъга. Всички тези пластмасови боклуци, които чувам да наричат „мартеници“ ме дразнят ужасно! Всъщност нямам нищо против значките и гривничките от червени и бели пластмасови мъниста. Нямам нищо против и да се купуват на децата. Не съм враг нито на Мики Маус, нито на Батман. Какъв тогава ми е проблемът ли? Ами просто искам някой да обясни на децата, че мартеница и пластмасова значка са две различни неща. Мартеницата е нещо направено от червен и бял конец. Например: „Щом тази значка ти харесва, ще ти я купя. Но тя не е мартеница. Виж това – то е мартеница“. Толкова ли е трудно?
Сериозно трябва да се замислим за бъдещето. За традициите и ценностите, които имаме и какво правим с тях.
Честита Баба Марта!
Здравей! Как си?
От утре… Не днес!
4 вредни твърдения, с които сами спираме развитието си
Няма коментари:
Публикуване на коментар