Честита Баба Марта! Дано всички сме здрави и щастливи!

От малка много обичам този празник. Слагането на мартеници за мен не е просто навик и традиция, а нещо като магия. Една добра магия за здраве и късмет.

Мартениците ми напомнят и за смяната на сезоните – след белия сняг се ражда нов живот, скоро всичко ще стане зелено, дърветата ще цъфнат. Аз посрещам пролетта на първи март, дори навън още да трупа сняг на мен ми става пролетно.

Но напоследък освен радост този празник ми носи и известна тъга. Всички тези пластмасови боклуци, които чувам да наричат „мартеници“ ме дразнят ужасно! Всъщност нямам нищо против значките и гривничките от червени и бели пластмасови мъниста. Нямам нищо против и да се купуват на децата. Не съм враг нито на Мики Маус, нито на Батман. Какъв тогава ми е проблемът ли? Ами просто искам някой да обясни на децата, че мартеница и пластмасова значка са две различни неща. Мартеницата е нещо направено от червен и бял конец. Например: „Щом тази значка ти харесва, ще ти я купя. Но тя не е мартеница. Виж това – то е мартеница“. Толкова ли е трудно?

Сериозно трябва да се замислим за бъдещето. За традициите и ценностите, които имаме и какво правим с тях.

Честита Баба Марта!


Здравей! Как си?
От утре… Не днес!
4 вредни твърдения, с които сами спираме развитието си

В подкрепа на здравословния егоизъм

Лошо ли е да си егоист? От най-ранна детска възраст ни казват, че е лошо. През целия си живот слушаме да критикуват нас или някой друг наричайки го егоист. И в същото време егоизмът е навсякъде около нас. Думите и делата се разминават.

Истината е, че в определени количества егоизмът е жизнено важен. Разумният егоизъм е свързан с инстинкта за самосъхранение. Понякога да поставиш себе си пред другите е единственият начин да се опазиш здрав и прав.

Няма нищо лошо в това да обичаш себе си, да се грижиш за себе си и да защитаваш собствените си интереси и нещата, на които държиш.
Често хората-егоисти обясняват поведението си с разбирането, че за да помогнеш на другите, трябва първо да помогнеш не себе си. И това е съвсем логично и вярно. Лошо е ако границата между здравословния егоизъм и егоцентричността се прекрачи.

Лошо е да постигаш желаното на всяка цена, независимо от болката и унищожението, които оставяш по пътя си. Но да се грижиш за себе си и да се стремиш да задоволиш желанията си е нормално и правилно. Просто трябва да се намери балансът. В живота егоизмът и алтруизмът не се изключват, нищо че се считат за противоположни понятия. Могат чудесно да си съжителстват в един човек, който е открил начин да обича и себе си и другите.

Не се укорявайте, че някой, на който не сте угодили, Ви нарича егоист. А помислете дали той не е егоистът, след като иска да го поставите пред себе си.

Лесно е да се лепят етикети. Много хора го правят без да се замислят. Не можем да ги спрем, но не е нужно да приемаме етикета, който са ни сложили и да живеем според него.

Да нараняваш околните е лошо. Такова поведение не трябва да бъде оправдавано. Но да обичаш и защитаваш себе си е свещено човешко право.

Животът - въпрос на гледна точка

Висока култура – висок стандарт

Нищо лично, всичко е лично

Не е трудно да промениш живота си!

Животът ми е много, ама много скапан. Имам работа, която не харесвам; роднини и приятели ми натякват, че на тази възраст още не съм омъжена; съседите ми са гадняри. Чувствам се грозна и уморена. Апатична съм. Единственото ми развлечение е четенето на списания със сутрешното кафе. Прочела съм какво ли не. И днес продължавам тази традиция. Попадам на статия, в която авторката говори за смахнатия ритъм и начин на живот, който съвременните хора са си наложили . Говори за стресирания, неудовлетворен наш съвременник (чудя се познава ли ме тази жена, та така добре ме описва?). След това въпросната авторка дава и няколко съвета, които според нея могат да променят и подобрят живота ни. Приисква ми се да пробвам. Какво пък? Не ми се вижда възможно животът ми да стане по-гаден. И някак внезапно решавам на сто процента да се доверя на тази непозната жена. Ако не друго, то поне инат имам в изобилие, така че, ей сега, от този момент, започвам да прилагам формулата ѝ.

Започвам с първа точка, в която се говори, че трябва да спрем да се стремим към наложените идеали за външност. Вместо това да приемем себе си каквито сме и да се обичаме.
Събличам се по бельо и заставам пред огледалото. Все още не съм се променила достатъчно (все пак започнах преди две минути), за да се захвана с някоята и друга дъска, която ми се е разхлопала, та решавам да започна с нещо по-лесно. Заставам пред огледалото и започвам анализ:
1. Косата ми е красива (винаги съм си я харесвала, за това хитро започвам огледа от нея) – гъста, лъскава, все още без бели косми, дълга – истински разкош.
2. Лице – е, не съм първа красавица, но ако се отърва от това вечно кисело изражение... Е, добре де, признавам си! Имам правилни черти, бръчките още не са се появили. Гледам се някак по-различно от друг път. Нали според условието на задачата трябва да си намеря предимствата, за да ги подчертая и недостатъците, за да ги обикна, налага ми се да не съм чак толкова критична, колкото обикновено. И някак идеята, че съм някой, който да обичам ми харесва. До сега все съм изисквала от себе си, все съм „бягала за норматив“. А сега... Е, изненадващо бързо възприех новата гледна точка.
Докато се наслаждавам на новите мисли, погледът ми случайно преминава през часовника. Него желанието ми за житейска промяна, изобщо не го вълнува и продължава безмилостно да отмерва една по една изминалите минути. Е добре! Ще се върна в скапания си живот, но първо искам да продължа с прилагането на Първо правило. Намирам компромисно решение – ще продължа огледа, но по-набързо.
3. Тяло – стройна, 1.68 см., без целулит. Е, ако сваля 3-4 кг. няма да навреди, но и в никакъв случай не съм за изхвърляне.
Плъзвам за последен път поглед по огледалото и се удивявам – киселото изражение на лицето ми го няма. Мисълта, че отивам на работа малко ми разваля настроението, но това противоречи на новите ми възгледи. И все пак не се става за един ден нов човек. Обещавам си, че ще продължа с новата житейска програма, обличам се набързо и излизам.

Денят ми минава нормално, тоест отегчавам се и се нервирам за глупости. От работа се прибирам направо вкъщи. Пускам телевизора, къпя се, правя си нещо за ядене, гледам някакви глупости и през цялото време в главата ми кръжът моменти от изминалия ден.
Вече съм си легнала, когато се сещам, че сутринта взех решение да се обичам и да се грижа за себе си. А какво направих? Пак същото.
Ядосвам се на себе си и това ми пречи да заспя. Така не може! Ще се променям и ще съм щастлива. Точка по въпроса!
Добре де, ама как да стане? Ами ако утре пак забравя?
След още малко въртене ме осенява чудесна идея. Изхвърчам от леглото като тапа на разпенено шампанско. Намирам кутията с шивашките пособия. Не съм кой знае каква къщовница, но все трябва да имам някоя и друга макара. Чудесно! Намирам четири – бяла, жълта, черна и червена. Отрязвам от всичките и спирам да помисля. Трябват ми вълшебни думички, мантра ако повече Ви харесва. Хрумват ми доста глупави неща. По незнайна причина „Аз съм здрава, красива и щастлива“ ми се струва най-добре. Сигурно защото това ми се вижда съвършеното Аз.
Започвам да повтарям новоизмислената си мантра, докато бавно усуквам четирите конеца. Нарочно го правя бавно, за да имам възможност да повторя вълшебните думи повече пъти. Завършвам ритуала с това, да си вържа конците на китката. Всеки път, когато видя тази нова гривна ще се сещам, че съм си обещала да се обичам, повече и по-добре да се грижа за себе си и да съм „здрава, красива и щастлива“.
Доволна си лягам и заспивам спокойна и усмихната. Утре няма как да забравя, че се обичам.

Гривната върши своята работа чудесно. Следващите няколко дни отделям време да мисля за себе си. Опитвам се да вляза на дълбоко, да разбера защо и как стигнах до това негативно отношение към себе си. Не намирам разумен отговор на този въпрос. А и скоро спирам да търся. Да оставим миналото в миналото и да се съсредоточим в бъдещето. Стига с това движение по инерция. Права е авторката – то ме водеше бързо и направо, но надолу. Потъвах в апатия и депресия. Странно как тази малка статийка ме стръска и накара да се видя отстрани и да поискам да променя себе си или да се върна към отдавна загубена част от себе си, знае ли човек… А дали статията е причината или просто е катализатор, камъчето преобърнало отдавна наклонената каруца на вътрешния ми мир?
Но вече няма да се занимавам с такива мисли. Струва и се, че ме връщат назад. С тях се потапям в негативните си състояния, влизам в стария улей и започвам пак познатото ми движение по инерция. Край! Вече се съсредоточавам само върху настоящето, върху мисълта, че се харесвам и обичам.
С течение на времето свиквам все повече с идеята и освен на думи, започвам да се обичам и на дела. Слагам край на почти спартанския си начин на живот и започвам да се поглезвам с някоя и друга дреболия. След сериозен анализ на финансите си стигам до заключението, че мога да намаля парите, които отделям за черни дни и да открия едно ново перо. Начертавам още една колонка в импровизираната си домашна счетоводна книга и се замислям за заглавието. „И аз съм човек“ е първото, което ми хрумва, но не ми харесва. Освен, че е банално, ми звучи и някак си … , а бе, просто не става. След кратък размисъл написвам заглавие „Заслужавам го!“.

Доволна съм. Отне ми около две седмици, но мисля, че се справих успешно с овладяването на първа точка. Проумях, че не заслужавам да се обичам, защото няма нужда да го заслужа. То си е мое рождено право – да се приема каквато съм, да си простя малките недостатъци и да се обичам. А още по-важно е, че освен да се обичам на теория, се заобичах и на практика. Промяната ми харесва. Дори и не искам да си спомням колко време съм пропиляла в това летене по инерция, в моя случай съвсем направо и надолу.

Решавам, че съм готова и е време да продължа нататък. Отивам в спалнята и вземам от нощното шкафче списанието с моята статия-пътеводител. Зачитам се и обмислям кое да се следващото правило, което да усвоя и да направя част от живота си.
След кратък размисъл и представяне как бих могла два го направя и как ще се промени ежедневието ми, решавам да карам по ред и да обединя втори (Баланс между работа и почивка), трети (Повече движение) и четвърти (Общувайте с природата) съвет, защото няма по-добра почивка от спортуването и общуването с природата.

Така вече знам какво ще включа в бюджетното перо „Заслужавам го!“: карта за кварталната спортна зала, а веднъж седмично ще си позволявам и някоя допълнителна глезотия, като маникюр, разкрасителна процедура, масаж, кино, ресторант или каквото ми се доще на момента.

За моя най-голяма изненада, спортуването взе че ми хареса. Отначало се уморявах много бързо и ми тежеше. Но не се отказах и сега, около един месец по-късно, вече не мога да си представя ден без разходка в парка или посещение на спортната зала.

Неусетно включих в живота си и точка 5 (срещи с приятели). Стана от само себе си. Във фитнеса се запознах с много симпатични хора, отношенията ми с някои от тях преминаха от обикновено познанство в истинско приятелство.
Потърсих и някои приятели, с които напоследък, летейки по инерция надолу в собствената си потиснатост, бях загубила връзка.

С деня без техника (шести съвет) ми се получи трудно. Правих няколко опита, докато успея. Трябва да си призная, че прецених, че котлона и кафемашината не са техника, защото от тях не бих могла да се откажа.
Ако трябва да съм честна, проблемът в деня без техника изобщо не е липсата на техника. С изключен телевизор, компютър и смартфон, човек остава на саме със себе си. Това е истинското предизвикателство – да се почувстваш добре в собствената си компания.

За ужас на околните се научих и да питам (седми съвет). „Защо“ се превърна в любимия ми въпрос. И може би това е най-важното, което научих, защото ме промени много.
Накара ме да погледна на всичко от друг ъгъл. Осъзнах, че авторката на статията е права. Има ужасно много глупави правила, които сами сме си натрапили, а повечето трябва хич не ни трябват.
Установих, че също като мен доскоро, никой от хората, с които общувам не си задава въпроси. А това е важно! Трябва да питаме „Защо?“. Този въпрос, е добре да задаваме на другите, но най-вече на себе си. Питайки защо, влагаме мисъл в нещо, което до сега сме вършили по инерция (а вече знаем, че тя не винаги е нещо добро).

За няколко седмици коренно промених живота си. Оказа се, че това никак не е трудно. Само трябва да се пожелае. Да дръпнем спирачката на житейския си автомобил, за да спрем движението по инерция и да поемем кормилото. А след това да го държим здраво и внимателно да избираме посока. Просто е – всичко започва от това да се приемете и заобичате такива, каквито сте. Опитайте!


Аз - най-вярната мерна единица
Дълбочината на морето
Лесен метод за зареждане на чакрите

Замириса ли ви вече на пролет?

Все по-често чуваме птичи песни, мечките в зоопарка се събудиха, синоптиците ни обещават „чувствително и необратимо затопляне“. Пролетта почти дойте. Чувстваме приближаването ѝ и я очакваме с нетърпение.

Но освен с повишаването на температурите и въодушевлението от пробуждането на природата, свързваме пролетта и с пролетната умора и с полетната депресия (чуден е модерният човек – за всеки сезон си има по една депресия!). Най-доброто, което можем да направим е да се синхронизираме с природата и да помогнем на тялото и духа си по-лесно да минат през прехода от бялата студена зима към цветната топла пролет.


Точно сега е моментът да:
* направите ревизия на гардероба си – имате ли дрехи и обувки за пролетта? Изгладете и си пригответе под ръка някой по-тънък тоалет. А що се отнася до зимния екип, ако има нещо, което смятате, че вече няма да ползвате не го прибирайте, а направо го изхвърлете;
* ако сте привърженик на слагането на зимнина прегледайте запасите си – ако има нещо, което няма да изядете и няма да е годно до следващата зима, раздайте го на приятелите или на някой нуждаещ се;
*ако сте любители цветари започнете да мислите за растенията си – дали виреят на балкона или у дома през пролетта цветята имат нужда от пресаждане. А някои градински растения се засаждат по това време;

* се посветите на ново хоби – каквото и да е новото нeщо, с което ще се заеме, то ще ви подейства тонизиращо и вдъхновяващо.

Точно сега не е моментът за:
* започване на диета – преходът между сезоните и без това отслабва имунитета. Осигурявайте на организма си достатъчно хранителни вещества. Оставете диетата за малко по-късно;
* големи натоварвания – хубаво е да спортувате, но без прекалености. Идеята е да се чувствате здрави и тонизирани, а не да се изтощавате. Моментът не е подходящ за големи натоварвания от каквото и да е естество;
* голямото чистене – при първото по-сериозно повишаване на температурите ни обхваща желание да чистим, подреждаме, изхвърляме. Това, разбра се е много полезна дейност. Но все пак не забравяйте, че денят за пролетно почистване е пролетното равноденствие (през 2017 година е на 20 март). Този ден е магичен и ако оставите „истинското“ пролетно почистване за тогава, то ще има особен обновяващ и подобряващ живота ви ефект.

Да посрещнем подобаващо пролетта!

Балконски цветя

Да освежим дома

Дървената църква в Боровец

Ако някой ви каже, че Боровец няма с какво друго интересно нещо да се похвали, освен със ски-пистите, не му вярвайте. Зимният курорт има и друга гордост – храма „Преображение Господне“.

Храмът „Преображение Господне“ е единствената дървена църква в България. Построена е по идея на общественици, учени и собственици на вили в Чамкория (старото име на Боровец).

Началото на това богоугодно дело е поставено през 1933 година. Средствата за изграждането на храма са събрани от волни пожертвования.

Архитектът на дървената църква е австриец, което обяснява готическия ѝ алпийски стил.

Храмът „Преображение Господне“ е тържествено осветен от Екзарх Стефан на 23 септември 1934 година. От тогава е обновяван няколко пъти.

Има предание, че искрените молитви в храма водят до изцеление на болните, а някои от посетилите го, твърдят, че след това са се отказали от пороците си.

5 причини да пътуваме повече

Бавни градове

Полезни навици за повече движение в ежедневието