Света се променя и би трябвало и училището да прави същото. А нашите реформи в тази сфера май се ограничават в промяна на броя часове по този или онзи предмет. Това, което се учеше в първи клас, вече се учи в детската градина; дори децата, които учат в така наречените „реномирани“ училища, не могат без частни уроци; неграмотността набира скорост – все ясни сигнали, че нещата изобщо не са наред.
Децата нямат време да са деца. Тичат от училище на „частен урок“, пишат домашни за едното и за другото, назубрят чужди идеи, за да е доволна „госпожата“. И все не е достатъчно и може още.
Лично моята идея за образованието е коренно различна. Има разбира се, фундаментални неща, които трябва да се знаят. Но основната роля на училището трябва да е да помогне на децата да ги разберат и да могат на практика да ползват наученото. Не да наизустят формулата за лице на квадрат, а да знаят как да сметнат колко боя ще им е необходима за пребоядисването на някоя стая.
Целта на часовете по български език и литература не трябва да е учениците да повтарят мнението на някой литературен критик, а да разберат прочетеното и да си изградят собствено мнение, което да могат да изкажат и защитят грамотно.
Не е нужно децата да бъдат претоварвани с много знания, които да не успяват да осмислят и на практика да не могат да се възползват от тях. По-полезно ще е да се помага на тези, които имат желание и талант да се развиват в някоя научна област, а на останалите да се помогне да овладеят основите, които са реално необходими в живота. Може да учат по-малко неща, но наистина да ги научат.
Абитуриентите трябва да са грамотни, образовани личности, а не измъчени папагали. В училище децата трябва да усетят, че „науката е слънце“ и да могат да се радват на топлината и светлината му. Училището трябва да е място, на което учениците се чувстват спокойни и разбрани, възпитавани и обучавани. Дисциплина и изисквания разбира се, трябва да има. Анархията и невъзпитанието нямат място в училище, но това съвсем не означава, че децата не трябва да бъдат уважавани.
Светът се променя, животът се променя, а образователната система – не. И обвиняваме учениците, че са станали мързеливи, незаинтересовани, глупави и какво ли още не. Май понякога се забравя, че училищата са създадени за децата, а не обратното. Вместо да си говорим за едно време, по-добре е да направим хубаво сегато – образователна система, която да е в крак с времето и нуждите на децата, за да няма училище-мъчилище, а дом на просвета и култура.