Поздрав, абитуриенти!

В живота има моменти, в които равносметката е неизбежна. Завършването на средно образование е един от тях. Това е мигът, когато всеки се обръща назад и със задоволство гледа вече изминатия път. Но този миг е и страшен. Сякаш животът изведнъж Ви казва: „Край! Вече не сте деца!”. Вие, разбира се, не ставате възрастни в тази секунда, а осъзнавате, че трябва да се държите като такива, че отговорностите Ви неимоверно нарастват.

Преди да затворите тази страница от живота си се обърнете назад, за да си припомните хубавото и лошото. Осъзнайте, че всичко е било част от вашето израстване.

Това е и моментът да кажете: „Благодаря!”, на учителите си, и не го казвайте, защото моментът го изисква или от добро възпитание. Искрено оценете усилията им. Повярвайте, че дори грешките, които са допускали спрямо вас, са плод на добрите им намерения и непоколебимото им желание, да Ви помогнат да се формирате като стойностни личности, които ще успеят да се реализират в съвременния свят.

Утешете по-малките от вас, че краят на ученическия живот, съвсем не е толкова далеч, колкото им се струва. Дайте им няколко мъдри съвета, като по-опитни от тях.

На фона на целия живот, времето прекарано в училище не е чак толкова много. Но Вие сте на 18 и последните 12 години са почти цялото Ви съзнателно съществуване. Може би, затова раздялата с училището буди толкова страхове, но Вие се опитайте да се съсредоточите върху мечтите. Приложете всички знания, които сте получили в училище, за да ги осъществите.

Никой не може да каже как ще протече животът Ви от тук нататък. Положете усилия да не изневерявате на себе си, винаги да правете каквото трябва, пък да става каквото ще!

Пожелавам Ви здраве, успех, късмет, любов и сбъднати мечти!

Дълбочината на морето

Информационният поток и опасността да се удавим