Почивате ли си, когато си почивате?

Тази година април и май ни изненадаха малко неприятно – бяха по -студени и влажни, отколкото сме свикнали и ни се иска. Но все пак лятото идва! А то е сезонът, в който всички мислим повече за развлечения, то е и „отпускарския“ сезон. На море, на планина или на вилата, всеки мечтае и планира да се откъсне поне за малко от ежедневието и градската суматоха. Толкова силно е желанието ни да оползотворим максимално всеки миг от почивката си, че понякога сами я съсипваме. Ето и няколко съвета как да не го правим:
Планирайте на време – не казваме, че трябва да сте от хората, които правят резервация за лятната си почивка още през ноември месец предишната година. Но не чакайте последния момент, когато всички ще са Ви изпреварили и няма да имате друг избор, освен да се съгласите на каквото е останало.

Стоп! – свикнали сме ежедневието ни да е разчетено и планирано до минута. Несъзнателно пренасяме този навик и в почивните дни. Постарайте се през отпуската да игнорирате часовника и различните трябва.

Не прекалявайте – на фона на 365-те дни, които има годината, 20-те дни отпуск ни се струват много малко време. Искаме да ги оползотворим максимално, да няма дори миг, в който да не се забавляваме. Така в крайна сметка съсипваме почивката си. Тичайки от забавление на забавление не си даваме време да се насладим истински на преживяването. Уморяваме се и се изнервяме. А не това е целта, нали? Оставете си и време, в което да се отпуснете и просто да помързелувате.

Работим, ли работим – не забравяйте, че отпуската е време за почивка. Оставете служебните си проблеми на работното място. Забравете зарядното на служебния телефон и компютъра.

Почивайте си – ако сте забравили (или още по-лошо – никога не те го знаели) отпуската и почивката са, за да си почивате. Забравете за всички правила и стереотипи, за това как да прекарате свободните си дни. Знам, че е изключително трудно, но просто си почивайте!

Лесен метод за зареждане на чакрите

Настоящето срещу бъдещето – струва ли си тази замяна?

Здраве от морето - таласотерапия

Поздрав, абитуриенти!

В живота има моменти, в които равносметката е неизбежна. Завършването на средно образование е един от тях. Това е мигът, когато всеки се обръща назад и със задоволство гледа вече изминатия път. Но този миг е и страшен. Сякаш животът изведнъж Ви казва: „Край! Вече не сте деца!”. Вие, разбира се, не ставате възрастни в тази секунда, а осъзнавате, че трябва да се държите като такива, че отговорностите Ви неимоверно нарастват.

Преди да затворите тази страница от живота си се обърнете назад, за да си припомните хубавото и лошото. Осъзнайте, че всичко е било част от вашето израстване.

Това е и моментът да кажете: „Благодаря!”, на учителите си, и не го казвайте, защото моментът го изисква или от добро възпитание. Искрено оценете усилията им. Повярвайте, че дори грешките, които са допускали спрямо вас, са плод на добрите им намерения и непоколебимото им желание, да Ви помогнат да се формирате като стойностни личности, които ще успеят да се реализират в съвременния свят.

Утешете по-малките от вас, че краят на ученическия живот, съвсем не е толкова далеч, колкото им се струва. Дайте им няколко мъдри съвета, като по-опитни от тях.

На фона на целия живот, времето прекарано в училище не е чак толкова много. Но Вие сте на 18 и последните 12 години са почти цялото Ви съзнателно съществуване. Може би, затова раздялата с училището буди толкова страхове, но Вие се опитайте да се съсредоточите върху мечтите. Приложете всички знания, които сте получили в училище, за да ги осъществите.

Никой не може да каже как ще протече животът Ви от тук нататък. Положете усилия да не изневерявате на себе си, винаги да правете каквото трябва, пък да става каквото ще!

Пожелавам Ви здраве, успех, късмет, любов и сбъднати мечти!

Дълбочината на морето

Информационният поток и опасността да се удавим

„Капанът“ от Мелани Раабе (издателство „Ера“)

Знам кой е убиецът на сестра ми. Написах тази книга за него.

Преди 12 години сестрата на Линда Конрадс е убита. Извършителят никога не е разкрит, но Линда е успяла да го зърне за миг на местопрестъплението.
И един ден, след години, тя го вижда отново. По телевизията.
Той вече е изтъкнат журналист, а тя – известна писателка, която озадачава феновете и пресата с факта, че повече от десетилетие не е напускала дома си.
Линда няма доказателства, с които да отправи обвинение.
И решава да примами мъжа по единствения начин, по който може – с роман, в който описва убийството на сестра си.
Когато книгата е готова, за изненада на всички Линда се съгласява да даде интервю. Само едно. В дома си. На единствения журналист, който знае за случая повече от нея…
Капанът е поставен. Но когато на вратата се позвъни, никой от тях няма да е сигурен за кого ще щракне той…

„Капанът” беше обект на ожесточени търгове и се нареди сред най-горещите криминални романи за изминалата година. Издаден е в 20 страни, а филмовите права са закупени от голяма холивудска компания.

„Сякаш никога не се е случвало“ - издателство ПАН

Урок по етикет: Запознайте се!

Животът ни среща с много и различни хора. С някои от тях имаме дълго познанство и сме в повече или по-малко близки отношения. С други се запознаваме и разминаваме.

Когато сме сред близки хора в неформална среда, непознаването или пренебрегването на етикета не е проблем. Но, когато попаднем в непозната или формална обстановка нещата са съвсем различни. Може да сбъркаме дори в най-елементарна ситуация, каквато е запознанството. Знаем ли как да представим някого на останалите присъстващи? Кого трябва да представим първо?

Най-основно правилата при представяне са:
* Мъжът се представя на жената. Изключение са случаите, когато мъжът е високопоставена личност, много по-възрастен или църковен служител;
* По-младият – на по-възрастният;
* Неженените/неомъжените на женените/омъжените, стига да няма голяма разлика във възрастта;
* Подчиненият на началника;
* По-младия на по-възрастния;
* По-малко познатият на известната личност;
* Новопристигналият – на вече присъстващите.

Обикновено (но не задължително) запознаването е последвано от ръкуване. Пръв ръка подава този, на когото става представянето.
Познаването на тези прости правила Ви гарантира, че няма да се изложите пред човека, с когото се запознавате и човека, когото Ви представя.

Да искате ли от гостите си да си събуят обувките?

Домашните дрехи

Нищо лично, всичко е лично

Цветовете - една от тайните на здравето

Още от древността хората са знаели, че цветовете им въздействат цялостно на всички нива – на ума, тялото и душата и са ги използвали за лечение.
В наши дни лечението с цветове се нарича хромотерапия и става все по-популярно. За влиянието на цветовете върху организма и нервната система са направени много проучвания и има много доказани факти.
Цветотерапията стимулира процесите на самолекуване на тялото. Тя подпомага баланса в организма.
Основните цветове отговарят и на основните чакри.

Основното действие на цветовете е:

Червен – допринася за активизация на кръвообращението и за нормализиране обмяната на веществата; стимулира мозъчната дейност; съдейства за забавяне и прекратяване на възпалителния процес; допринася за отпускане на скованите стави; повишава либидото и сексуалността; провокира настойчивостта, волята и бодрото разположение на духа.

Оранжев – цвят на съзиданието; използва се при всякакви нарушения в стомашно-чревния тракт, бъбреците и пикочния мехур, белодробни, сърдечни и ендокринни заболявания; уравновесява хормоналното състояние на организма, влияе благотворно върху потентността; помага да се победят умората, тревогата, страхът; лекува нервните сривове и депресивните състояния; помага на човек инстинктивно да открие правилния път в своите действия и постъпки; възбужда апетита.

Жълт – цвят на интелекта; използва се за умствена стимулация; оказва положително въздействие върху целия храносмилателен тракт; спомага излекуването на заболявания на кожата и централната нервна система; очиства организма от токсините; контролира теглото стимулирайки отделянето на стомашен сок, необходим за храносмилането; помага за бързо усвояване на информацията; провокира любознателността, способства за ясна и точна мисъл; помага на човек да се избави от депресията и мрачното усещане за света.

Зелен – символ на хармонията; стимулира всички възстановителни процеси (зарастване на счупвания, растеж на нови тъкани и т.н.); лекува сърдечната и бъбречните области; има умерено противовъзпалително и противоалергично действие; тонизиращо влияние; намалява главоболието и стабилизира кръвното налягане; поддържа равновесието във физическото и психологическото състояние на човек.

Син – влияе благотворно на повечето системи в човешкия организъм; успокоява болката; подходящ при лечение на изгаряния, възпаления; понижава кръвното налягане; помага при треска; облекчава протичането на различни заболявания на ендокринната система, щитовидната жлеза и бъбреците; влияе положително на костната система; помага на човека в борбата със зависимости и вредни навици; помага при безсъние, болезнени спомени, пренапрежение; предизвиква усещане за комфорт и спокойствие.

Лилав – успокоява; развива интуицията; стимулира интелектуалните дейности; спомага постигането на себепознание; потиска апетита.

Много важно е да не забравяме, че освен да ни лекуват и помагат, цветовете могат и да ни навредят. Както с всяко друго лекарство и тук е важна дозата. Например злоупотребата с червения цвят предизвика вълнение и дори агресия, хипертонична криза.
Най-добрият вариант е да се стараете в живота Ви балансирано да присъстват всички цветове.

А за лечение може да използвате и гланцово блокче или други разноцветни листчета (важно е да имате по едно от всеки цвят). Със ставането сутрин се изберете едно от тях. Съветвам Ви да не разсъждавате и анализирате. Оставете интуицията си да избере правилният цвят. Отделете няколко минути, за да съзерцавате избрания цвят. След това го оставете някъде, където ще може да го виждате. Когато почувствате, че вече нямате нужда от него (дразни Ви, не привлича погледа Ви и т.н.) го приберете.

Да се погрижим за вените

Домашен педикюр

Рециклиране - малко усилия с голяма полза