В подкрепа на здравословния егоизъм

Лошо ли е да си егоист? От най-ранна детска възраст ни казват, че е лошо. През целия си живот слушаме да критикуват нас или някой друг наричайки го егоист. И в същото време егоизмът е навсякъде около нас. Думите и делата се разминават.

Истината е, че в определени количества егоизмът е жизнено важен. Разумният егоизъм е свързан с инстинкта за самосъхранение. Понякога да поставиш себе си пред другите е единственият начин да се опазиш здрав и прав.

Няма нищо лошо в това да обичаш себе си, да се грижиш за себе си и да защитаваш собствените си интереси и нещата, на които държиш.
Често хората-егоисти обясняват поведението си с разбирането, че за да помогнеш на другите, трябва първо да помогнеш не себе си. И това е съвсем логично и вярно. Лошо е ако границата между здравословния егоизъм и егоцентричността се прекрачи.

Лошо е да постигаш желаното на всяка цена, независимо от болката и унищожението, които оставяш по пътя си. Но да се грижиш за себе си и да се стремиш да задоволиш желанията си е нормално и правилно. Просто трябва да се намери балансът. В живота егоизмът и алтруизмът не се изключват, нищо че се считат за противоположни понятия. Могат чудесно да си съжителстват в един човек, който е открил начин да обича и себе си и другите.

Не се укорявайте, че някой, на който не сте угодили, Ви нарича егоист. А помислете дали той не е егоистът, след като иска да го поставите пред себе си.

Лесно е да се лепят етикети. Много хора го правят без да се замислят. Не можем да ги спрем, но не е нужно да приемаме етикета, който са ни сложили и да живеем според него.

Да нараняваш околните е лошо. Такова поведение не трябва да бъде оправдавано. Но да обичаш и защитаваш себе си е свещено човешко право.

Животът - въпрос на гледна точка

Висока култура – висок стандарт

Нищо лично, всичко е лично