Най-големият празник за книгоманите

Отново е декември и отново празниците се редят един след друг. През този месец е и най-големият празник за книгоманите – Софийският международен панаир на книгата.

Тази година от 10 до 15 декември в НДК ще се проведе 47-ото издание на панаира. Работното време е от 10:00 до 20:00 часа, етажи 1-4. Входът е свободен.

Участниците са над 200, сред които и обичайните заподозрени. Пълен списък, заедно с етажа и номера на щанда, на който може да ги откриете има на сайта на организаторите Асоциация „Българска книга“ (http://www.abk.bg). Там ще откриете и друга полезна информация – съпътстващата програма и някои акценти.

Споменатият по-горе списък с участниците и точното им местоположение е много удобен за тези, които отиват за нещо конкретно, което са си набелязали предварително. И все пак, дори и да имате списък с най-желаните заглавия, предвидете си време и резервни пари за зяпане. Така ще може пълноценно да се насладите на книжния празник, а не само да претичате през него. Не забравяйте, че е декември – позволено ни е да се отдадем на някои изкушения и да си направим допълнителен подарък.

Кой основен цвят си? - тест

1. В свободното си време обичаш да: 1) четеш; 2) спортуваш; 3) си почиваш.
2. Какви филми обичаш да гледаш: 1) романтични; 2) екшъни; 3) зависи от настроението ми.
3. Къде си почиваш най-добре: 1) на планина; 2) пътувайки до непозната, екзотична дестинация; 3) на море.
4. Любимото ти безалкохолно питие е: 1) чай; 2) кафе; 3) пресен плодов сок.
5. Любимото ти алкохолно питие е: 1) уиски; 2) някакъв коктейл; 3) вино.
6. Би се описал/а като: 1) интроверт; 2) екстроверт; 3) и от двете по малко.

Най-много отговори 1: Синьо – спокоен, креативен и любознателен човек.
Най-много отговори 2: Червено – енергичен приключенец.
Най-много отговори 3: Жълто – весел и емоционален.
Остатъка от статията тук

Добър ли е йога инструкторът ми?

Йогата става все по-популярна у нас. С увеличаването на хората, които се интересуват от нея и искат да започнат да я практикуват, съвсем естествено се увеличава и нуждата от хора, които да я показват – йога инструктори. За съжаление това допринася за появата в занаята на хора, които не стават за него или нямат нужната квалификация.

Несъмнено йогата има много ползи за физическото и психическото здраве, но неправилното изпълнение на асаните (позите) и пранаяма (дихателните техники) е опасно и може да доведе до сериозни травми. Поради това, поне в началото, е препоръчително да не се започва самостоятелна практика, а да ползват напътствията на добър инструктор по йога.

Тук възниква въпросът: как да разбера дали инструкторът ми е добър? За да си отговорите на този въпрос, ви предлагам няколко неща, на които да обърнете внимание:

1. Йога инструкторът не трябва да изнася рецитал. Не е достатъчно да застане пред групата и показва асаните. Важно е и да коригира, когато вижда, че някой не ги изпълнява правилно.
2. Когато коригира неправилно изпълнение, инструкторът трябва да се съобразява с особеностите в телесната структура на конкретния човек и с нивото му на гъвкавост и сила.
3. Асаните имат и противопоказания (например челната стойка не бива да се изпълнява от страдащи от високо кръвно налягане и сколиоза). Добрият инструктор по йога не забравя да ги съобщи на групата.
4. Йога инструкторът не трябва да се изживява като гуру. Не е част от работата му да ви напътства във всички сфери на живота ви.
5. След йога практиката трябва да се чувствате добре.

Внезапният вятър на Съдбата

Понякога нещата в живота се случват бързо. На всичкото отгоре и неочаквано. И какво правим тогава? Човек си има планове, решил е какво трябва да се случи и защо. И изведнъж – БАМ! – нещо неочаквано. Голямо, непредвидено, че и променящо посоката му на движение.

И предоставеният от Съдбата силен попътен вятър понякога е доста плашещ, но той поне те тласка в желаната посока. Спирачките не работят, лениш с бясна скорост, но поне това, в което ще връхлетиш се е твоята цел. И да си счупиш главата, ще е в това, за което си мечтал и си си ги избрал.

По-страшно е, когато Съдбата ти прати внезапен ураганен вятър, който те отнася в неизвестна посока. Съзнаваш, че животът ти се е променил и никога няма да е същият, но не знаеш на къде отиваш. Скоростта пак е голяма и спирачките не работят, но нямаш утехата, че ще се размажеш в нещо желано. Не знаеш колко време вятърът на Съдбата ще те носи на крилете си, нито къде ще те стовари. Трябва да се оставиш на въздушното течение и да опиташ да направиш непредвидените ситуации, които съставят живата ти, възможно най-приятни и полезни. И да се надяваш. Защото, когато вятърът на Съдбата се навилнее из живота ти може да се окажеш на най-прекрасното място, по-хубаво дори от най-смелите ти мечти.

Попътен вятър!

Здравей, юни!

Здравей, юни! Добре дошъл! С радост те посрещаме!

Скъпи юни, ти носиш лятото, топлината, плажа, морето… С настъпването ти очакваме времето окончателно да се затопли, да махнем дебелите дрехи, а с тях и проблемите. С дългите ти дни да забравим за черните си мисли и да пускаме в ежедневието си повече веселие.
Още първият ти ден е посветен на най-прекрасните – децата!

С идването ти, скъпи юни, сякаш преминаваме в друг режим на работа – по-леко понасяме тревоги и проблеми.

И тази година, очакваме от теб да сложиш едно прекрасно начало на лятото, да си топъл, ведър, забавен и енергичен, както само ти умееш.

Пиша ти тези редове, за да знаеш, че си очакван и обичан. Пиша ти ги и заради хората, които ще ги прочетат – за да спрат поне за няколко минутки своя ежедневен маратон и да осъзнаят, че идва лято. А кога, ако не през лятото, да си позволим да гледаме на живота малко по-леко и да позволяваме на щурата си страна да се прояви?

Добре дошъл, юни!
Хей, хора, юни дойде и води лятото!

Нуждата да пишеш

Позната ли ви е? Знаете ли какво е „нуждата да пишеш“? То е нещо, което може да се сравни с нуждата да дишаш. Е, ако не можеш да пишеш не умираш или поне не умираш толкова бързо, колкото ако не дишаш. По-вероятно е да се побъркаш.

Не можеш просто да си живееш нормално и да я забравиш или да я оставиш за „подходящ“ момент. Нуждата да пишеш е толкова сериозно заболяване, че не минава без лечение. А единственото лекарство, както сигурно сами се досещате е писането. Но какво става, ако не можеш да пишеш? Защо да не можеш ли? О, има много доста причини! И в повечето случаи са коя от коя по-глупави и досадни. Например: сутрин е и си в блъсканицата в градския транспорт; имаш си някаква друга досадна работа и трябва да си я работиш (няма как да кажеш нещо като: „Всички клиенти вън! Имам нужда да пиша!“); бебето ти плаче и трябва да се погрижиш за него; имаш гости и така нататък. Но най-лошо е, когато не можеш да пишеш, защото нещо отвътре не ти е наред. Емоциите и умората са толкова сгъстени, така са се натрупали и оплели, че отваряш винтилчето, но парата не излиза. Нишката така се е огелпила, че не можеш да ѝ хванеш края, за да я започнеш и разплетеш. В главата ти кръжат и се блъскат толкова мили, че не можеш да уловиш нито една. Голяма агония е това, да знаете!

Хората, които нямат нужда да пишат, не проявяват разбиране, освен ако не страдат от някое подобно заболяване (като например нуждата да рисуваш). За тях е съвсем непонятно. Могат дори да ви кажат нещо от сорта на: „Добре де, ще пишеш после!“. После ли? Че кога е това после?! Сега си се позадушавай, по после някога ще подишаш. Така не става.

Нуждата да пишеш е силна, понякога чак влудяваща. Запомнете го това от мен и проявявайте разбиране към хората, които имат радостта и мъката да я изпитват. Защото не е лесно. Както вече отбелязах, това си е сериозна болест. Лишен от лекарството писане човек не умира, но със сигурност може да си загуби разсъдъка. И хич не преувеличавам! Но това е от, всеки с орисията си.

И все пак е хубаво – нуждата да пишеш, писането, сладката умора след това. Писал си, извадил си късче от душата си и си го дал на света, както аз сега ви давам тази изповед. Друг път, решаваш да запазиш написаното само за себе си или да го унищожиш, или... Извинявайте! Май се увлякох и ви досадих. Просто имах нужда да пиша. Мислите ми препускаха много, на различни страни, неуловими. А аз имах нужда да пиша. Така реших да пиша за нуждата да пишеш и да ви я споделя.

Нуждата да пишеш не е желание. Тя е необходимост, също като нуждата да дишаш.

Не се сърдя, правя си изводи

„Не се сърдя, правя си изводи!“ – чували ли сте тази мъдра житейска позиция? Голямо добро си е направил всеки, който не само я е чул, но и я е възприел.
Сърденето предполага, че някой Ви е обидил, наранил. Казва Ви лоша дума, постъпва несправедливо с Вас и продължава нататък. Сърдейки се не търсите решение на ситуацията, а подхранвате у себе си чувството на обида и тъга от чуждата постъпка. Много често човекът, който е постъпил „лошо“ дори не знае, че му се сърдят. По този начин сърдитият наказва сам себе си за вина, която не е негова. Не е ли глупаво?

Всеки има своя гледна точка и начин, по който разбира живота. Сърдейки се, понякога наказваме някого за неговия светоглед. Искаме да спре да е такъв, какъвто е и да стане като нас.

За това умните хора, не се сърдят. Те си правят изводи. Размишляват, анализират ситуацията, която считат обидна за себе си. Търсят грешката не само у другия, но и в своето поведение. Изясняват си кое точно в постъпките или думите на другия ги е обидило, правят си изводите и продължават нататък. Ако е необходимо коригират нещо в поведението си или в отношението към човекът, който е постъпил с тях по начин, които не им харесва. Не си губят времето в предъвкване на неприятни ситуации, не поставят себе си в позицията на жертва.

Така че, следващият път, когато се почувствате засегнати от нечие поведение, се замислете струва ли си да се сърдите или е по-добре да си направите извод, който да Ви помогне за напред да не попадате в подобна ситуация.

Ползите от неприятелите

Приемаме неприятелите (врагове, зложелатели, злобари и т.н.) като нещо лошо, което е пречка в живота ни. Това несъмнено е така, но ако се замислим ще открием, че от неприятелите има и някои ползи:

Поддържат ни в бойна готовност – да очакваме поредната мръсотия от неприятел ни държи на щрек. Така се подобрява способността ни да се защитаваме.

Ставаме по-устойчиви – с течение на времето свикваме с нападките от страна на неприятелите. Започваме да се засягаме по-малко, по-бързо забравяме и по-леко преживяваме чута по свой адрес клевета.

Показват ни слабите страни – когато правят нещо срещу нас, неприятелите се насочват към слабите ни страни. По този начин ни ги показват и можем по-добре да ги прикриваме или още по-хубаво – да ги преодолеем.

Насърчават ни да се развиваме – дали го осъзнаваме или не, искаме да превъзхождаме неприятелите си, да сме по-добри от тях във всяко едно отношение. Наличието на неприятели ни насърчава да ставаме все по-добра версия на себе си.

Игнажденска прогноза за времето през 2019 година

Според народно вярване, времето на Игнажден и следващите 11 дни показва какво ще е времето през следващата година, като всеки ден отговоря на някой месец (20 декември – Игнажден – показва какво ще е времето през януари, 21 декември – през февруари и така нататък). Според тази народна прогноза:

През януари ще ни очаква сух студ и мъгли. Към края на месеца ще има повече слънчеви часове.

През февруари зимата още ще е тук в пълния си разкош. В началото на месеца ще има слаби снеговалежи и мъгли.

Независимо каква е метеорологичната обстановка, дойде ли март закопняваме за слънце и топлина. Месецът, в който посрещаме пролетта няма да ни разочарова – ведър и слънчев с по-високи температури.

Април ще бъде истински пролетен месец. В началото му слънцето и облаците ще се гонят, но бързо ще се уморят от тази своя игра и ще се задържат топли слънчеви дни. Към края на месеца облаците ще се завърнат. През април не се очакват сериозни валежи.

Май ще започне слънчев и топъл. Втората 10-дневка ще е много ветровито, ще има повече облаци. По-сериозни превалявания се очакват в края на месеца.

Майските облаци неусетно ще преминат в юнски. Да, да, знам, че вече ви мирише на море, но облаците не се интересуват от това. Може би трябва по-често да си напомняте, че „няма нищо по-хубаво от лошото време“.

Юли ще започне слънчев и топъл. Точно ще си кажем „Най-после! Лято!“ и познатите ни облаци ще се завърнат, като за компания ще си водят ветровете. Но нищо! Важното е да запазим слънцето и топлината в душите си.

Ако тази прогноза се сбъдне през 2019 година няма да има лято. Август ще е облачен и ветровит. Направо ще забравим физиономията на слънцето.

Септември, месецът в който казваме довиждане на лятото и посрещаме есента, ще започне със слънчеви дни. Порадвайте им се максимално, защото няма да са много. Добре познатите ни облаци бързо ще се завърнат. Но не се отчайвайте – облачните дни ще са малко. Като цяло септември ще е слънчев и топъл.

Октомври също ще започне слънчев. Но това няма да продължи дълго. Много скоро ща започнат облачните дни със силен вятър.

През ноември ще е облачно, студено със слаби превалявания. Съвсем „нормално“ за ноември време.

Декември ще започне с малко мъгли, малко сняг. През първия зимен месец няма да има големи студове.