Декемврийският маратон започва!

Почти е декември. Най-празничният месец още не е дошъл, но за много хора декемврийският маратон започна.

Декември, освен най-празничният, е и най-натоварен и в служебно отношение месец. За това много хора започват подготовката за празниците по-рано. Когато не се чака последният момент се хабят по-малко нерви, всичко се случва по-спокойно.

Тичането в навечерието на празниците е изморително и разваля веселото настроение. Но ако започнете подготовката от сега, миговете посветени на празнични приготовления ще са като глътка свеж въздух в рутината на ежедневието.

Ако още не сте го направили, сега е моментът да помислите къде и с кого ще прекарате празничните дни. Планирайте внимателно, за да може да наместите всички приятели и роднини в празничната програма. Ще ви трябва ли по-специален тоалет?

Да подготвяте празничната трапеза може да е прекалено рано, но да купите подаръци си е точният момент. Направете си списък с хората, които искате (или трябва!) да зарадвате. Помислете на кой какво да купите – нещо, от което се нуждае или глезотийка, която не би си позволил. Превърнете всяко ходене по магазините и в лов на подаръци. Ако видите нещо подходящо – купете го! Няма защо само да го набелязвате и предпразнично да си губите още веднъж времето с ходене до магазина, където може избраната стока вече да я няма.

Колкото повече задачи отметнете предварително, толкова повече време за безгрижие и веселие ще имате на самите празници.

Смисълът на живота

Смисълът на живота… Голямо умуване и голямо търсене на този смисъл пада. Някой търси смисъла на живота си, друг се жалва, че животът му няма смисъл. Но всички са убедени, че животът има някакъв смисъл. Не знаят какъв е и как да го открият. Убедени са, обаче не само, че го има, но и че е велик!

А хрумвало ли ви е, че може човешкият живот да няма смисъл? Раждаме се, размножаваме се (или пък не!) и умираме. Както го правят и всички останали животински видове. Още не съм чувала да се разсъждава върху смисъла на живота на някой заек. Съмнявам се, че и заекът се обременява с това. Той просто се ражда, живее и умира. Точно както го правим и ние хората. Само че, ние за разлика от заека (чаплата, костенурката, червея, рибата или който там си изберете), се имаме за голямата работа.

Всички други видове просто си живуркат, а ние сме дошли на тази земя с някакъв велик смисъл. Смешна работа! Сума ти народ си губи времето с мъчителната главоблъсканица „какъв смисъл има животът ми?“. А вместо това, би могъл да свърши нещо смислено.

Ако искате животът ви да има смисъл, трябва сами да му го изберете. Но все пак не е задължително. Може и просто, ей така, да си живеете! Без претенции за велики дела, без превземки и терзания. Защото животът не е философско съчинение, а действие и ще има смисъла, който сами сте му придали с делата си.

И докато умувате над великия смисъл на съществуването си, не забравяте да си поживеете, че краят е неизвестно кога, но със сигурност е неизбежен!

Кой сезон си? – тест

Различни хора, различни характери. Това е така, но все пак, колкото и да са различни хората имат и някои сходства. Разделят се на групи, според зодията, деня на раждане, любимия цвят. Отговорете на следващите няколко въпроса и ще разберете на кой сезон прилича характерът ви.

1. Коя е любимата ти част от денонощието?
а) рано сутрин; б) по обяд; в) следобед; г) вечер
2. Любимото ти питие е:
а) пресен плодов сок; б) фрапе; в) капучино; г) чай
3. Най-много обичаш да прекарваш почивката си:
а) край езеро; б) на море; в) в планината; г) у дома;
4. Предпочиташ:
а) череши; б) праскови; в) грозде; г) ябълки
5. Любимото ти занимание за свободното време е:
а) да почистиш дома си; б) да излезеш с приятели; в) да се разходиш сред природата; г) да си останеш вкъщи и да почетеш.

Най-много отговори а: ти си пролет, водещи при теб са желанието за обновление и разнообразие.
Най-много отговори б: ти си лято – умееш да се забавляваш и глезиш.
Най-много отговори в: ти си есен – стремиш се към заземяване и спокойствие.
Най-много отговори г: ти си зима – любител на дома и уюта.

Да продължиш нататък

Да продължиш. Това е важното. Каквото и да се случи, вдигни глава и върви напред. Хубавото и лошото в живота се нанизани като мънистата на броеница – бяло, черно, бяло, черно, бяло, черно.... Днес си горе, утре – долу. Неизбежно е. Важното е, че има утре, че с новия ден броеницата ще се завърти и черното топче ще се смени с бяло. Това е. Колкото и да искаме, колкото и несправедливо да ни се струва, няма как да си живеем все безгрижно.

Бедите са неизбежни. Проблемите, тревогите и мъките са неразделна част от живота ни. Не ни харесва, което е нормално. Искаме все да сме засмени и спокойни, но не става. Трябва да се научим да приемаме живота в цялото му многообразие. Без да драматизираме излишно, без да се поддаваме на мисли от типа на „защо на мен?“, „с какво го заслужих?“ и т.н. трябва да продължаваме напред. Случилото се случило, едно минава друго идва. Просто така е устроен светът. Нямаме друг избор, освен да продължим нататък, да подходим трезво към проблемите, за да намерим решение и да чакаме слънцето отново да изгрее и на нашата улица. Това е – черно топче, бяло топче, черно топче, бяло топче…

Важното е, когато сме в беда, да не се самосъжаляваме и паникьосваме. Да запазим присъствие на духа и да се борим за себе си. Каквото и да ни сполети, да продължим нататък. Сигурни, че скоро всичко пак ще е наред, да се борим за себе си – спокойно, методично и уверено.

Ами хубавите мигове? Какво да кажем за тях? Не е достатъчно просто да си седим и да ги чакаме. Добре е да се потрудим, за да ги създадем. Да се грижим за себе си, да си угаждаме, да се уважаваме и да се обичаме. Когато сме в хубав период от живота, да не мислим за всичко, което може ей сегичка да се обърка. На хубавото трябва да се наслаждаваме без да го помрачаваме с предположения и безпокойства, без да мислим, че може всеки момент да си отиде. Просто да се отдадем на хубавите емоции и да ги изживеем пълноценно.

Винаги да продължаваме нататък.