Свободен ли е печатът? Ами ти?

Наближава 3-ти май – Световен ден на свободата на печата (през 1993 година Общото събрание на ООН обявява 3-ти май за Световен ден на свободата на печата, защото свободната, плуралистична, независима преса е основен елемент на всяко демократично общество).

Хората работещи в тази област ежедневно са засегнати от темата. Използват гарантираната им от законите свобода, защитават я, борят се за нея. Надявам се тези, които се отказват от свободата си (от страх или за пари) да са изключение.

Предлагам ви, на 3-ти май всички, независимо то професията и хобито си, да се позамислим за свободата си. Свободни ли сме? Чувстваме ли се спокойни да изразим мнението си? Подкрепяме ли хората, които изразяват своето? Това са все важни въпроси. Степента, в която се чувстваме свободни да мислим и определяме думите и действията си сами, се отразява върху целия ни живот и върху самочувствието ни.

Робът не може да е щастлив, дори доброволно да се е отказал от свободата си.

Цензурата налагана отвън е страшна. Но още по-страшна е цензурата, която човек си налага сам. Да се предадеш на страха, сам да затвориш мисълта и мнението си в клетка, това е наистина страшно, жалко, дори позорно.

Законите в демократичното общество, колкото и да са добри, не правят хората свободни. Да си свободен или роб, всеки решава сам за себе си. Колко ценни и важни са ви свободата и достойнството, само вие си знаете.

Та, ако не ежедневно, то поне на 3-ти май си направете една ревизия на свободата. Дано резултатът от нея да ви хареса.

Честит празник! – 23 април Международен ден на книгата и авторското право

Международният ден на книгата и авторското право е подходящ момент да се привлече вниманието върху проблемите на книгоиздателите и авторското право. Всички знаем, че проблеми има – много и сериозни. Но, все пак, нека не забравяме и хубавото. Да не си разваляме деня! Всички творящи, създаващи, техните помощници, хората посветили се на защита на авторите и техните права, всички ние имаме право да празнуваме. И няма по-подходящ ден за това от 23 април – нашият ден!

Международният ден на книгата и авторското право е не само ден, в който да популяризираме книгите, книгоиздателите и правата на авторите. 23 април е и ден, на който да се поздравим за свършеното. Да благодарим на музите.

Да си автор, никак не е лека работа. Нека всички пишещи, творящи, създаващи и тези, без които създаденото от авторите не може да достигне до публиката си да празнуваме! Проблеми, както вече казахме, има. Но има и поводи за радост. Почувствайте празника! Погордейте се със свършеното.

Честит празник! Пожелавам на всички нас здраве, вдъхновение и сили!
Остатъка от статията тук

Изработване на добро настроение

Какво има? Май не ви хареса как започвам. Веднага свързахте изработването с усилия, а усилията с умора и някак не можете да свършете това с доброто настроение.

Ама много песимистични асоциации имате! Настроили сте се на отрицателна вълна, а очаквате положителни емоции.

Сега ще си говорим за работа над себе си, а тя винаги си заслужава усилието. И носи само сладка умора.

Така, започваме: представете си, че вървите по улицата. Разминавате се с един нещастен човек, а след това – с един щастлив. Как, само разминавайки се с тях, разбрахте как се чувстват? Не е трудно нали? Първият (с потъналите гемии) гледа лошо, намръщил се е, брадичката му е почти допряна до гърдите, раменете му са увиснали, попрегърбил се е. И без да го познаваш, ти става ясно, че се чувства… Абе, жив да го ожалиш! А вторият (който май е спечелил от лотарията)? Как изглеждаше той? Очите му светят, усмихнал се е, изправил се е, опънал е раменете, стъпва бодро.

Сигурна съм, че не ви казах нещо, което не знаете – емоциите се отразяват на позата на тялото. А знаете ли защо е така? За тези, които не знаят: в мозъка има център за синхронизиране на мускулите, настроението и мислите. Вместо да оставите този център на мира, да си върши работата както той си знае - да си регистрира и синхронизира, може да го посръчкате малко, с воля да го накарате да работи за доброто ви настроение.

Методът е прост. Да контролира мислите и чувствата си е трудно за повечето хора. Ако сте от малцината, които имат това умение, може да спрете да четете. На останалите припомням, че мускулите може да контролирате. Така че, наредете на мускулния корсет (малките и големи мускули, които държат гръбнака) да постави тялото в „щастлива“ позиция – изправете се добре, хубаво изпънете раменете, с върха на главата се опитайте да достигнете небето. След това разтеглете устата по посока към ушите. Добре изправени и усмихнати – това е целта. Направете усилие на волята и поддържайте това положение на тялото. Центърът за синхронизиране не понася противоречия. Неговата задача е да винаги да има синхрон. И понеже волята няма да му позволи да дава нареждания на мускулите, той ще промени мислите и чувствата.

Просто и ефективно! Опитайте. Неизбежно при първите опити ще се чувствате глупаво. Но не се отказвайте. Насилете се да изглеждате като щастлив човек и да се движите като щастлив човек. След около 5 минути синхронизирането трябва да започне.

За да се превърне нещо в навик трябва да го правим от 20 до 40 дни. След това изработването на добро настроение ще става автоматично. Просто ще изглеждате и ще се чувствате добре.

Струва си да се опита, нали?

Да възпитаме и поощрим малкия читател

Любовта и интересът към книгите са не само естествено влечение, но и се възпитават. Тук ролята на родителите е много важна. За да се запали детето по литературното царство, то трябва първо да го открие, а кои могат да бъдат по-добри водачи от мама и татко?

Разбира се, не всеки човек става книгоман. Не е и нужно. Хората са различни, хобитата и интересите им също. Но всяко дете трябва да има достъп до книги и да бъде насърчено да се потопи в света им, за може да реши какво място в ежедневието си да им отреди.

Предлагаме ви няколко съвета как да въведете детето си в необятния сват на писаното слово и да събудите интереса му към книгите.

1. Никога не е рано за първата книжка – на книжния пазар може да се намерят книжки и за бебета.

2. Дайте личен пример – каквото и да казвате на дете си, то се влия най-вече от примера, който му давате с поведението си. Лекция за ползата от четенето няма да има ефект. Детето трябва да вижда родителите си с книга в ръка.
3. Отделяйте време, което да прекарвате с дете си и книжките му – с най-малките разглеждайте картинки, на малко по-големите четете.
4. Давайте право на избор – нека малчуганът активно да участва в избора на книгите, които му купувате и четете.
5. Заведете дето в библиотеката – нека разгледа тази книжна съкровищница е се запознае с други малки читатели.
6. „Отиди да четеш!“ никога не може да бъде наказание! – дори детето да не обича да чете е напълно неприемливо да превръщате четенето в наказание. Така създавате у малкия човек естествена неприязън към книгите, която ще го съпътства през целия му живот.
7. Превърнете книгите в обичайна семейна тема – обсъждайте кой член на семейството какво чете и дали му е харесало. Споделете с детето кои са били вашите любими книги в детството.
8. Не критикувайте детето за литературния му вкус – то има право да харесва или не някое произведение. Трябва да се чувства свободно да чете различни книги и да има собствено мнение за тях.