Лампите от хималайска сол – красивият домашен лечител

Ползите, които хималайската сол допринася за здравето са много и отдавна са известни на човечеството. В кулинарията и в алтернативната медицина тя се използва от векове. По-ново е приложението ѝ под формата на солни лампи или свещници.

Начинът, по който действат лампите/свещниците от хималайска сол е много прост. Солта е хигроскопична – привлича и поема влага, която при затопляне се изпарява през кристала. Именно при това изпаряване се излъчват отрицателни йони.

Солната лампа създава около себе си „облак“, големината му зависи от големината на лампата, а също и от това дали е включена или не – когато се нагрява действието ѝ е по-силно.

Лампите от хималайска сол се изработват от солни кристали. На пазара се намират с различна форма и размер – някои са с естествената форма на кристала, от който са изработени, а други са изваяни в различни форми. Когато си избирате лампа от хималайска сол, обърнете внимание на цвета, който варира от почти бял до червен – колкото по наситено червена е лампата, толкова по-висока е концентрацията на минерали в нея.

Ползи от лампите от хималайска сол: премахва патогените от въздуха (бактерии, вируси, гъбички); повишават имунитета; неутрализират „електрическия смог“ (електромагнитните полета и вълни, които излъчват мобилните телефони, телевизорите, прахосмукачките другите електро уреди); пречиства синусите; облекчава астма, алергии, бронхити и други дихателни проблеми; намалява главоболието и мигрената; наситеният с отрицателни йони въздух подобрява психическия комфорт и намалява чувството на умора и отпадналост; регенерира клетките на кожата; засилва концентрацията; редуцира хъркането; в хромотерапията се ползва за лечение на неврози и безсъние.

Няма правило по колко време трябва да се оставя лампата включена. Експериментирайте, за да установите как се чувствате най-добре.

Имайте предвид, че лампите от хималайска сол са крехки и се чупят лесно. Голямата влага също е техен враг.

Фън шуй съвети за банята

Банята е много важно помещение във всеки дом. Науката за хармонията – фън шуй – също ѝ отделя специално внимание, защото е силно свързана с благополучието на семейството. Зле разположена и подредена баня може да доведе до сериозни финансови загуби притежателя си.

Тук няма да се спираме на правилата за избор на място на банята. Повечето от нас придобиват вече построени жилища и няма как да променят местоположението на банята. За това ще кажем какви са правилата, за да не се превръща това помещение в „енергиен вампир“.

В банята е основният разход на вода – елементът на парите. През каналите изтича и голямо количество от енергията ци. За да предотвратите загуби, винаги дръжте капака на тоалетната чиния затворен. По същия начин постъпвайте и с каналите.

Не допускайте капещи и повредени кранове.

Според фън шуй е по-добър вариант банята и тоалетната да са отделно. Ако Вашите са заедно, потърсете начин за символичното им
разделяне (например чрез преградна стена, параван, цветово).

Що се отнася до цвета на банята, единственият забранен е червеното – то е цвят на огъня, а банята, както вече казахме, е територия на водата. Тук червеното ще предизвика конфликт и дисхармония. По-добре се спрете на синьо, което е цвета на водата. Друг вариант е да изберете цвят според сектора на ба гуа, в който се намира банята. Всеки нежен цвят, който Ви харесва също е подходящ.

Банята трябва да е красива и проста. В богато украсените бани ци се задържа и по-лесно изтича през канала.

Нека огледалото в банята Ви да е цяло, иначе ще създаде мрежа, която ограничава притока на пари към дома Ви.

Водопроводните тръби трябва да са скрити.

Ако вратата на банята е разположена срещу предната врата на дома, върху нея трябва да има огледало, което да попречи на влизащата ци веднага да изтече през канала.

За да не създава лоша енергия, банята трябва винаги да е чиста, добре осветена и проветрена.

Ходили ли сте в Калофер?

Калофер е град сгушен в подножието на южните склонове на Стара планина, на територията на община Карлово, област Пловдив.

Въпреки неголемите си размери, Калофер предлага на гостите си доста интересни неща. В него се намира един от 100-те национални туристически обекта – Национален музей „Христо Ботев“. Други забележителности са: Даскал Ботьовото училище; Камъкът (бележи мястото, на което на 24 май 1867 г., Христо Ботев произнася реч против властта на Турция); Бюст-паметник на даскал Ботьо Петков; Възрожденската църква „Света Богородица“; Девическият манастир „Въведение Богородично“; Църквата „Свети Атанас“; Каменните мостове над река Тунджа; Паметник на Екзарх Йосиф; Паметник на Калифер войвода – основателя на Калофер; Парк „Ботева поляна“; Мемориален комплекс с паметник на Христо Ботев. На 8 км. От Калофер се намира екопътека „Бяла река“.

Чист планински въздух, красива природа, много интересни за разглеждане неща. Какво повече може да иска един турист?

Да, за съжаление, с възхищението и похвалите спираме до тук. Защото един турист иска и добро обслужване. Хората са много мили, но дали това е достатъчно?

В центъра на града има една механа и едно кафене-ресторант-механа. В едното чакахме 40 минути, за да ни сервират поръчаната най-проста салата. В другото се наложи да си поискаме ножове, защото ни дадоха само вилици. Иначе храната беше вкусна и на прилични цени. Може би има и други заведения за хранене, но са тайни и добре скрити, защото не ги видяхме. А обикаляхме доста и то, не само в центъра на града. Някоя и друга табела няма да навреди!

Това за упътващите знаци, важи не само за ресторантите, а и за забележителностите. Една табела със стрелка към Националния музей „Христо Ботев“ и едно малко табло с карта на града, на която са отбелязани забележителностите. Това е единственото, което упътва туриста. Ако сте се информирали предварително за интересните неща в Калофер ще успеете да ги откриете с помощта на калоферци, които са любезно упътват. Различните приложения за смартфони също могат да са от помощ.

Собственичката на хотелчето, в която отседнахме беше много мила. Стаята отговаряше на картинката, която видяхме в интернет. Беше чисто. Но нямаше и следа от професионализъм.

Сувенирите също се оказаха не съвсем на всяка крачка.

Не ме разбирайте грешно. Калофер ми хареса. Градът е прекрасен. Починах си и видях интересни неща. Просто има още какво да се направи, за да стане всичко на високото ниво, на което са забележителностите на града. Държавата/Министерство на туризма трябва да помисли за подобни населени места и да помогне за развитието им, да насочи усилията си към местното население, като помогне на хората да придобият нужните знания и умения, като сложи табелки. За да стане България прочута дестинация за културен, а не за алкохолен туризъм.

Ако не сте ходили в Калофер, Ви препоръчвам да отидете. А ако вече сте го посетили, ще се радвам да споделите впечатленията си в коментарите!