Отказвам да се страхувам!

Отказвам да се страхувам! Трябва да помислим трезво, а не да се оставяме на първичните си инстинкти!

О, извинявайте! Аз май забравих да Ви кажа за какво говоря. В новините по телевизията пак съобщиха за някакъв терористичен атентат. Ужасно е, да. И е страшно, и е отвратително, и е недопустимо, и е… Но страхът не е правилният отговор.

Страхувайки се, помагаме на терористите. Когато ги допускаме в мислите си, когато променяме живота си, като предпазна мярка, сами си нанасяме вреда.

Може би стигам твърде далече, но понякога си мисля, че трябва да ги бойкотираме – медиите да не отразяват терористични актове, изявления на лидери на терористични групи, мерките взети от държавите, за да защитят гражданите си. Те са престъпници и с тях трябва да се занимават полицията и правораздавателните органи. Знам, че предложението ми е крайно и посяга на правото на информираност, за това съм съгласна да го смекча – нека не ги изключваме напълно от информационните емисии, но да им отделяме съвсем мъничко време.

Поставяйки действията на терористите в центъра на общественото внимание, несъзнателно им помагаме. Правим ги „популярни“, увеличаваме ефекта на деянията им. Пряко засегнати от действията им са хората от един град, но вълна на ужас преминава през цялата планета.

Трябва да сме единни. Да не позволяваме да ни плашат и да повлияват на живота ни. Обществото им показва страх, а това ги прави по-силни. Нека заедно да откажем да се страхуваме! Твърде много хора са дали живота си борейки се за свободата (във всеки смисъл, който може да бъде вложен в тази дума), за да позволим на шепа престъпници да ни превръщат в роби на собствения ни страх от евентуални техни действия. Не е редно днес доброволно да се отказваме от свободата си, заради няколко групи, които искат… Дори не знам какво искат. А вие, знаете ли?

Знам какво искам аз – да живея свободно и в мир. И няма да се откажа от навиците си, заради хора, които смятат, че проблемите се решават с бомби.

Отказвам да се страхувам!