Писмо до по-малката, сладката ми (тя си знае коя е)

Здравей, по-малката! Здравей, сладка моя! Пиша ти това писмо, защото ей сега се замислих. Бръмнаха ми разни глупави мухи из главата. Мисля си какво се случва и защо, изобщо мисли за живота на стар човек.

Ти си по-малка (и към днешна дата все още малка). Още не си видяла и преживяла някои неща, които в живота на всяко момиче са неизбежни. Но не бързай! Всичко, което има да се изживее ще го изживееш. „Всяко нещо с времето си“, както са казали мъдрите хора.

Ти си умно, силно и смело момиче. Знам, че ще продължаваш да си такава и ще направиш живота си чудесен. Въпреки това, като по-голяма, ще си позволя да ти дам няколко съвета.
1. На никого не позволявай да ти казва коя си и какво искаш – това го решаваш и знаеш само ти.
2. Никога не забравяй, че си прекрасна и че заслужаваш най-доброто!
3. Не допускай това, което някой казва да е по-важно от това, което чувстваш. Най-правилният компас, показващ пътя към щастието е сърцето ти.
4. Никога не прави нещо, ако чувстваш, че го правиш против себе си!
5. Никога и на никого не позволявай да се подиграва с мечтите ти или да ти казва, че са неосъществими. Може да изисква много време и работа, но ако наистина искаш нещо, можеш да го постигнеш. Вярвай в себе си!

Не знам дали точно днес ще успееш да ме разбереш добре, ти и другите твои връстнички, които може би ще прочетат това. Но все пак, надявам се, че ще остави поне една малка следичка във вас.

Ако не друго, запомнете поне това, че винаги трябва да обичате себе си, да се уважавате и да отстоявате правото си на индивидуалност и щастие.
Това е, което исках да ти кажа, сладка моя, ей сега, когато се замислих за нещата от живота.