Информационният поток и опасността да се удавим

Изобилието от информация е естествено част от живота ни днес. В миналото нашите предци са имали достъп до много по-оскъдна информация. Днес научаваме за събития случващи се ви в най-отдалечената от нас точка на земята за секунди. А в миналото хората са узнавали след много дни, дори случки от съседното село.
Но дали това е хубаво? Готови ли сме да устоим на информационните потоци стичащи се към нас и вливащи се в главите ни?

Информацията разбира се, е нещо много полезно и ценно. Но трябва да правим разлика между съществената информация и информационния боклук, между нужната и излишната информация.

Пренасищането с информация не е много по-добро от недостига на такава.

Макар и да е трудно, трябва да се научим в информирането, както и във всичко останало, да си знаем мярката. Преценете какво и до колко Ви е необходимо . Иначе може да се удавите в някой информационен поток.

Добре е да знаете какво се случва по света и у нас. Но да гледате и слушате новинарските емисии по много медии е напълно излишно. Вероятността да разберете различни неща е малка. Решете от къде може да научавате най-важните и интересни неща за Вас и следете само тази емисия.

Другият голям проблем е, че колкото повече информация събираме по даден въпрос, на толкова повече различни и противоречащи си мнения попадаме. Хубаво е да се запознаем с всички позиции, но как да решим на кого да повярваме? Ето това е истински информационен водовъртеж, от който е трудно да се измъкнем. Многото информация вместо да ни помогне ни обърква.

А колко време прекарваме в четене на клюки за известни личности? Какъв процент от прочетеното ни е полезно? Тук няма повече да коментирам. Ще оставя всеки сам да си отговори на тези въпроси. Ама, честно!

Каквото и да говорим пак стигаме до вечния извод: най-важен е балансът.

Информацията е нещо много важно и полезно. Щастливци сме, че живеем във време, в което достъпът до нея е свободен и неограничен (!?). И все пак трябва да бъдем предпазливи и да избягваме водовъртежите, да не забравяме, че: не всеки, който пише в интернет е специалист; не всичко, което научаваме от медиите е истина; колкото и да знаем, остава много, което не знаем; не трябва да се увличаме ида си губим времето с оправданието, че се информираме, когато си пълним главата с откровени глупости; трябва да правим разлика между полезни информация и информационен боклук.


Автор на снимката: Жулиета Деспотова

Почивате ли си, когато си почивате?

7 идеи за лесно пестене на ток

Добре дошло, лято!

Наближава един от слънчевите празници. На 21 юни е лятното слънцестоене – най-дългият ден в годината. На тази дата „официално“ идва лятото.

В забързаното ни цивилизовано ежедневие се отдалечаваме все повече от природата. Има теория, че така правим живота си все по-неестествен и си плащаме цената – ставаме все по-болни, неудовлетворени и нещастни.

Слънцестоенето е добър момент да направим една малка стъпчица назад (или може би напред?) към природата. На 21 юни станете рано. Посрещнете изгрева и поемете от енергията на слънцето. Постарайте се през дена да забележите какво се случва в природата – не само жегата, но и нацъфтелите цветя, обсипаните с плод дървета, пеещите птички, изобилието буболечки и всичко друго. Наистина усетете с всичките си сетива, че е лято.

Купете подарък на дома си – някое украшение или картина на лятна тематика. Може да направите същото и за работното си място.

Всъщност, ако не успеете да сторите това на 21, много скоро имате още един шанс. В българският народен календар Еньовден (24 юни) е празник свързан със слънцестоенето. На този ден слънцето за последно лудува, а след това започва да губи силата си (светлата част на деня започва да намалява). За градските хора е трудно да станат рано и да наберат билки, но нищо не им пречи да осмислят празника, и да го почетат по начин, който им подскаже сърцето.

Старайте се по-често да усещате промените настъпващи в природата. Това е един от начините да постигнете хармония и в себе си.

Да се погрижим за вените

Да надминем маникюристката с печати за нокти

Домашен педикюр

Стига мрънкане!

Хайде, стига вече! Омръзна ми да слушам как някой се оплаква, мрънка, дудни! Спрете и свършете нещо смислено.

„София е скапан град. Животът тук е ужасен!“ – реплики в този дух чувам редовно. Ами, като е толкова скапан град, защо сте тук? Дали сте родени софиянци или сте станали такива, щом сте тук, значи сте преценили, че към момента това е най-доброто място за Вас. Затова не е редно да говорите така.

Не ме разбирайте погрешно. И аз не оценявам София като идеален за живеене град, но не мрънкам. На когото не му харесва да си взима багажчето и прав му път! А тези, които оставаме нека не се оплакваме, а да свършим нещо. Дори и едно цвете в градинката пред блока да посади човек, пак е нещо. Не всеки може да направи големи промени. Те стават не само с идеи, а и с много пари и кадърност на властимащите. Това, което ние гражданите можем да правим е да си изхвърляме боклука в кофите, да се погрижим собствеността ни да е в добър вид, да не допускаме домашният ни любимец да мърси (или да яде хора), да не крадем ток (вода, парно, цветя и т.н.), да не чупим и драскаме таблата по спирките на градския транспорт, да гласуваме умно (поне доколкото е възможно). Не е кой знае колко трудно, нали?

Всички си имаме проблеми и ежедневието ни е натоварено. Но това не е причина да не казваме „Благодаря!“, „Добър ден!“, „Извинете“. Поведението ни също допринася за атмосферата в града. Нека опитаме да я направим по-приятна поне на емоционално ниво.

„Това не е мой проблем!“, „Държавата да го свърши!“, „Не ми пука!“ са егоистични и безотговорни думи на хора, които нямат воля сами да се погрижат за себе си и да поемат отговорност за живота и действията си. Не трябва да сме апатични. Държавата това сми ние. Аз не мога да свърша кой знае какво. Ти – също. Но съединението прави силата. Ние можем много.

Ако всеки поддържа имота си и пространството около него в добро състояние, пази обществените места, спазва правилата на доброто възпитание и се старае да бъде коректен и отзивчив към другите, животът ни ще бъде по-лесен и приятен. Истината е, че дупките по улиците са нещо много неприятно, но не те са най-големият ни проблем.

Предлагам ви да вземем пример от софиянците на снимката - да приемем различията си, да се обединим и да направим София най-приятния за живеене град!

7 навика за по-подред дом

Холистична медицина

Да разчупим матрицата

Обещавам си!

Обещавам си да не се ядосвам! Няма да позволявам на нищо и никого да ме ядоса. Няма да развалям настроението си за глупости и няма да хабя енергията си за ядосване и други отрицателни емоции. Винаги ще се стремя да запазвам хармонията в себе си!

Обещавам си да си прощавам! Аз съм човек и като всеки човек може да сгреша. Ще си прощавам грешките и ще продължавам напред, без да се измъчвам.

Обещавам си да се обичам! Ще приема недостатъците си и ще се гордея с добрите си странии. Ще се приема каквато съм. Ще ценя себе си и ще се обичам!

Обещавам си да се грижа да себе си! Ще спортувам, ще се храня по-здравословно, ще си почивам повече. Ще слушам тялото и сетивата си и ще се съобразявам с това, което ми казват.

Обещавам си да съм любознателна! Винаги ще се интересувам от случващото се край мен. Всеки ден ще научавам нещо ново и ще се развивам!

Обещавам си да не съдя другите! Ще приемам хората такива, каквито се. Няма да ги съдя или критикувам. Ще уважавам правото на всеки да бъде себе си!

Обещавам си да се забавлявам! Животът е един и аз ще се постарая да се забавлявам и да му се наслаждавам максимално.

Обещавам си винаги да бъда вярна на себе си! Ще действам според убежденията и чувствата си.

Обещавам си да не забравям обещанията, които дадох на себе си!

От утре… Не днес!

Да подкрепим добрата новина!