От години усилено се проповядва позитивно мислене и визуализации, които творят бъдещето, такова каквото го искаме. По въпроса са написани много книги, телевизионни предавания канят вещи по темата гурувци, които ни обясняват как да мислим „правилно“, за да сме здрави, щастливи и успели.
Човечеството откри своя път към благоденствието! Много е просто и лесно, всеки може да го направи. Панацея за всяка болка и даже не е нужна билка! Това е позицията на проповядващите позитивното мислене.
Както по всеки друг въпрос, така и по този, скоро се оформи и лагер с противоположно мнение. Неговите последователи казват, че това е пълна глупост. Трябва да се прави нещо повече от това да фантазираш хубавини, човек трябва да се съобразява с реалността, в която живее. Хората от този лагер смятат, че искането и моженето са съвсем отделни неща.
А от кой лагер сте Вие?
Може би най-мъдрият отговор на този въпрос е „От средния“. Никой не казва, че позитивното мислене и визуализациите трябва да са единственото, което правите. Вярата в сбъдването на мечтите и визуализирането им не означава да се откажете да работите и учите, да поемате отговорност и да действате, да се развивате и забавлявате. Просто трябва всеки ден да отделяте по малко време, за да видите и усетите със сетивата си целта си постигната.
Всичко, което ни заобикаля е енергия. Ние също сме енергия. Имаме още много да учим за човешкия мозък и за начина, по който действа. Какво би се случило, ако го използваме на 100%? Точно защото има толкова много неща, които не знаем, не бива нищо да отричаме категорично, колкото и налудничаво да ни се струва.
Наистина си заслужава да отделяме по малко време всеки ден, за да видим себе си живеещи мечтания живот. Дори и тези, които не вярват, че енергията на мисълта им ще сътвори бленуваното бъдеще, има смисъл да го направят. Ако не друго поне ще се настроят за успех. Ще програмирате подсъзнанието си да работи за постигане на успеха. Когато мислим „това няма как да стане“ не търсим начин да осъществим желанието си. Просто се примиряваме със съществуване, което не харесваме и не ни удовлетворява. Докато „това може да стене“ ни кара да се съсредоточим в търсене на варианти, помага ни да забележим възможностите и да се възползваме от тях. Това помага за постигане на целта – дали чрез Вълшебството или чрез промяна на начина, по който виждаме нещата няма значение. Важен е крайният резултат.
Каквото и да правим, лоши неща винаги ще се случват – колата ще се поврежда, наши любими хора ще умират. Това са житейски неизбежности. От друга страна цветята винаги ще ухаят, бебета винаги ще се раждат, мечтите ще се сбъдват. Това е естественият ход на живота. Позитивното мислене е и това – да решиш да съсредоточиш мислите си не върху шофьора, който те е изпръскал с кал, а върху бебето, което ти се е усмихнало.
Най-важното е да не забравяме, че животът ни е в наши ръце. Именно това е причина поради, която много хора отхвърлят идеята, че чрез мисли и визуализации могат да градят бъдещето си. Те не могат да се примирят, че животът им в момента е плод на мисли от миналото, че сами са си виновни за положението, в което се намират. Много хора се страхуват да приемат, че животът и бъдещето им зависят само от тях самите и от никой друг.
При всички случаи времето прекарано в мечти и визуализации не е загубено и пропиляно на вятъра. Това са приятно прекарани минути, които ни стимулират да ставаме сутрин, да се борим, припомняме си кои сме и на къде сме тръгнали!
Привърженици или не на положителното мислене и визуализациите не спирайте да мечтаете! Вярвайте в себе си и вървете напред (а когато е възможно и нагоре)!
