Специални съвети за дамите с очила

Носенето на очила или лещи отдавна не е повод за притеснение. Много от дамите дори не ги приемат като приспособление коригиращо дефект, а като моден аксесоар. Все пак коригиращите стъкла променят не само това, което вижда носещият ги, но и начина, по който той изглежда. За това, освен подходящата форма на очилата, е важно да се съблюдава и как стъклата им променят визуално очите зад тях.
Ето и няколко съвета за дамите с очила:
•От декоративната козметика (пудра, руж, фон дьо тен) е добре да използвате течните форми.
•Любителките на спиралата с удължаващ ефект трябва да са максимално взискателни към четката на маскарата.

•Когато нанасяте пудрата, избягвайте областта около очите, по-специално миглите.
•Когато носите очила вежди понякога са прикрити от рамката или просто „се губят". Ако това се случва и с Вашите е добре да ги подчертаете.
•Плътни или цветни рамки привличат вниманието към очите и не е препоръчително да се добавя тежък грим.
•Изборът на червило зависи от цвета на рамките, които сте избрали и от това доколко сте акцентирали на очите.
•Ако сте с диоптър за далечно виждане, имайте предвид, че и най-малката грешка в гримирането Ви се увеличава. Така че „рисувайте“ лицето акуратно, нанасяйки по-малко багри. Гримьорите съветват да не се използват сенки и червила в ярки цветове.
•Очилата за близко гледане пък смаляват очите. За да туширате това, ги подчертайте с бели перлени тонове, които ще ги уголемят.
•Носите ли лещи, първоначално  ги поставете и чак след това сложете грим. Използвайте само водоустойчива козметика. Избирате козметични продукти със знака V.A. (или печат за офталмологичен контрол).

ДОМАШЕН ПЕДИКЮР

СПОДЕЛЕН ОПИТ - КАК СЕ СПРАВЯТЕ С ЕЖЕМЕСЕЧНОТО НЕРАЗПОЛОЖЕНИЕ ?

ПРАВИЛНИЯТ МОДЕН КОНСУЛТАНТ

Споделен опит: Как се справяте с упорити петна?

Има много неща, които знаем от опита си. Някои сме чули от майките и бабите си, а други сме открили сами. Голяма част от това наше знание има научно обяснение. Но друга част не е доказано от науката, понякога дори няма логично обяснение. Може би за някой звучи шантаво, но ние сме проверили и знаем, че действа. А именно това е важното – защо и как няма значение.

За това Хубавела реши да попита няколко свои приятелки: „Как се справяте с упорити петна?”. Ето и отговорите им:
А: „Meglio“ за всичко! Няма петно, с което да не може да се справи.
Б: С „Test“ – препаратът за чинии. Помага в доста случаи.
В: Сапун „Weisse kernseife“ няма по-добро средство за премахване на всякакви петна.
Г: Нищо не помага. Стане ли петно – в боклука.
Д: Обикновено се спасявам с „Meglio“.
Е: Домашен сапун.
Ж: Ами, пера и каквото стане!
З: Сапун „Weisse kernseife“ – намазва се петното, търка се и се пуска в пералнята.

ЕКОЛОГИЧНО ПОЧИСТВАНЕ НА ДОМА

ДА ОСВЕЖИМ ДОМА

СПОДЕЛЕН ОПИТ - КАК СЕ СПРАВЯТЕ С ЕЖЕМЕСЕЧНОТО НЕРАЗПОЛОЖЕНИЕ ?

4 вредни твърдения, с които сами спираме развитието си

Има твърдения за живота, които от малки чуваме и естествено започваме да вярваме в тях. Не се съмняваме, не ги анализираме – просто знаем, че е така. Но дали са истина? Добре е периодично да правим ревизия на вярванията си, да ги поставяме под съмнение и да се борим срещу тези, които са вредни и ни пречат да вървим напред.
Предлагаме Ви 4 от най-често срещаните вредни твърдения, с които сами спираме развитието си.

1.Пари се печелят трудно
Така ли? Ами хората, които печелят от лотарията? Или тези превърнали хобито си в професия и забогатели от това? Наистина нито всеки печели от лотарията, нито всеки има хоби, от което може да забогатее, но такива хора са пример, че парите не е задължително да се печелят трудно.
Помислете – може би не намирате подходящ начин да подобрите финансовото си състояние. Или просто знаете, че пари се печелят трудно и изобщо не опитвате? Това, което е трудно за един е лесно за други. Не си поставяйте сами ограничения.

2.Хората са лоши и всеки се опитва да измами другия
Както няма две еднакви снежинки, така няма и двама еднакви човека. Вие самите такива лоши подлеци ли сте? Ако отговорът е „Не“, то значи не всички са такива. А ако сте отговорили с „Да“, ще Ви посъветваме да не съдите за другите по себе си. Обобщенията по принцип не са препоръчителни.

3.Всичко хубаво се постига с много усилия
Постигането на различните цели изисква различни усилия. Дали наистина това, към което се стремите е хубаво за вас? И какво изобщо разбирате под „хубаво“? Извървяването на пътя към наистина доброто е част от удоволствието, съсредоточени в движението напред се радвайте и на красивия пейзаж, който се вижда през прозореца. Научете се да се радвате и на малките неща.

4.Ако имам ….. ще съм щастлива
Ако си купя нова кола ще съм щастлива. Когато имам онези обувки ще съм щастлива и така нататък и така нататък. Покупката на нова и красива вещ (независимо дали имаме нужда от нея) несъмнено ни носи радост. Но това е само временно. Винаги ще има нещо хубаво, което не притежаваме. Щастието е състояние на духа, а не на материята. Трябва да се научим да ценим това, което имате, а не да го пренебрегваме фиксирайки се в нещо, което нямаме. „Ще бъда щастлива, когато…“ означава несамо, че се сте щастлива сега, но и че си го забранявате преди определен момент. Не е ли глупаво?

Помислете и за други твърдения, за които от край време помните и знаете, че са верни. Отделете малко време, за да ги анализирате и преценете кои от тях да запазите и срещу кои да поведете война.
Уолт Дисни е казал: „Можеш ли да мечтаеш за нещо, значи можеш да го постигнеш.“

30-те Е НАЙ-ХУБАВАТА ВЪЗРАСТ

СОБСТВЕНА ФИЛОСОФИЯ И РЕЛИГИЯ

СЪВЪРШЕНАТА ЖЕНА Е ТЪПАЧКА

"Град на стълби" от Робърт Джаксън Бенет

Най-доброто от фантастиката, фентъзито и криминалния жанр, роман за мъртви богове, погребана история и един тайнствен град...

Номиниран за наградата „Гемел“ за 2015 година.

Преди няколкостотин години Континентът и неговата столица Баликов завладели света с помощта на божествена мощ, поробили и потъпкали милиони... и така, докато боговете им не били погубени. Сега Баликов е просто поредната колония на новата геополитическа сила в света.

В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец.

От издателство "Бард".

МЕЖДУ НИРВАНА И САМСАРА

ДА РАЗЧУПИМ МАТРИЦАТА

ШНОБЕЛОВИ НАГРАДИ

Да подкрепим добрата новина!

Вярвам в ефекта на пеперудата. Искам и да Ви напомня, че морето е съставено от капки (това по повод на израза „капка в морето”, който служи за омаловажаване на разни неща).

Знам, че съм капка в морето (или една малка пеперудка сред цялата флора и фауна на планетата), но вярвам, че моето движение на някъде може да привлече други капчици и заедно да направим незабележима вълничка или цунами. По тази причина, ще споделя с Вас своите идеи, за дребно на пръв поглед нещо, с което смятам, че можем да направим живота си по-добър.

Предложението ми е „Добрата новина”. Всеизвестно е, че лошите, плашещи новини продават. Най-вероятно за това медиите ги предпочитат, тези новини винаги са водещи. Много се дразня, че новина от рода на: „Българчета спечелиха златни медали на международно математическо състезание”, обикновено е бегло спомената, някъде между поредната политическа издънка и някое убийство/автомобилна катастрофа.

Предлагам това да се промени. На първа и последна страница на вестниците да се поместват добри новини. Новинарските емисии по телевизията, задължително да започват и завършват с добра новина. Не е нужно да е нещо голямо и важно, а само да е положително. „Дете помогна на незрящ да пресече оживено кръстовище”, „Доброволци пребоядисаха детската площадка в квартала си” и така нататък. Това може да не са кой знае какви новини (в смисъл, че не засягат чак толкова много хора), но ни показват, че около нас се случват и хубави неща. Само трябва да се научим да ги забелязваме.

КАПАКЧА ПО КАПАЧКА - РАДОСТ ДАРЯВА

ЖИВОТЪТ - ВЪПРОС НА ГЛЕДНА ТОЧКА

ЩАСТИЕТО Е ЧАША ЧАЙ С ТЕБ

Slow Food – бавна храна

Slow Food е международно днижение, родено в Италия. Основано е през 1986 година от Карло Петрини. Целта на Петрини била да запази местните гастрономически традиции, не само като кулинарни рецепти, но и като традиционно отглеждани земеделски продукти и породи домашни животни. С това, освен че се запазват местните обичаи, се защитава и околната среда (остава по-естествена, изразходва се по-малко гориво), а също така продуктите на местните производители достигат по-пресни до трапезата.

В България Slow Food „идва“ доста по-късно – през 2004 година. Неговите последователи наброяват над 300 души. Част от Slow Food могат да бъдат не само отделни личности, а и ресторанти, магазини и така нататък.
Движението Slow Food съществува в България от 2004 година. Неговите последователи са над 300 души в различни части на страната, а мрежата от местни структури (конвивиуми) постоянно расте. Основната цел на движението в България е да създаде условия за подкрепа и развитие на производството на уникалните български храни.

Към момента в Съкровищницата на вкусове са включени три български продукта: родопско бито сирене от село Смилян, зелено сирене от село Черни Вит и млечни продукти от каракачански овце. Българската комисия е предложила българския винен сорт „Керацуда” и още няколко продукта за включване в Съкровищницата.

ДА ЯДЕМ ЛИ ПЛОДОВЕ ОТ ДАЛЕЧНИ СТРАНИ?

ПРАВИЛНИЯТ МОДЕН КОНСУЛТАНТ

НАЙ-ДОБРОТО ЛЕКАРСКТВО СТЕ ВИЕ!

Споделен опит: Как се справяте с ежемесечното неразположение?

Има много неща, които знаем от опита си. Някои сме чули от майките и бабите си, а други сме открили сами. Голяма част от това наше знание има научно обяснение. Но друга част не е доказано от науката, понякога дори няма логично обяснение. Може би за някой звучи шантаво, но ние сме проверили и знаем, че действа. А именно това е важното – защо и как няма значение.За това Хубавела реши да попита няколко свои приятелки как се справят с ежемесечното неразположение, на което е орисана всяка жена. Ето и отговорите им:
А: Нищо не правя – просто си търпя.
Б: Внимавам какво ям. Придържам се към по леки храни.
В: Нямам такова неразположение – изобщо нищо не усещам. (Браво, приятелко, радваме се за теб!).
Г: Движа се повече, пия повече течности, ям шоколад.
Д: Движа се, опитвам да не се преуморявам, поглезвам се с нещо, старая се да ям по-лека храна и да си укротя глада за сладко.
Е: Спортувам (редовно, а не само в тези дни).
Ж: Пия разтворим магнезий. Много ми помага.
З: Мързелувам си.


ХОЛИСТИЧНА МЕДИЦИНА

ОРИЕНТАЛСКИ ТАНЦИ - ЗАБАВЛЕНИЕ И СПОРТ

ИЗБОР НА БИЖУТА

Да искате ли от гостите си да си събуят обувките?

Каненето и ходенето на гости са неразделна част от ежедневието ни. Въпросът със събуването на обувките понякога буди притеснение и причинява известно неразбирателство.
Етикетът е категоричен по този въпрос – гостът не трябва да си събува обувките, а домакините трябва да го посрещнат обути.

Това правило е добре известно, но дали в ежедневието си се придържаме към него? Без да отричаме важността на доброто възпитание, все пак понякога си позволяваме да прекрачваме правилата му, защото по една или друга причина ни се струва по-редно. Улиците съвсем не са стерилни и е естествено да се притесняваме за хигиената на дома си. С обувките несъмнено внасяме в жилището си микроби, бактерии и мръсотии от всякакъв вид. Особено опасно е това за малките деца, които лазят и лапат всичко.

Килимите също страдат – ходенето по тях с обувки, освен че ги цапа ги и смачква много по-бързо.

Може би най-добрият вариант е да действаме според случая. Когато близки приятели или роднини ни дойдат на гости „просто да се видим“, няма нищо лошо да поискаме да се събуят (те забравяйте да се снабдите с няколко чифта домашни чехли за гости). Но ако събирането има официален характер или поканените са много е по-добре да им позволим да влязат обути. В този случай е добре килимите да са предварително махнати.

Вашият дом е вашата крепост, така че Вие сте единствените, които могат да определят правилата.

ДА ОСВЕЖИМ ДОМА

ЕКОЛОГИЧНО ПОЧИСТВАНЕ НА ДОМА

ЖИВОТЪТ - ВЪПРОС НА ГЛЕДНА ТОЧКА

„С вкус на прясна лимонада“ - още една вълнуваща исторя от Мамен Санчес

„С вкус на прясна лимонада“ е вълнуващо красив портрет на една епоха. Килим от съдби, в чиито шарки се преплитат различните нишки на миналото, настоящето и бъдещето. Разказ за силата на любовта и бремето на дълбоко пазени тайни. А само истината може да ни направи свободни...

Когато журналистката Клара Кобиан получава задача да пътува до Ню Йорк, за да напише мемоарите на известната светска дама Грета Бувиер, тя разбира, че това е шансът на живота ѝ. Пред нея обаче стои непреодолима пречка: трябва да се срещне отново с Габриел Инестроса – професора ѝ по литература, неин кумир и бивш любовник. Мъжът, разбил сърцето ѝ. За да разбере какво го свързва с Грета Бувиер и да се пребори с призраците от миналото.

А там, в голямата къща на Парк Авеню, историята на Грета Бувиер, въплътена в спомените, интригите, омразата и хвалебствията на хората, съпътствали я по пътя към славата, постепенно се разгръща пред нея. От загадъчното ѝ появяване в Акапулко през 1951-а до луксозния ѝ живот в съвременен Манхатън. И Клара започва да разбира: нищо не е такова, каквото изглежда.

Издателство „Хермес“.

Деца раждат деца

По телевизията отново ни показаха горда невръстна майка. Да е жива и здрава и тя и детенцето й!
Но до кога ще продължава това? В телевизионните новини ни осведомяват за малка част от малолетните родилки и ни съобщават, че „тенденцията е стабилна“.

Никой не може да ме убеди, че това е нормално. А аргументът, че някой етнос има такава традиция ми звучи абсурдно. В много страни вредни за обществото като цяло или за отделна част от него традиции са заклеймени и се води борба срещу тях. „Някои групи имат такова разбиране“ е просто едно глупава оправдание. Зад маската на толерантността се прикриват безхаберието и неспособността на държавата да вземе адекватни мерки срещу един толкова сериозен и задълбочаващ се проблем. Или просто някой има интерес от тази „стабилна тенденция“?

Майчинството е нещо свещено. Всяка жена има право на него, а също и да избере момента, в който да й се случи това чудо. Но на 12-15 години все още говорим за дете, а не за жена. Според психолозите човек става пораснала, завършена личност на 21 години, въпреки че в нашата, а и в много други държави, пълнолетие са навършва на 18 години.
Осъзнава ли едно момиченце отговорностите на майчинството? Способно ли е да отглежда и възпитава, при положение, че самата тя все още има нужда от закрила и възпитаване? Каква възможност има да продължи образованието си и да гради добро бъдеще за себе си, да търси призванието си и професията, която ще й даде възможност да бъде самостоятелна и да се реализира и извън сферата на семейството?

Искам да подчертая, че изобщо не говоря за обичане. Не твърдя, че малките майки са неспособни да обичат децата си и да се стараят в грижите за тях. Нищо подобно. Просто до определена възраст човек (не само момичетата, а и момчетата) нямат нужната зрялост, за да отглеждат дете, а и имат право да отделят цялото си време на собственото си порастване.

Ако родителите на момиченцата-майки не виждат проблем, то къде е държавата? Защо имаме Закон за закрила на детето, социални грижи и прокуратура? Може би, ако в подобна ситуация има санкции, които не са само на хартия, подобно поведение ще бъде преосмислено. Под отговорност пред закона трябва да бъдат подвеждани родителите на майката и бащата, който в много от подобните случаи е пълнолетен, а ако не неговите родители трябва да поемат отговорността.

Не можем да очакваме добро бъдеще за държавата и обществото си, ако не приемем разбирането, че децата са на всички и най-важното е да ги защитаваме и поощряваме да се развиват.