За инглиша, мармЕлада и още нещо

Опа, че Ви заангажирвам вниманието, ама искам да маркирам една важна тема. Дано да сте ОК.
Езикът е нещо, което използваме непрекъснато. Използваме думите и за общуване по между си и за общуване със себе си (мислите ни също са във форма на думи).

Но замисляме ли се за езика? Мислим ли как говорим и какво се случва с него? Прави ли Ви впечатление каква масова неграмотност цари? Признавам си, че и моите познания по граматика не са идеални, но понякога направо се плаша. Например: етикет, на който пише „мармЕлад” (а не „мармАлад”) или вишист, който си пише името с малка буква. Не се смейте, това са примери от живота!

Забелязали ли сте, че „Опа!” почти е изместило „Извинявай!”. Съвсем не мисля, че е едно и също. „Опа” не показва, че съжалявате за неприятното нещо, което сте причинили на другия. Не знам как е при Вас, но когато мен ме блъснат и ми кажат „Опа!” (или по-скоро го измрънкат на себе си), се чувствам като някакъв неодушевен предмет. Нещо като „Опа! Тук имало стъпало, а аз не го видях и се спънах в него.” Докато „Извинявай!”, означава: „Блъснах те без да искам. Прости ми!” Има разлика нали?

Ще Ви кажа още няколко думи и изрази, които напоследък чувам все по-често и много ми лазят по нервите.
Маркирам (или още по-лошо – маркирвам) – всичко се маркира! „Ще Ви разкажа на кратко” = „ще маркирам”. Телевизионен готвач не „запържва леко зеленчуците”, а ги „маркира в мазнината” и така нататък.
„ОК” вместо „Добре” – това от какъв зор, не мога да си обясня.
Кога и защо „търговският център” стана „MOL”? Какво, по дяволите, означава това на родния ни език?
Спортните екипи нямат „горнище”, а „суичър”, „зад сцената” вече е „бек стейдж”, а „главният (майстор) готвачът” е „шеф”. Може би за това „шефът” стана „бос” (ама купете му на поне едни чорапки, на горкия началник!).
А какво му беше на „личен състав”, та го направиха „човешки ресурси”? Личен – говори за личности, а ресурси – хора, трактори, въглища, кламерчета – има ли разлика?
Когато чуя, че някой ходи на „шопинг”...

Може би трябва да се замисляме, преди по инерция да повтаряме някаква думичка, само защото напоследък я чуваме отвсякъде.
Трябва да внимаваме и да се стараем да съхраним езика си, защото в него са закодирани народопсихологията и идентичността ни. Той ни прави един народ, атоми от една и съща молекула.

Аз се старая да усъвършенствам езиковите си знания. Препоръчвам го и на Вас, защото ако продължаваме в същия дух, скоро ще стане срамно да говориш на чист български език в България.

А сега бай, щото отивам в MOL-a на шопинг.