Сърденето предполага, че някой Ви е обидил, наранил. Казва Ви лоша дума, постъпва несправедливо с Вас и продължава нататък. Сърдейки се не търсите решение на ситуацията, а подхранвате у себе си чувството на обида и тъга от чуждата постъпка. Много често човекът, който е постъпил „лошо“ дори не знае, че му се сърдят. По този начин сърдитият наказва сам себе си за вина, която не е негова. Не е ли глупаво?
Всеки има своя гледна точка и начин, по който разбира живота. Сърдейки се, понякога наказваме някого за неговия светоглед. Искаме да спре да е такъв, какъвто е и да стане като нас.
За това умните хора, не се сърдят. Те си правят изводи. Размишляват, анализират ситуацията, която считат обидна за себе си. Търсят грешката не само у другия, но и в своето поведение. Изясняват си кое точно в постъпките или думите на другия ги е обидило, правят си изводите и продължават нататък. Ако е необходимо коригират нещо в поведението си или в отношението към човекът, който е постъпил с тях по начин, които не им харесва. Не си губят времето в предъвкване на неприятни ситуации, не поставят себе си в позицията на жертва.
Така че, следващият път, когато се почувствате засегнати от нечие поведение, се замислете струва ли си да се сърдите или е по-добре да си направите извод, който да Ви помогне за напред да не попадате в подобна ситуация.
