Изводи от ТВ рекламите

1. Всяка уважаваща себе си жена, носи в малката си чантичка огромно шише/кутия препарат за пране.
2. В хотели тоалетната чиния е в средата на стаята, срещу прозореца.
3. Гостите изсипват повече храна на покривката, отколкото изяждат.
4. Най-упоритите петна по дрехите са от шоколад.
5. Кредитът е пари, които добрите кредитори ни дават (почти подаряват) само, за да ни направят щастливи.
6. Най-големият проблем в човешкия живот е картоненото руло от тоалетната хартия.
7. Преяждането е хубаво нещо, от което не трябва да се лишаваме, а да правим по-приятно с хапче.
8. За косата няма нищо по-полезно от боядисването.
9. С един литър веро може да се измият толкова съдове, че е достатъчен за поне три поколения.
Остатъка от статията тук

Есента

Есента е най-красивият сезон. Тогава грее слънце и вали дъжд. Образува се дъга!
Обичам есента! А вие, обичате ли есента?
Стават цветни дървета. Червени дървета, оранжеви дървета, жълти дървета.
Например има рождени дни и именни дни.
И това е, което мога да кажа за есента.

Автор: Мариела Ханджиева, 8 г.
Остатъка от статията тук

Какви ги вършиш?

- Какви ги вършиш?! Какво ти става? – пита ме едно младо момиче. Гледа ме право в очите с укор и почуда. – Не мога да разбера какво се случи. Как стигнахме до тук? Какво направи с мечтите и целите ми? Съвсем ли полудя? Защо допусна да кацна още преди да полетя? – не спира да ме пита и укорява тя, със сълзи от гняв и разочарование в очите.

А аз мълча. Не знам какво да ѝ отговоря. Че често става така ли? Може ли това да е оправдание? Истината е, че оплесках нещата. Малката е права да беснее.

-Не знам защо стигнахме до тук – успявам да ѝ отговоря. – Не знам какво не ми достигна и къде греша – продължавам да се оправдавам. Лъжа я. И тя го знае много добре. Истината е, че мога да я заблудя само ако тя го иска. Само че, тя вече не иска. Писнало ѝ е. Не е съгласна с това, което се случва. Не е съгласна с това как живеем. То няма нищо общо с нейните планове и мечти за живота. Искала е нещо, но не го е получила. Уморила се е да чака. Кога съм тръгнала в грешната посока, по която тя е била сигурна, че не иска да върви? До къде съм стигнала и защо стоя на това място, което не е добро за мен? Много въпроси.

- Не реализира мечтите ми! Направи нещо! – не спира да ми се гневи малката.
Нямам какво да ѝ отговоря. Мога пак да я излъжа, както направих преди малко и както съм правила винаги до сега. Обаче тя не иска да ми повярва. Дошла е защото търпението ѝ е изчерпано. Изправила се е пред мен, защото така повече не може. Няма друг, който да се намеси, да ми напомни коя е вярната посока и да настоява да намеря пътя към нея. Само тя знае коя съм аз и има право да ме съди.

Страх ме е, че ако и сега я разочаровам тя повече няма да дойде. Няма да ме укорява, няма да ми иска обяснения и да ме подтиква да направя нещо, да се раздвижа и да превърна мечтите на момичето в реалност.

Пак съм сама. 20-годишната ми версия, която до преди секунди ме питаше какви ги върша и ме укоряваш до къде съм я докарала, се е върнала на снимката в ръцете ми.

Наистина, какви ги върша? Малката е права. Трябва да действам. Веднага!